Решение № 116 от 15.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Бургас, 15.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20212000500365 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-02-05552/21.04.21г. на СлОС от Ю. К. Г., ЕГН: **********, П. К. К., ЕГН: ********** и С. Г. Г., ЕГН: **********, всички представлявани от адв. Н.Д. и от младши адвокат Г. Р., съдебен адрес: гр. С., п.к. ****, ул. „Х. Б.“ № *, * полуетаж, офис *, против решение № 13/24.03.2021г., допълнено с решение № 59/03.06.2021г. и двете по гр.дело №499/2020г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, против „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната майка при ПТП на **.**.**** г. в гр. С., бул. “С. С.“, за размера над 120 000 лв. до размера от 150 000лв. за всеки от въззивниците - ищци, ведно със законната лихва върху отхвърлените части от главниците, считано от 26.06.2020г., до окончателното изплащане на сумите, както и разноските по делото, съобразно уважената част от исковете. Заявяват, че в горните части решението не е правилно. Излагат аргументи, позовават се на несправедливост при определяне на размера на обезщетенията. Въвеждат оплаквания, че съдът не е присъдил обезщетения в обем, съответстващ на значителните им болки и страдания, при доказана трайна емоционална връзка между тях и майка им, чиято неочаквана загуба е засегнала сериозно душевното им състояние. На следващо място се позовават на факта, че внезапната смърт на С. Г. осуетила планираното на 28.06.2020г.

1 семейно тържество и така болката от загубата им многократно била увеличена. Молят съда да отчете топлата връзка между тях и покойната им майка, като се съобрази с високия й стандарт на живот, в резултат от работата й в чужбина и с лимитите на застрахователните обезщетения. Считат, че са допуснати процесуални нарушения, като не са събрани всички посочени от тях доказателства. Молят за допускане на нови такива пред настоящата инстанция – събиране на гласни доказателства и назначаване на съдебно – психологична експертиза, която да установи психологичното състояние на въззивниците-ищци преди процесното ПТП: дали те са се променили след смъртта на майка им, в каква насока, какви са настоящите им психологични състояния и каква е прогнозата за в бъдеще. Молят за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, съобразно изложените оплаквания. Претендират разноски.

Нови доказателства не са допуснати пред настоящата инстанция.

Въззиваемият по тази жалба – „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, я оспорва, чрез ю.к. Ц.Б., в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор. Излага подробни аргументи за потвърждаване на решението в горните части.

По делото са депозирани въззивна жалба вх.№ СД-02-05-687/07.05.21г. на СлОС и въззивна жалба вх.№ СД-02-05-1611/19.07.21г. на СлОС от „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, бул.“Г.М.Д.“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Р.Младенов, чрез ю.к. Ц.Б., против решение № 13/24.03.2021г., допълнено с решение № 59/03.06.2021г. и двете по гр.дело №499/2020г. на СлОС, в частите, с които са уважени предявените от въззивниците-ищци искове против дружеството за размерите над 70 000лв. до размерите от 120 000лв., ведно с лихвата за забава, считано от 26.06.2020г. до окончателното изплащане на сумите. Твърди, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е присъдил обезщетения в размери, несъответстващи на претърпените болки и страдания. Оспорва и началния момент, от който счита, че се дължи лихва за забава. Моли в горните части решението да бъде отменено и постановено ново, като исковете бъдат отхвърлени за размера над 70 000лв., а лихвата бъде присъдена от датата, на която е посочена банкова сметка на въззивниците-ищци. По причина, че такава е посочена едва след постановяване на решението на първата инстанция, счита, че дружеството не е изпаднало в забава. Няма доказателствени искания. Моли за решение в горния смисъл. Моли за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемите по тези въззивни жалби ги оспорват. Поддържат тяхната неоснователност и молят да бъдат отхвърлени. Надлежни отговори са депозирали по реда на чл.263 ГПК.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК от легитимирани лица и са допустими.

Предявените искове пред СлОС са с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.

2

Производството пред СлОС е образувано по искова молба от Ю. К. Г., П. К. К. и СТ. Г. Г., всички представлявани от адв. Н.Д. и от младши адвокат Г. Р., против „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, с искове за заплащане на обезщетение за претърпени от въззивниците-ищци неимуществени вреди, свързани с причинена при ПТП смърт на С. П. Г., тяхна майка, по вина на водач на застраховано при въззивника-ответник МПС. Твърдят, че смъртта й представлява тежка загуба за всички тях и изпитват големи душевни страдания, затворили са се в себе си и избягват срещи и контакти с приятели, нямат стремеж към весели преживявания. Ето защо молят съда да постанови решение, с което осъди застрахователя да им заплати обезщетение в размер на по 200 000лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на събитието – 17.06.2020г., до окончателното изплащане на сумите. Ангажират доказателства. Молят за присъждане на разноски.

