Определение № 1514 от 05.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1514 гр. София, 05.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Частно касационно търговско дело № 20248003900056 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЛИДИ-Р“ АД срещу определение № 3082 от 12.12.2023 г., постановено от Апелативен съд – София по в.ч.гр.д. № 859 по описа на съда за 2023 г., с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ за отстраняване на нередовности на депозирана от него частна касационна жалба.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се иска отмяната му.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество същата е неоснователна.

С процесното определение съставът на АС – София е оставил без уважение искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ с мотиви, че чл. 22 от ЗПП не предвижда безплатна правна помощ да 1 може да бъде предоставена в полза на юридически лица. Съдът е посочил, че в случай, че се изходи от приложението на принципа за ефективна съдебна защита на права, изведен от правото на ЕС, закрепен в чл. 47 от ХОПЕС, то не са налице условията за предоставяне на такава помощ, тъй като не ще бъде постигната легитимна цел, както и не съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел, до какъвто извод съдът е стигнал, като е извършил проверка на цялата информация, която е публично достъпна. В заключение е прието, че в случая е налице недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл. 3 от ГПК.

Обжалваното определение е правилно.

При произнасянето си по молба като процесната, съдът следва да извърши преценка на основателността на искането за предоставяне на правна помощ, която е винаги конкретна и следва обосновано да се основава на правния статус на молителя – физическо или юридическо лице и на икономическите му, и финансови възможности за своя сметка да организира, осъществи и финансира защитата си пред съда. При положение, че се иска предоставянето на правна помощ от юридическо лице, каквото предоставяне принципно не се предвижда в приложимия закон и в тази насока първият и главен извод на състава на САС, е правилен, по делото следва да се преценят редица обстоятелства, от които да се установи дали става въпрос за случай, особеностите на който са от естество да обосноват по изключение предоставянето на такава. В кръга на такива обстоятелства се включват: конкретния предмет на исканата правна помощ, евентуалната полза, която би получило лицето при предоставянето

, с оглед интересите и на правосъдието, и достъпът до такова, включително с оглед конкретната претенция на субекта, домогващ се да получи безплатна правна помощ, и вероятната

/ако не е очевидна/ основателност, размерът на необходимите средства, за които се твърди, че искащият правна помощ не може да си позволи да разходва за собствена сметка и дали този размер се явява препятстващ за достъпа му до правосъдие с оглед конкретните условия по случая, конкретната правноорганизационна форма на лицето, което иска предоставянето на правна помощ и вида му – търговец или не, съответно – дали осъществява дейност с цел печалба или не, икономическото и финансовото му състояние, установено от него по делото с допустими 2 доказателствени средства, както и – когато същото е юридическо лице – това на съдружниците/акционерите/собствениците му, и др.п.

Според настоящия касационен състав в случая по делото не са осъществени предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ на частния жалбоподател – юридическо лице, търговец, осъществяващ дейността си с цел печалба. Исканата правна помощ е за изготвяне на изложение на основания за допускане на касационно обжалване и приподписване на частна касационна жалба срещу определение, с което на жалбоподателя е отказано освобождаването му от държавна такса в размер на 15 лв. С оглед размера на таксата, освобождаването от която е отказано на частния жалбоподател и за обжалването на който отказ по касационен ред се иска предоставянето на безплатна правна помощ, като взема предвид и другите особености на конкретния случай – правноорганизационната форма на търговеца, обстоятелството, че по отношение на същия не са налице никакви данни за постоянни или временни икономически затруднения, продължителността на производството, вида и броя на извършваните по делото процесуални действия, включително с участието на частния жалбоподател, касационният състав намира, че в случая не са налице основания за предоставяне на безплатна правна помощ, в какъвто смисъл решаващите изводи на състава на САС, постановил обжалваното определение, следва да се приемат за правилни.

По изложените съображения частната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, се явява допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3082 от 12.12.2023 г., постановено от Апелативен съд – София по в.ч.гр.д. № 859 по описа на съда за 2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4