Решение № 77 от 17.05.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 69/2024
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 17.05.2024
- В сила
- 25.03.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 62 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 155 · Закон за здравето
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 144 · Закон за устройство на територията
- чл. 183 · Закон за устройство на територията
- чл. 183, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- § 184 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Варна, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20243000500069 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Т. Д. И. от гр. Варна, насочена срещу решение № 260020/30.10.23г. по гр. д. № 54/19г. на ОС-Варна, с което са отхвърлени исковете й против Г. Г. П. от гр. Варна за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи от продажби, вследствие възлагане и извършване на незаконно строителство в гр. В., ул. „* *“, № *, с което изграждането на обектите, предвидени за ищцата, е станало невъзможно, в общ размер от 30 454 лв., от които: 19 785 лв. обезщетение за ап. 6, с площ от 93.13 кв.м.; 6 599 лв. обезщетение за офис „А“, с площ от 23.80 кв.м. и 4 070 лв. за гараж № 3, с площ от 18.96 кв.м., както и обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени неимуществени вреди: претърпени болки и страдания, вследствие на водените лично и по възлагане от ответницата срещу ищцата дела, за които ответницата е знаела, че липсват основания, в периода от 16.10.13г. до 16.10.18г., на осн. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете – 16.10.18г. до окончателното плащане на главниците; и ищцата е осъдена да заплати на адв. М. Т. сумата от 5 600 лв. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да се уважат предявените искове, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции. Излага се, че 1 съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и изложените фактически и правни доводи на ищцата.
Направените от съда изводи са противоречащи на материалния закон и на трайната съдебна практика. Изложени са подробно оплаквания и относно присъждането на адвокатски хонорар в полза на процесуалния представител на ответницата. С молба от 13.12.23г. въззивницата е уточнила в тази връзка, че няма искане към първоинстанционния съд за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. Оспорва се извода на съда, че на търпимия строеж законодателят бил придал правно положение на законен строеж. Издаването на удостоверение за търпимост на строежа не гарантира, че строежът няма да бъде премахнат, защото с документа се удостоверява, че незаконните строежи от гледна точка на благоустройството няма да бъдат премахнати от държавата, но това обстоятелство не е относимо към вещноправните последици от незаконното строителство. Статутът на търпимост не може да принуди собственика на терена да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост, защото дори и с издадено удостоверение за търпимост, незаконният строеж може да бъде обект на премахване. При издадено удостоверение за търпимост на строежа, приобретателят на вещното право е уведомен за риска, че строежът може да бъде премахнат. Позовавайки се на ППВС № 6/74г. въззивницата поддържа становището, че незаконно изграденият в дворното й място незаконен строеж не увеличава неговата стойност, ако собственикът на терена иска неговото премахване. В тази връзка въззивницата се позовава на становището на общинската администрация, изразено в писмо от 20.02.17г., че й се разрешава да премахне незаконно построените ап. 6, офис А и гараж № 3 след представяне на съответни документи. Поради всичко това се счита, че за процесния период от 16.10.13г. до 16.10.18г. ищцата е претърпяла вреди – поради неосъществяването на годно законно строителство, с което да увеличи имуществото си, както и от това, че е била възпрепятствана от ответниците да може да продаде обектите си в тази незаконна сграда.
Излага се, че чрез заключението на съдебно-оценителната експертиза, ищцата е доказала и вредите си. Сочи се, че експертът е приел, че няма разлика в степента на завършеност на обектите към 2014г. и към датата на заключението, но има разлика в пазарните им стойности - така стойността на обектите като търпими към 2014г. е изчислена на 110 200 лв. (при степен на завършеност от 54%), а стойността на обектите като законни (при степен на завършеност от 46%) към датата на заключението е общо 253 400 лв. Поради това и разликите в цените на незаконното и законно строителство съставляват вреда за ищцата, равна на общо 143 200 лв. (253 400 лв. – 110 200 лв.).
Отделно от това – и данъчните оценки за всеки от обектите е по-висока от пазарната им стойност като незаконно (търпимо) строителство. Освен това се излага, че съдът не е обсъдил доказателствата, свързани и с положените от ищцата усилия през 2010г., 2017г. и 2018г. за узаконяването на незаконния строеж, които са останали безрезултатни поради поведението на ответницата.