В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл.131 ГПК, въззивникът-ответник оспорва исковете. Признава наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на МПС-то, причинило смъртта на С. Г. Не оспорва наличието на ПТП, станало причина за инцидента, но твърди вина на починалата за ПТП-то, понеже пресичала на необозначено за това място и без да се увери, че това е безопасно за нея. Позовава се на съпричиняване. Оспорва претърпените от въззивниците-ищци неимуществени вреди. Заявява, че претенциите превишават значително справедливото и достатъчно да компенсира страданията им обезщетение. Посочва, че всеки от тях има собствено семейство и е живял отделно от С. Г. Оспорва началния момент на дължимост на лихвата за забава върху исковите главници. Оспорва исковете за заплащане на лихва за забава и по основателност. Прави евентуално възражение за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка, която, впрочем, е безспорна между страните: Със застрахователна полица № BG/30/119003276398 от 27.11.2019г. между въззивника-ответник и трето, неучастващо по делото лице, е сключен договор за застраховка „ГО на МПС“ за л.а. марка „Фолксваген Поло“, с рег.№ СН 4213 АК, със срок на договора 28.11.2019г. – 27.11.2020г.

На **.**.**** г., около 11.30ч. в гр. С., на бул. “С. С.“, в района на кръстовището между кварталите „М.“ и „Д.“, водачът на л.а. марка „Фолксваген Поло“, с рег.№ СН 4213 АК нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, като не изпълнил задължението си при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пътеката пешеходци и причинил смъртта на С. П. Г., на ** години от гр. С., като деянието е извършено на пешеходна пътека, затова на основание чл.343 ал.3, предл.последно, б.“б“, предл.първо вр. ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.58а ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 1 година, при първоначален общ режим на изтърпяване и го е лишил от право да управлява МПС за срок от 3 години. Описаната фактическа обстановка сочи на безпротиворечив извод за установена вина на водача на застрахования при въззивника-ответник л.а. „Фолксваген Поло“, с рег.№ СН 4213 АК, а и разпитан в проведеното на 04.12.2020г. по гр.д.№ 499/20г. СлОС открито съдебно заседание водачът е 3 потвърдил установената вече по наказателното производство фактическа обстановка.

С приложеното на стр.10 удостоверение изх.№ 9400-9328/19.06.2020г. на Община Сливен въззивниците-ищци се легитимират като наследници на починалата С. П. Г. – нейни синове и дъщеря.

От събраните пред Окръжния съд гласни доказателства се установява по безспорен начин, че въззивниците-ищци са живели отделно от майка си, всеки от тях в собствено домакинство, но са поддържали топла връзка с починалата.Чували са се по телефона често, синът й С. Г. системно пазарувал за нея и я снабдявал с лекарства, празнували заедно рождени дни на роднините, част от тях работили заедно с нея в чужбина, където С. Г. работила до 75-годишна възраст, като успяла да купи на всяко от децата си – настоящите въззивници-ищци, по един апартамент, според показанията на св. К. Живели сплотени и щастливи и починалата помагала на всички с веселото си настроение и съвети. Поради добрата си финансова обезпеченост, поддържала добър стандарт на живот, чувствала се жизнена, силна и по-млада от възрастта си.

Според показанията на разпитаните свидетели, след смъртта на Г. животът на цялото семейство коренно се е променил – всички изпитвали и продължават да изпитват дълбока скръб, непреодолима тъга и много мъка. Във всеки момент, в който се спомене за нея, се натъжават, празненствата вече не са същите и спомените ги разстройват дотолкова, че започват за плачат, защото не могат да приемат загубата, още повече, че свързват много събития в живота си с починалата – раждането на внуци, събирането по семейни поводи и т.н.

При така описаната фактическа обстановка, съдът съобрази следното: Съгласно чл.

45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Събраните гласни доказателства сочат по достатъчно убедителен за съда начин, че роднините на починалата Г. дълбоко скърбят и ежедневно преживяват загубата й и необратимото прекъсване на създадената дълбока и силна емоционална връзка с нея, което е оказало трайно въздействие върху психиката им.

Затова съдът приема за безспорно, че е налице деликт, осъществен от лице, управлявало МПС, застраховано при въззивника-ответник със задължителната застраховка „ГО“, в срока на застрахователния договор, като връзката между противоправното поведение на третото лице – водач на ППС и вредата е пряка, при форма на вината непредпазливост. В тази връзка, съгласно чл.300 ГПК, следва да се зачете влязлата в сила присъда относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По дефиниция, - чл. 429 КЗ: „С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие“, като съгласно чл.432, ал.1 КЗ искът може да бъде насочен и 4 пряко срещу застрахователя. Ето защо въззивникът-ответник е материално-правно легитимиран да бъде ответник в процеса.

Съгласно трайно установената съдебна практика – ППВС № 4 от 25.V.1961г., т.4 приема, че: „Кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с което пострадалият е съжителствал на съпружески начала“, като обезщетението се следва заради загубата на морална опора и подкрепа, каквато е представлявало починалото лице. Кръгът на материално-правно легитимираните наследници да получат обезщетение е разширен с Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС и са включени отглежданите, но неосиновени деца, хипотеза – неприложима по конкретното дело.

За да определи и индивидуализира размера на обезщетението, дължимо на тримата въззивници-ищци, съдът съобрази следното: