Определение № 260269 от 14.12.2020, Окръжен съд - Ловеч

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е град

Ловеч, 14.12.2020 година

ЛОВЕШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА

2.ПЛАМЕН

ПЕНОВ при секретаря……………. като разгледа докладваното от съдия П.ДАНКОВА в.ч.гр.д. № 649 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба №3940/13.10.2020 г. / с клеймо от 12.10.2020 г. / от „Теленор България“ЕАД-София против разпореждане №822/24.09.2020 г. по ч.гр.д. №451/2020 г. на ЛРС., в частта ,в която е отхвърлено искане за заплащане на адв. хонорар в размер на 180 лв. Посочва, че съдебния акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с материални и процесуалния закон. Позовава се на действието на с ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.

№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което смята, че заповедният съд неправилно е приложил.Цитирана е т. 1 от Тълкувателното решение и е изтъкнато, че възнаграждението е платено в брой и е удостоверено реално плащане. Жалбоподателят е разсъждавал относно плащане на възнаграждението по банков път и необходимите документи, удостоверяващи този начин на плащане. Изтъква се, че е неприложима разпоредбата на чл.113, ал.1 ЗДДС, тъй като никъде в ЗДДС, още по-малко в разпоредбата на чл.133, ал.1 ЗДДС, няма забрана за заплащане в брой между дружества, регистрирани по този закон.

Заявява се, че задължението за издаване на фактура за извършено плащане е уредено касае чл. 113,ал.1 от ЗДДС, който е счетоводна разпоредба, но не намира приложение при реално сключен договор. В частната жалба се заявява, че установяването на направените разноски по делото се осъществява от подписания между двете дружества договор. Моли, да бъде отменено атакуваното разпореждане в обжалваната част и да бъдат дадени задължителни указания на РС-Луковит за издаване на заповед за реално сторените от страна на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдебният акт е съобщен на жалбоподателя на 28.10.2020 г., а жалбата е подадена на 12.10.2020 г. Следователно е спазен законоустановения срок по чл. 413 ал.2 от ГПК,жалбоподателят е страна по делото и настоящето производство е допустимо.

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД-София е подал заявление с вх.№3808/ 23.09.20 г. срещу длъжника В.Л.В. ***, за парично вземане в размер на 269.96 лв. главница- неустойка за прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер от дата 01.05.2018 г., както и разноски 25 лева –д. такса и 120 лева –адв. хонорар. Луковитски районен съд се е произнесъл с разпореждане №822/24.09.2020 г. по ч.гр.д. №451/2020 г. , с което е уважил искането за главницата и постановил издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК,а отхвърлил искането относно сумата 120 лева- разноски за адвокатско възнаграждение. Посочено е в мотивите на акта, че заявителят не е представил доказателства за реално плащане на хонорара и договора не е съобразен с норми от публичен порядък, а именно чл. 113,ал.1 от ЗДДС и чл.7,ал.1 от ЗСч.

Представено е пълномощно с нотариална заверка на подписите от 04.10.2018 г., с които законно представляващите „Теленор България”ЕАД лица са упълномощили Й.В.И., в качеството и на юрисконсулт, да извършва самостоятелно или чрез преупълномощени лица всички действия, свързани с юридическото обслужване на дружеството, включително и за представителство пред съдебните инстанции. С две пълномощни

Илчовска е преупълномощила адв.дружество „Г. и Петкова“ и адв.В.Г. от САК да представляват дружеството пред всички съдилища и съдебни инстанции по граждански и др.видове дела до окончателното и приключване като процесуален представител на Дружеството. Й.В.И. е упълномощила В.Д.Д. и Д.Л.Ш. да сключват договори за правна помощ и проц.представителство с адв.дружество „Г. и Петкова“ и адв.В.Г. ***ЕАД, чрез пълномощник Д.Л.Ш. и Адвокатско дружество „Г. и Петкова”, ЕИК *********, представлявано от адв.В. Петкова Г. е сключен договор за правна защита и съдействие №87830/20.07.2020 г.с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за завеждане и водене на делото на дружеството срещу длъжника В.Л.В. до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции, вкл. правата, подробно описани в чл.1 от договора. Вписано е по т. ІІІ от договора, че договореното възнаграждение възлиза на сумата 120 лева, платимо в брой и същата е внесена с включен ДДС. В заповедното производство не са представени писмени доказателства за платеното адвокатско възнаграждение.

Ловешки окръжен съд съобрази действието на ТР № 6 от

6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС –т.1 ,където е определено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, а в договора следва да е вписан начина на плащане. Съдът намира, че жалбоподателят не е представил доказателства за реално извършено плащане на сумата от 120 лева /посочената в жалбата сума за разноски от 180 лева явно е техническа грешка на жалбоподателя/. В текста на приложения договор за правна помощ №87830/20.07.2020 г. не е вписано платено ли е възнаграждение и по какъв начин в брой или по банков път. Използвания израз „платимо“ означава бъдещо заплащане на сумата, а не реално заплатена сума за адв. възнаграждение. Служебно известно на съда по повод ч.гр.д. №545/20 г. на ЛРС е ,че между жалбоподателя и адв. дружество е изготвена/визираща голям брой договори за правна помощ по опис/ фактура №**********/17.07.2020 г. за заплатена от „Теленор България”ЕАД сума 110 234,49 лв. на доставчик Адвокатско дружество „Г. и Петкова-адвокатски хонорари в размер на сумата 91 862,08 лв. или 110 234,49 лв.с ДДС. В такъв смисъл промяната на твърденията на жалбоподателя, който е твърдял плащане по банков път на адв. възнаграждения по другите дела за идентични договори за правна помощ не променя обстоятелствата, а е защитна позиция за конкретния казус.

Настоящата инстанция счита, че предвид договарянето на адв. възнаграждение с включен ДДС и посочването на упълномощено адвокатско дружество, се касае до субект, който се регистрира по ЗДДС и е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 ЗДДС. С оглед уредбата на чл.

112 от ЗДДС данъчно задължените по ЗДДС лица следва да издадат документи – фактура, известие към фактура и протокол, като по този начин се документира и надлежно удостоверява данъчното събитие. Цитираните правни норми са относими към казуса предвид факта, че доставчикът на услугата е данъчно задължено лице смисъла на чл. 3 от ЗДДС. Съдът приема, че на основание чл. 6, ал. 1 ЗСч фактурата е носител на информация за регистрирана стопанска операция, която следва да се комплектова с документ за извършено плащане по операцията - касов бон или разписка. В първа инстанция не е представена фактура и позицията на жалбоподателя, че е платил сумата 120 лева адв. възнаграждение в брой е несъстоятелна.

С оглед на тези мотиви настоящата инстанция приема, че разпореждането №822/24.09.2020 г. по ч.гр.д. №451/2020 г. на Луковитския районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

О П Р Е Д

Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №822/24.09.2020 г. по ч.гр.д. №451/2020 г. Районен съд - Луковит в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.