Решение № 136 от 14.07.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. ХАСКОВО, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА Въззивно административно наказателно дело № 20235600600326 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С решение №29 от 23.02.2023 год. по АНД № 36/2023 год. Районен съд-Димитровград е признал обвиняемия М. И. Т. за виновен в това, че на 13.10.2022 год. в гр.Димитровград,обл.Хасково , без надлежно разрешително ,съгласно „Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите" държал вискорисково наркотично вещество, а именно: марихуана (коноп, канабис) ,разпределени в два обекта,както следва : обект № 1 коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 3,16 грама на стойност 18,96 лева и обект № 2 коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло от 4,23 грама на стойност 25,38 лева, всички на обща стойност 44.34 лева,като случая е маловажен престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание ”глоба ” в размер на 1000 лева.Отнел е в полза на държавата предмета на престъплението– остатъчното 1 количество наркотично вещество след изследването от 6,79 грама марихуана и е възложил в тежест на обвиняемия направените по делото разноски.

Недоволен от решението е останал защитникът на обвиняемия адвокат З. Д. , която го обжалва с доводи за неправилност и като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон . Поддържа , че първоинстанционният съд е постановил акта си при неправилно възприета фактическа обстановка и доказателствена празнота ,обвиняемият да е осъществил фактическия състав на престъплението ,за което е привлечен да отговаря.Не бил доказан и субективният елемент-умисъла на обвиняемия при извършване на престъплението. Защитникът твърди, че в случая противоправното поведение на подсъдимия се разграничавало от обикновените случаи на престъпление по чл.354а, ал.5,вр.ал.3 т.1 от НК заради ниската степен на обществена опасност както на деянието, така и на самия деец и сочело на малозначителност по смисъла на чл.9 ал.2 от НК .Навеждайки тези доводи се прави искане за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което обвиняемият да бъде признат за невинен и оправдан.

Обвиняемият М. И. Т. ,редовно призован не се явява .

Окръжна прокуратура-Хасково редовно призована не изпраща свой представител.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното решение по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същото ,констатира следното :

Съдебното производство по делото е било образувано, въз основа на постановление, изготвено от прокурор при РП-Хасково,ТО-Димитровград ,с което било направено предложение обвиняемия М. И. Т. да бъде освободен от наказателна отговорност за деяние, съставомерно по чл.354а ал.5,вр.ал.3 от НК, след което за същото деяние да му бъде наложено административно наказание. В хода на съдебно производство , протекло по диференцирания ред на глава ХХVІІІ от НПК, съдът не е извършил проверка на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, което било наложено от липсата на оспорване от страна на обвиняемия и неговия защитник на възприетите от прокурора фактически положения .

Така събраните доказателства са установили следната обстановка:

Обвиняемият М. И. Т. през годините опитвал въздействието на 2 т.н.“леки“ наркотици-марихуана /коноп,канабис/ .Според обясненията му живял и в държави ,в които държането и ползването на леки наркотици от вида на марихуаната не се преследвало от закона. Наркотичните вещества ползвал при нужда ,за да облекчи състоянието му на нервност.

По неустановен начин, време и място обвиняемият се снабдил с наркотично вещество - марихуана (коноп, канабис),като на инкриминираната дата 13.10.2022 година го носел у себе си. На процесната дата **** ***** при ** -*****св. А.А. и Д.Д., изпълнявали служебните си задължения, извършвайки обход из улиците на града. Намирали се в района на ул.

„Найден Геров" в гр.Димитровград, където забелязали обвиняемия Т. и решили да му извършат проверка.След като се легитимирали, поискали от обв.М. Т. да представи документ за самоличност ,като го запитали дали държи в себе си забранени от закона вещи и предмети.При изявлението на обвиняемият Т. ,че притежава марихуана за лична употреба,той бил поканен в РУ-Димитровград ,където с протокол за доброволно предаване от 13.10.2022г. предал намиращите се в него 10бр. саморъчно свити цигари, съдържащи зелена растителна маса, реагираща на марихуана при направен полеви тест, както и зелена растителна маса в насипно състояние, реагираща на марихуана при направен полеви тест В протокола собственоръчно описал , че вещите са негови, като сухата кафяво-зелена тревиста маса била марихуана /канабис/, предназначена за лична употреба.

Предадените наркотични вещества са били предмет на изследване от назначената и изготвена в хода на ДП физико-химическата експертиза , от заключението на която се установява ,че обозначения като обект №1 представлява суха, зелена растителна маса, във вид на два броя съцветни глави, а обект №2 е суха, зелено- кафява растителна маса, съдържаща се в 10бр. саморъчно свити цигари. При извършения анализ от експрета било установено, че растителната маса от обект №1 е марихуана /коноп, канабис/ ,със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 9,5% тегловни процента с нетно тегло – 3,16 грама преди изследването, а растителната маса от обект № 2 представлява смес от марихуана /коноп, канабис/ и тютюн, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 2,9% тегловни процента, с нетно тегло – 4,23 грама преди изследването.

