Решение № 752 от 20.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 752 гр. Пловдив, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова в присъствието на прокурора Магда Ив. Симеонова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330112100 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът С. С. А., ЕГН: **********, от гр. Д., ул. „Р.“ № *, чрез пълномощник адв. С.

М., е предявил против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.

„Витоша“ № 2, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в следствие на поддържане на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.07.2025 г. до окончателно й изплащане.

В исковата молба е посочено, че на **** г. против ищеца било образувано ДП № ***/ **** г. по описа на **** РУ при ОД на МВР- П., пр. пр. № ****/ **** г. на РП- П. за престъпление по чл. 343в ал. 1 от НК. Като мярка за неотклонение му била взета парична гаранция в размер на 300 лева. Били проведени редица следствени действия, както и разпити на свидетели, като при образуване на ДП ищецът бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. С постановление от 14.04.2025 г. наказателното производство било прекратено, поради липса на състав на престъпление, което ангажирало отговорността на Държавата.

Ищецът изпитал стрес, притеснения и неудобства, като била налице интензивност в неприятните му преживявания, поради това, че бил обвинен за престъпление, което не е извършил. Бил му извършен личен обиск, бил задържан за срок от 24 часа, като поради неявяването си на работа бил уволнен. Внасяйки паричната си гаранция пък, бил лишен от 1 възможността да ползва тези средства за друго. Срещу него били подадени сигнали до полицията, по които той бил постоянно призоваван да дава обяснения. Така винаги се връщал към спомена за задържането си, което водело до нови негови притеснения. В този смисъл моли за осъждане на прокуратурата за причинените му неимуществени вреди, които оценява в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от прекратяване на производството и разноските по делото. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че не били представени доказателства за претърпени неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с действията на прокуратурата. В тежест на ищеца било да докаже размера на вредите и връзка им с обвинението, като в случая нямало незаконни действия на ответника. Прави се и възражение за съпричиняване, като се твърди, че с поведението си ищецът станал причина за образуване на ДП. Оспорват се претърпените от ищеца неимуществени вреди по вид, интензитет и размер. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди. Размерът на вредите бил прекомерно завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната, принципите на справедливостта и установената съдебна практика. Обвинението не било за тежко престъпление, ДП приключило в разумен кратък срок, нямало съществено ограничаване на правата на лицето, не били извършвани и многобройни процесуални действия. Моли за отхвърляне на иска, или алтернативно- за намаляване на размера на обезщетението. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор.

Допълнително се представя и писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ДП № ***/ ****г. по описа на **** РУ при ОД на МВР- П., пр. пр. № ****/ **** г. на РП- П., приключило с постановление от 16.04.2025 г. за прекратяване на наказателното производство.

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 21.10.2025 г.). Св. А. С. А.- **** на ищеца, посочва, че той бил **** в **** след като ги спрял патрул, но той не управлявал автомобила. Определили му парична гаранция, която платил, като теглил кредит. Бил притеснен, нервен, ядосвал се, че го обвиняват, а бил невинен, дори изпаднал в депресия, бил под напрежение, не можел да спи. Дори го уволнили и от работа. Често го викали в полицията, а виновният за случая пускал сигнали срещу него. Още не се бил успокоил, въпреки прекратяване на производството.

Постъпило е и писмо от *** РУ при ОД на МВР- П. относно информация за подавани сигнали против ищеца.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

2

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, пък че извършеното деяние не е престъпление.

В настоящия случай е налице втората хипотеза от гореизложените, като от събраните доказателства безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление по чл. 343в ал. 1 от НК, но наказателното производство е било прекратено с постановление на прокуратурата по отношение на ищеца, поради несъставомерност на деянието.

При това положение наистина е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото гласни и писмени доказателства.

По делото е разпитан един св. - **** на ищеца, който описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес. Макар и показанията му да се преценяват с оглед нормата на чл. 172 от ГПК, доколкото лицето се явява заинтересовано в определена степен от изхода на спора, предвид родствената си връзка с ищеца, те не могат да не се кредитират или пък изцяло да се изключат, защото потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции и напрежение. За да е основателен и доказан искът за неимуществени вреди обаче, е необходимо да се установи, че влошеното емоционално състояние на ищеца е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези негативни последици.

В случая обаче е необходимо да се докаже, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения. Задължително следва да се отбележи и това, че последиците от незаконното обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия 3 свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването с околните (като затвореност, нежелание за срещи, избягване на контакти с познати) или семейни проблеми (напрегната обстановка в къщи), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от разследващите, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния избор на личността. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват загубено реноме или снето обществено доверие към човека, като няма и доказателства за случаи на проблеми с общуването му с другите хора, които да са избягвали контакти или съзнателно да са го изолирали само, защото той е бил разследван. Проблемите в душевен план, както и общата му тревожност, действително са обстоятелства, които са нарушили в определена степен нормалния и утвърден ритъм на живот на ищеца, но всичко това отново следва да бъде преценено през призмата на личното възприятие на нещата. В този смисъл съдът приема, че реакцията на душевността на лицето по отношение на обвинението е била в рамките на обичайната при досег на един участник в ДП, без да остави някакви трайни следи в последствие и без да е повлияно към момента негативно от факта на вече окончателно приключилото наказателно преследване срещу него.

Личните притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции представляват единствено негови субективни усещания, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването.

При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за съвсем краткия период от време (около пет месеца), да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението.

Отделно, следва да се посочи, че и в исковата молба е записано, а и това се посочва от св. и е видно от справката от полицията, че трето лице е пускало сигнали срещу ищеца, по които той бил привикван в полицията, но това не е свързано с повдигнатото обвинение, касае други отношения на ищеца и въпросното лице, като не може да се вмени във вина на ответника. Доколкото обаче паралелно са се развивали разследванията по двете производства, не може с категоричност да се установи, че всички описани в исковата молба неимуществени вреди са настъпили единствено в следствие на обвинението.

Следва още да се посочи, че няма спор, че спрямо ищеца е била издадена заповед за задържане по реда на ЗМВР, но тя не е била обжалвана и съответно е влязла в сила. По този начин се е стабилизирала като акт и доколкото по съдебен ред не е бил упражнен контрол по отношение на нейната незаконосъобразност, какъвто не може вече да бъде приложен в настоящото производство, което е със съвсем различен предмет, не може да се приеме, че съответният полицейски орган при издаването й е действал неправомерно, доколкото 4 подобно нещо не е доказано. Липсата на такива незаконосъобразни действия пък не може да обуслови ангажирането на отговорност на Държавата в лицето на полицейските й служители, доколкото специалните предпоставки на ЗОДОВ изискват именно това като условие. Без значение тук е обстоятелството, че заповедта е била мотивирана със състав на престъпление, което в последствие не е доказано и наказателното производство е било прекратено. Това обстоятелство е релевантно по отношение само на повдигнатото обвинение, което действително е незаконно, след като не е било доказано, но то не може да обоснове незаконност на административния акт (заповедта по ЗМВР), защото съдебният контрол спрямо него е предвиден да бъде самостоятелен. Още повече, че в конкретния случай искът не е предявен против ОД на МВР, като дори от тези действия на полицейските органи ищецът да е претърпял някакви вреди, то те не могат да се претендират от ответника.