2
Допълва се, че съдът не е обсъдил и доказателствата за противоправното поведение на ответницата, с които тя е препятствала строителната фирма ЕТ „М.-92 М. Р.“ да построи жилищната сграда, съгласно договорите, сключени между него и собствениците на земята, както и действията й за незаконното застрояване на имота. В тази връзка са изложени твърдения и подробни съображения. Отделно от горното се сочи, че съдът не е обсъдил и действията на ответницата, с които тя е пречела и саботирала узаконяването на незаконния строеж. Изложено е, че с уведомление от 20.10.11г. П. Г. (друг собственик на имот в незаконната сграда) е оттеглила проекта, внесен от ищцата на 14.04.10г. с искане за узаконяването, и е внесла друг проект без знанието на ищцата. Въз основа на това ново уведомление е било издадено и предписание от 31.10.11г. от гл. архитект на района. След това е последвал и отказа от узаконяване от 02.05.12г., който е бил потвърден с решение от 06.11.14г. от АдмС-Варна. Твърди се, че ответницата е попречила на ищцата да може да си продава обектите в исковия период, тъй като е обжалвала издаването (извършено по подадена по реда на чл. 14 от ЗМДТ декларация от ищцата) на данъчна оценка за обектите в цялата сграда и с решение от 16.05.18г. на Общ. В. жалбата й е била уважена. Така ищцата не може да се снабди с данъчна оценка за имотите си. Отделно от това ответницата е завела и дело за делба на имотите на ищцата, по което е било постановено решение за отхвърляне на иска – гр.д. № 3663/15г. на ВРС. Вписаната искова молба по това дело също е препятствала ищцата да си продаде имотите. Изложени са подробни съображения за неправилността на обжалваното решение и по отношение на отхвърлянето на иска й за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от водените от ответницата срещу ищцата съдебни дела, вкл. и чрез подадената до прокуратурата молба по чл. 155 от Закона за здравето през 2013г. за настаняването й за принудително лечение.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа лично от въззивницата по изложените в същата съображения. В допълнително депозираните в писмен вид съображения по съществото на спора въззивницата поддържа изложените оплаквания, правни съображения и искания, инкорпорирани във въззивната жалба.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г. Г. П. чрез адв. М. Т. от АК-В., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че съдът по всякакъв начин, в рамките на закона, е съдействал на ищцата да отстрани нередовностите на исковата си молба. Излага се, че съдът правилно се е позовал на решението по адм.д. № 560/20г. на АдмС-Варна, с което е била отхвърлена жалбата на ищцата за обявяване на удостоверението за търпимост на сградата за нищожно. Отделно от това по първоинстанционното дело е било представено и решение за отказ № 1/18.08.15г. на кмета на район „Од.“ за издаване на заповед за премахване на строеж по чл. 225а, ал.1, вр. чл. 225, ал. 2 от ЗУТ.
Споделят се изводите на съда, че макар и търпимият строеж да е незаконен, законодателят му е придал правното значение на законен, както и че от 3 момента на издаването на удостоверението за търпимост, е било възможно сключването на договори за продажба на обектите от ищцата. Освен това се споделя, че по делото не е било доказано от ищцата тя да е пропуснала ползи от намаление на стойността на имотите. Поддържа се, че не ответницата, а самата ищца е отказала да подпише споразумение с останалите собственици на обекти в сградата и е заявила оттегляне на подписите си по подаденото заявление за изследване на възможността за узаконяването на сградата.
Поддържа се, че с всички свои действия ищцата е препятствала етажните собственици да приведат в съответствие с предписанието на гл. архитект и да довършат сградата – с искане от 18.06.13г. се е противопоставила на искането за издаването на удостоверение за търпимост на сградата; със сигнал от 05.06.14г. до РДНСК е поискала събаряне на сградата, а в искане от 16.02.17г. до Общ. В. е заявила, че за периода от 1999г. до 2017г. е желаела сградата да бъде съборена. Въз основа на тези обстоятелства се прави извода, че ищцата не е желаела и не е очаквала да започне да ползва обектите си в сградата, поради което и за нея вреди под формата на пропуснати ползи, не са настъпили. Счита се, че е правилно решението и в частта му, с която е отхвърлен иска на ищцата за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди – такива по делото не са били установени да се в резултат на действията на ответницата. Наведеното във въззивната жалба твърдение за претърпени от ищцата вреди от подаденото от ответницата възражение срещу заявлението й за издаването на данъчни оценки на обектите в сградата, е несвоевременно релевирано пред съда като основание на иска. Претендира се решението да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските по делото за въззивното производство.
В с.з. въззиваемата страна чрез процесуалния си представител поддържа изложените в отговора доводи и обобщава, че ако въззивницата е търпяла някакви вреди, то е само поради собствените й действия, но щети са претърпели и останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, тъй като в резултат на нейните действия не са могли да ги ползват в продължение на 23 години.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, поради което и същата се явява допустима.
За да се произнесе настоящия състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство е образувано след отделянето и изпращането по подсъдност на подадената на 17.10.18г. като насрещна искова молба по гр.д. № 13778/14г. на ВРС, ХХХ с-в от Т. Д. И. срещу Г. Г. П.. След направените уточнения на предявените искове, извършено с молбите от 17.05.19г., 25.06.19г. и 26.11.21г., същите са за осъждането на ответницата да заплати на ищцата обезщетения на вредите, настъпили за периода от 16.10.13г. до 16.10.18г., в резултат на виновните и противоправни действия на ответницата, както следва:
4
- обезщетение за имуществени вреди от извършването на незаконно строителство на жилищна сграда в собствен на ищцата поземлен имот в гр.
В., ул. „* *“, № *, с което ищцата е била лишена от възможността да бъдат построени законно и годно обектите, за които си е запазила право на строеж в бъдещата сграда чрез договор, оформен с НА № 2/1995г. (ап. № 6 с площ от 93.13 кв.м., гараж № 3 с площ от 18.96 кв.м. и офис „А“ с площ от 23.80 кв.м.), чрез което да увеличи имуществото си и да може да се разпорежда с тях – в размер на общо 30 454 лв., от които: 19 785 лв. обезщетение за ап. 6;
6 599 лв. обезщетение за офис „А“ и 4 070 лв. за гараж № 3;
- завеждането на съдебни дела срещу ищцата с предявени парични претенции и предприети обжалвания на административни актове (адм.д. № 800/01г. на ВОС, повторно образувано като адм.д. № 776/05г. на ВОС, адм.д.
№ 914/13г. на Адм.С-Варна, адм.д. № 1406/14г. на Адм.С-Варна, гр.д. № 14296/15г. на ВРС, гр.д. № 3663/15г. на ВРС, гр.д. № 13778/14г.), както и подадена жалба до прокуратурата с № 8182/2013г. с искане за настаняване на ищцата на принудително лечение по чл. 155 от Закона за здравето, от които ищцата е претърпяла болки и страдания – в размер на 30 000 лв.