Протокол № 677 от 27.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 677 гр. Варна, 25.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова

Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100500570 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:03 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1, изр.2 -ро от ГПК Въззивникът Д. И. Ч., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата страна Х. И. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Х. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемата страна М. К. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Вещото лице М. А., редовно призована, се явява.

АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по 1 хода и разглеждането на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и отговора по нея:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Д. И. Ч. срещу Решение № 14023 от 14.12.2022г. по гр.д. № 8298/2021г. по описа на ВРС, 43-ти състав, САМО В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 34 от ЗС е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу Х. И. П. с ЕГН ********** и М. К. К. с ЕГН ********** иск за допускане на съдебна делба на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***, разположена в поземлен имот с ид. ***, която по комбинирана скица към СТЕ /л.164/ е отразена като жилищна сграда 06 със застроена площ от 51 кв.м, състояща се от: две стаи, хол с трапезария, баня с тоалетна, ведно с прилежащите й 125 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с ид. ***, находящ се гр. Варна, ***, целият с площ от 468 кв.м. по КККР, като комбинираната скица към СТЕ /л.164/ представлява неразделна част от решението.

Решението на ВРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д.

И. Ч. срещу Х. И. П. с ЕГН ********** и М. К. К. с ЕГН ********** иск за допускане на съдебна делба на еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ***, представляваща самостоятелен обект с ид.

*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 30 кв.м., състояща се от стая, кухня, две летни кухни, навес и клозет разположена в поземлен имот с ид.

***, а по комбинирана скица към СТЕ /л. 164/ съставляваща жилищна сграда 01 със застроена площ от 49 кв.м., състояща се от: остъклено преддверие, две преходни стаи с кухненска ниша, баня-тоалетна и входно антре, ведно с прилежащите 167.50 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с ид. ***, находящ се в гр. Варна, ***, целият с площ от 468 кв.м. по КККР, като комбинираната скица към СТЕ /л. 164/ представлява неразделна част от решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

2

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението в тази част поради противоречие на материалния закон. Изложените съображения са, че е неправилен изводът на съда за придобиване по давност на правото на собственост от ответника Х. П., доколкото след извършеното през 1984г. дарение, надареният владее имота като собственик, придобил това право въз основа на владението. Собственикът не е добросъвестен или недобросъвестен владелец, като е недопустимо собственикът да придобие правото на собственост на друго основание, след като вече го е придобил на основание сделка. При иск за намаляване на дарението и възстановяване на запазена част, надареният не може да се позове, че е придобил собствеността и по давност. В този смисъл се е позовал на съдебна практика. Отправил искане в тази връзка, решението в обжалваната част да се отмени и вместо него се постанови друго, с което делбата да се допусне на сграда 06, ведно с прилежащите й 125 кв.м. ид.ч. от ПИ при квоти 7/9 ид.ч. за Х. П. и 2/9 ид.ч. за Д. Ч..

В отговор на жалбата Х. П. оспорва същата като неоснователна.

Поддържа, че е установено по делото, че към настоящия момент сградите в имота са в състояние, което е по-различно от това към момента на дарението, като новоизградените такива не съвпадат с тези, за които е имало издадени разрешения за строеж на името на наследодателката. Частичното съвпадение единствено като ситуиране на сградите в имота доказва, че същите са възникнали след факта на дарението и тяхното своене е независимо от факта на придобиване на правото на собственост върху обекта въз основа на оспореното дарение. Правилни поради това са изводите на ВРС, че правото на собственост върху делбения имот е придобито от ответника на оригинерно основание. Отправил искане поради изложеното решението в обжалваната част да се потвърди.

В отговор на жалбата, М. К. оспорва същата като неоснователна в частта атакуваща отхвърления иск за делба само за 125 кв.м. ид.ч. от поземления имот с аргумент, че в случая е налице хоризонтална етажна собственост, като ПИ се явява обща част на изградените в имота сгради и делбата му е недопустима на основание чл. 38, ал. 1 от ЗС. От друга страна с оглед предвижданията на квартално-застроителния план на гр. Варна е предвидено разширяване на ел. „Дрин" от двете й страни засягащо площта на имота в насока намаляване. Така е обоснована правилност на отхвърлителното решение.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК Х. П. е депозирал насрещна въззивна жалба срещу Решение № 14023 от 14.12.2022г. по гр.д. № 8298/2021г. по описа на ВРС, 43-ти състав, В ЧАСТТА , с която на основание чл. 30, ал. 1 от

ЗН е постановено НАМАЛЯВАНЕ на дарствено разпореждане, извършено от наследодателя А. И. Р., б.ж. на гр. Варна, п. на 22.08.2017г., извършено с договор за дарение, обективиран в НА № 108/1984г.

3 на нотариус при ВРС, в полза на Х. И. П. с ЕГН **********, като е ВЪЗСТАНОВЕНА запазената част на Д. И. Ч. с ЕГН ********** от наследството на А. И. Р., п. на 22.08.2017г., в размер на 5/18 ид.ч. от 1/2 ид.ч. от къща, находяща се в гр. Варна, ***, представляваща самостоятелен обект с ид. *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 30 кв.м., състояща се от стая, кухня, две летни кухни, навес и клозет, заедно със 125 кв.м ид.ч. от дворно място, находящо се на същия адрес, представляващо поземлен имот с ид. ***.