В хода на досъдебното производство по инициатива на органа на разследване била назначена и изготвена съдебнопсихиатрична експертиза, от заключението на която е видно ,че обвиняемият не страдал от психични заболявания и не се водил на отчет в ,,ЦПЗ Хасково" ЕООД, нито в други здравни заведения.Според вещото лице д-р Й.М. на инкриминираната от обвинението дата М. Т. бил в нормално психично състояние, като при него не стоял въпроса за психични и поведенчески разстройства, вследствие употреба на опиати, синдром на зависимост, съответно не била налице наркотична зависимост към марихуана.Заключава ,че с оглед психическото му състояние обвиняемият е могъл да разбира свойството и значението на 3 извършеното от него деяние и е могъл да ръководи постьпките си.

При постановяване на атакуваното решение , съдът е възприел горната фактическа обстановка и въз основа на нея е направил своите правни изводи.

Приетите за установени от районният съд фактически положения кореспондират със събраните на ДП гласни и писмени доказателства и експертни заключения . Фактите по делото са изяснени в обема, предвиден от нормите на чл.13 и 14 от НПК и включени в предмета по чл. 102 от НПК , обезпечаващи правилното приложение на материалния закон. Въззивната инстанция не намира и порок в аналитичната дейност на контролираната инстанция при оценката на доказателствените източници .

Именно последните са предмет на въззивната жалба, в която се поддържа, че съдът е приложил неправилно материалния закон, неотчитайки, че деянието покрива признаците на малозначителност по чл.9 ал.2 от НК . За да отхвърли тези поддържани пред него в хода на съдебното производство защитни доводи, съдът е коментирал доказателствата по делото, касаещи начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета на престъплението, вредните последици от него, установените смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства. Анализът на тези факти е довел съда до извода, че въпреки безспорно установените смекчаващи отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието не е такава, че да го отличава от обикновените случаи на този вид престъпления в степен да преодолее определената от държавното обвинение правна квалификация на деянието.

Всъщност претенцията на защитата,която е за оневиняване на обвиняемия М. Т. на основание чл.9 ал.2 от НК, не може да бъде удовлетворена, тъй като извършеното деяние осъществява в пълен обем признаците на инкриминираното му престъпление, в това число и обществена опасност, която не сочи на малозначителност. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НК не е престъпно деянието, което макар и формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

От това следва, че отправен аргумент за приложимостта на посочената разпоредба е характеристиката на деянието, и тази на дееца.

Престъпленията, имащи за предмет наркотични вещества или техни аналози, с оглед на техния обект на защита – обществените отношения, свързани с опазването на общественото здраве, са поначало такива със завишена степен на обществена опасност. При престъпленията, насочени против здравето на гражданите вредните последици се оценят с оглед степента, в която деянието е засегнало защитения обект, а тази степен във всички случаи зависи от характера на конкретния предмет, послужил за накърняването на охраняваните обществени отношения. В този смисъл последиците от деянието не могат да бъдат разглеждани в стойностен аспект /който всъщност е извън съставомерните белези на деянието/, а следва да се оценяват според вида, количеството и начина на държане на забраненото вещество, както и способността му да увреди човешкото здраве.В случая обвнияемият е държал наркотично вещество от вида на марихуаната , което по количество и стойност не може да се приеме за незначително. Самото 4 наркотично вещество макар от един и същ вид и спадащо към т.н. „мека дрога“ касае два отделни обекта- под формата на саморъчно свити цигари10 на брой и съцветия от /глави/-две на брой ,последните от които с установено високо съдържание на активния наркотично действащ компотенент тетрахидроканабинол . Количеството на наркотика като грамаж не е малко , а

10-те на брой цигари,съдържащи марихуана сочат,че употребата им от страна на обвиняемия не е инцидентна, защото такова количество наркотично вещество очевидно е придобито и държано с цел няколкократната му употреба ,предназначено за пушение . При това положение не може да се приеме, че обвиняемият се е снабдил с наркотика еднократно, „за да го ползва при нужда“ . Тезата на обвиняемия ,че държането на такова количество наркотик ,като доброволно предаденото не се преследвало по наказателен път в други държави , също не би могла да бъде споделена, защото не иде реч за една опаковка или за такава тежка зависимост към наркотика, която да оправдае запасяването с количества, надхвърлящи необходимите за еднократна доза. Очевидно е, че не е налице нито една от тези две хипотези, поради което разглежданото деяние безспорно е не само в рамките на тази обществена опасност, което законодателят е имал предвид при криминализацията на държането на наркотични вещества, но дори и надхвърля същите предвид намереното количество. Установеното обстоятелство, че наркотикът е за лична употреба и като последица от нея , обвиняемият уврежда само собственото си здраве , не може да се приеме, че защитените от наказателната норма отношения, свързани с охраната на общественото здраве, не са били поставени под заплаха или тяхната увреда не е била в риск,изхождайки от останалите елементи на противоправната проява. Различно би било положението, при което тази проява беше прецедент в битието на обвиняемия , което обаче нито демонстрираното отношение към стореното показва/заключението на психологичната експертиза/ , а в последното прозира отсъствие на каквато и да е критичност, потвърдена в изразено чувство за недосегаемост и ненаказаност. Тези нагласи са индикатор за обществената опасност на самия деец, както и за субективните параметри на извършеното – мотиви, подбуди, причини, които на свой ред отхвърлят малозначителността на деянието при неговата цялостна оценка от гледна точка на способността му окаже това негативно влияние върху обществения ред, което е имал предвид законодателят при криминализирането на дейността.Поради това и правилно държавното обвинение,а след това и първоинстанционният съд е приел ,че извършено то квалифицирало деянието като "маловажен случай" по смисъла на чл.93 т.9 от НК.