Решение № 604 от 22.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002101679 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2328/02.02.2023 година, подадена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр. София, против решение № 802/16.12.2022 година на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 3ти състав, постановено по т. д. № 746/2022 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил първоинстанционното решение № 260 405/14.06.2022 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-22 състав, постановено по т. д. № 571/2020 година като е осъдил ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр. София да заплати на „Естрея транс“ ООД гр. София, на основание чл.

394, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от 30 289.00 лева, представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в полица № 4704190200004873 от 22.03.2019 година и сумата от 1329.55 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 30 289.00 лева, за периода от 11.10.2019 година до предявяването на иска 16.03.2020 година.

1

В подадената от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр.

София касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр. София против ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр.

София иск с правно основание чл. 394, във връзка с чл. 405, ал. 1 от КЗ да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба „Естрея транс“ ООД гр. София е подал отговор с вх. № 8803/13.04.2023 година, с който жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД гр. София е било уведомено за обжалваното решение на 03.01.2023 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2328/02.02.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 1066/08.03.2024 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това нищожна ли е, като противоречаща на добрите нрави, клауза в общите условия по застраховка „Каско“, с която се определя изрично между страните по застрахователния договор намаляване на застрахователното обезщетение с 50 % при настъпване на застрахователно събитие „кражба на МПС“, ако в превозното средство е оставена част II на свидетелството за регистрация на същото.

По така поставения въпрос съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира следното:

От редакцията на посочената по-горе клауза следва, че за да бъде приложена същата трябва на първо място застрахователят да дължи заплащане на уговореното в договора застрахователно обезщетение, т. е. да е настъпило предвиденото в него застрахователно събитие. Възможността за намаляване на застрахователното обезщетение е предвидена като санкция за 2 неизпълнение на задължения от страна на застрахования-чл. чл. 363, ал. 4 от ТЗ (съзнателно неточно обявяване), чл. 364, ал. 4 и ал. 6 от ТЗ (несъзнателно неточно обявяване), а също така чл. 395, ал. 4 от ТЗ (неизпълнение на задължения за предотвратяване и ограничаване на вредите) и свързаните с тях чл. 396, ал. 2 и чл. 397, ал. 2 от ТЗ относно разходите за ограничаване на размера на вредите и за определяне на размера на вредите. В конкретния случай условие за предвиденото в посочената клауза намаляване на застрахователното обезщетение е това, че при настъпване на застрахователното събитие кражба в превозното средство е оставена част II на свидетелството за регистрация на същото. Затова от клаузата може да бъде извлечено, че застрахованият има задължение да не оставя свидетелството за регистрация или която и да е част от него в превозното средство. Същото е неотносимо към задълженията свързани с обявяването на обстоятелствата, свързани със застрахователния риск, поради което следва да бъде отнесено към задълженията по чл. 395, ал. 1 от ТЗ свързани с предпазването на застрахованото имущество от вреди, като доколкото не изисква действия на застрахования след настъпване на застрахователното събитие, то не може да бъде отнесено към задълженията по чл. 395, ал. 6 от ТЗ. Разпоредбата на чл.

395, ал. 1 от КЗ, предвижда задължения на застрахования чрез които да се предотврати настъпването на застрахователното събитие и/или чрез които да се ограничат вредите от същото, които трябва да се изпълняват преди настъпване на застрахователното събитие, а неизпълнението им да се преценява към момента на настъпването.