Насрещната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази част, по съображения, че при постановяването му съдът не е съобразил възражението за притежавано от наследодателя право на собственост върху идеали части от земеделски имот по наследяване на съпруга си, п. на 17.04.2022г., оставено му от Марийка Николаева, п. на 31.12.2000г. Липсата на скица на имота не може да е аргумент в полза на обратния извод. Посочва, че по делото не е проведена СОЕ, която да остойности откритото налично имущество и имота към момента на дарението му във фактическото състояние, при което е дарен, за да се прецени доколко е налице накърняване на ЗЧ на ищцата след формиране на наследствена маса. В тази връзка делото е останало неизяснено от фактическа страна. Освен това оспорва идентичността на описания в исковата молба имот с фактически съществуващия такъв, от което по същество извлича неопределеност на предмета на иска, както и на ЗП на ищцата и нейната парична стойност. Евентуално, се позовава на придобивна давност, която счита за доказана с оглед осъщественото от него владение на имота от момента на дарението до настоящия момент. Отправя поради изложеното решението в обжалваната част да се отмени и вместо него се постанови друго, с което конститутивният иск да се отхвърли.

Отговори по насрещната въззивна жалба не са депозирани от другите страни.

АДВ. П.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по проекта за доклад.

АДВ. Г.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на въззивната жалба. Поддържам насрещната въззивна жалба. Нямам възражения по доклада.

АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора срещу въззивната жалба, оспорвам същата на посочените основания. Нямам 4 възражения по доклада.

АДВ. П.: На място в имота, видно от заключението на експертизата, приета от районния съд, съществуват две сгради, собственост на две отделни лица. Собствениците на сградата са идентични със съсобствениците на дворното място. Не съществува лице, което да притежава право на собственост върху дворното място, извън собствениците на сградите в имота.

Не претендираме делба на сграда, която е означена със сигнатура 01 на комбинирана скица на лист 164 от първоинстанционното дело. Жилищната сграда № 01 е собственост на М. К. К.. Жилищна сграда със сигнатура № 02 с площ от 44 кв.м., означена на същата комбинирана скица принадлежи на трети лица, които не са ми известни, не са страни по делото и тази сграда не е предмет на делото. Собствениците на тази сграда притежават и права върху дворното място. Предмет на настоящото дело е единствено жилищна сграда № 06 със застроена площ от 51 кв. м. Жилищна сграда № 06 е построена много отдавна. През 1963г. съпрузите Драгиеви са закупили тази къща, заедно с дворно място с площ от 400 кв.м. По- късно има правени редица разпоредителни сделки и с Договор за дарение от 14.01.1970г. са дарили къщата на дъщеря си, заедно със 125 кв.м ид.ч. от дворното място. М. К. участва в настоящото производство, защото имаше съмнение, че е съсобственик в нашата сграда № 06, но се установи пред ВРС, че е собственик на сграда № 01. При това положение делото следва да е между доверителката ми, тъй като нейният брат Х. И. П., ако бъде възстановена запазената част, следва да се възстанови запазената част от сграда № 06 със 125 кв.м. ид.ч. от дворното място. Няма пречка да се води дело за делба на самостоятелна жилищна сграда и идеална част от дворното място. В производство по делба на дворното място не следва да участват другите съделители, защото предмет на делба не е тяхната част. Съсобственост между Д. и Х. няма, защото този имот е даден на Х.. Ние искаме възстановяване на запазена част. Твърдим, че вследствие на възстановяването ще възникне съсобственост между Д. и Х., и между само тези лица претендираме да се допусне делба на сграда № 06.

Затова считам, че във въззивното производство не следва да участва М. К. К..

АДВ. Д.: Във връзка с така поставените от съда към въззивника въпроси, считам така, както сме заявили на стр.3 от отговора на исковата молба и на стр.5 от отговора на исковата молба, че същата е била нередовна 5 още пред първоинстанционния съд. С решението е отхвърлен искът съответно за 299 кв.м. ид.ч. Това решение е в наша полза. Държим на участието ни в този процес дотолкова, доколкото ако съдът отмени решението на първоинстанционния съд в тази част, която е отхвърлена, за сградата, и реално възстанови това наследство считаме, че ще станем съсобственици на идеалните частта от поземления имот, които ще се евентуално преразпределят, както и на сграда № 06. В тази връзка считаме, че имаме интерес от участие в това производство.

АДВ. Г.: Сграда № 06 е изградена от Х. П. през 2002-2003г. През 2002г. съсобствениците на имота са му дали разрешение да построи тази сграда и той я е изградил сам. Има и строително разрешение за временен обект, както е цитирано в самата експертиза, има нотариално заверен протокол от съсобственици, с който му дават разрешение сградата по НА № 108/1984г. не е идентична с тази. В самия нотариален акт е описано, че същата е паянтова.

Дарената сграда с договора за дарение от 1984г. съответства по местонахождение на сграда № 06, но тя в момента не е запазена, защото на нейно място е изградена нова сграда.

АДВ. П.: Няма доказателства за изграждане на нова сграда. Извършен е някакъв ремонт на сградата, видно от наличните доказателства.