Съществуването на горепосочената клауза в общите условия на застрахователя се обосновава и чрез позоваване на съдебна практика на ВКС, намерила израз в решение № 79/29.06.2012 година, постановено по т. д. № 802/2011 година, решение № 211/06.12.2012 година, постановено по т. д. № 1029/2011 година, решение № 22/12.09.2013 година, постановено по т. д. № 679/2011 година и решение № 86/18.07.2014 година постановено по т. д. № 2230/2013 година, всичките по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Всички те са постановени във връзка с приложението на чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.), който съответства на чл. 395, ал. 4 от действащия КЗ. Съгласно решение № 86/18.07.2014 година постановено по т. д. № 2230/2013 година нарушението на задължението да не се оставя, която и да е част от регистрационния талон на автомобила в МПС, изрично предвидено в застрахователния договор, може 3 само да доведе до намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.) при положение, че застрахователното събитие вече е настъпило, но не и да обоснове пълен отказ от плащане на обезщетение. Неизпълнението на задължението да не се оставя част ІІ от свидетелството за регистрация в откраднатото МПС е от естество да осуети евентуална възможност за предотвратяване на вредите от застрахователното събитие от контролните органи за движение по пътищата, т. е. да осуети евентуална възможност откраднатото МПС да бъде открито, предвид обстоятелството, че част II от свидетелството за регистрация е документът, който се носи от водача при ползване на превозното средство движение и е достатъчен за упражняване на контрол по пътя (служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата), включително относно собствеността на автомобила съгласно чл. 33, ал. 4 и ал. 5 от Наредба І45/24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Затова неизпълнението на конкретното задължение отговаря на предпоставките по чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.) и предпоставя намаляване на застрахователното обезщетение. Същевременно предвид това, че единствено в изр. 3 на чл. 207, ал. 2 от КЗ (отм.) даваща възможност на застрахователя да откаже плащането на застрахователното обезщетение, при неизпълнение на задължение на застрахования за предотвратяване и ограничаване на вредите, ако застрахователното събитие е настъпило и такова право е предвидено в договора, е поставено изискване за наличието на причинно следствена връзка между събитието и неизпълнението, каквато липсва в изр. 2 на същия текст даващо възможност за намаляване на обезщетението в решение № 79/29.06.2012 година, постановено по т. д. № 802/2011 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. (при което задължението да не се оставя част от свидетелството за регистрация в автомобила е било установено в застрахователния договор и неизпълнението му е предвидено като основание за намаляване на застрахователното обезщетение с 30 %) е прието, че за упражняване потестативното право на застрахователя за намаляване на застрахователното обезщетение, в случай на предписано от застрахователя определено поведение, на още по-голямо основание‑при изрично уговорена между страните договорна клауза с това съдържание и санкция, не е 4 необходимо обективно установяване на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще е санкционируемо само за задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахования риск и/или да повлияе върху размера на вредите, в съответствие с чл. 207, ал. 1 от КЗ (отм.). Именно в допускането на възможността, а не в безспорното установяване на тази причинност в конкретния случай, законодателят санкционира това неизпълнение само с намаляване, а не с пълен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

При преценката на тази съдебна практика обаче следва да се държи сметка за различията между чл. 207 от КЗ (отм.) и уреждащия идентичните отношения чл. 395 от действащия КЗ. От тълкуването на ал. 4 от последната разпоредба следва, че се изисква съществуване на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие както за отказа за плащане на застрахователното обезщетение, така и за неговото намаляване. Последното изрично следва и от разпоредбата на чл. 395, ал. 5 от КЗ, съгласно която независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата. От тези разпоредби следва, че за да бъде упражнено правото на застрахователя да намали застрахователното обезщетение, при действащия КЗ, неизпълнението на застрахования трябва да е в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие, като доколкото наличието на тази връзка е предпоставка за законосъобразното упражняване на правото по чл. 396, ал. 4 от КЗ при спор за това между застрахования и застрахователя тя трябва да бъде установена от последния.

Освен това в случаите, когато задълженията са насочени и към ограничаването на вредите, застрахователят не може да упражни правото по чл. 395, ал. 4 от КЗ ако е невъзможно определянето на вида или размера на вредата. С оглед на това посочената по-горе практика на ВКС е неприложима, доколкото изхожда от предпоставката, че за санкциониране на неизпълнението, чрез намаляване на застрахователното обезщетение, е достатъчно наличието на възможността то да способства за настъпване на 5 вредите от застрахователното събитие, а не безспорното установяване на причинно-следствена връзка между двете. С оглед разпоредбите на чл. 395, ал.

4 и ал. 5 от КЗ трябва да бъде прието, че към настоящия момент за надлежното упражняване на правото по ал. 4 трябва да бъде установена причинно‑следствена между неизпълнението на задълженията по ал. 1 или ал.

2, а ако с със задължението се е целяло и ограничаването на вредите какви вреди са настъпили вследствие на неизпълнението или техния размер и в каква степен неизпълнението се е отразило на настъпването на застрахователното правоотношение и вредите от него (чл. 395, ал. 4, изр. 2 от КЗ). Доколкото се касае до потестативно право на застрахователя да прекрати или измени съществуващата между него и застрахования правна връзка, то именно той носи доказателствената тежест за установяването на тези обстоятелства.