Решение № 1461 от 18.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1461 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100511424 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 7240/28.06.2022 г., постановено по гр. д. № 26621/2021 г. на СРС, 174 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от А.А., със седалище и адрес на управление: ГР. София, ул. **** искове с правна квалификация искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва, и е признато за установено, че Т. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действаща чрез назначения й особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв. М.М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. **** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: сумата от 1680,76 лв., ведно със законна лихва от 11.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 230,23 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 31.8.2020 г., сумата от 36.08 лв. - главница за услугата дялово разпределение за периода месец юли 2017 г. до месец април 2019 г., ведно със законната лихва от 11.9.2020 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 7,23 лв. за периода от 31.8.2017 г. до 31.8.2020 г. Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК130036512 трето лице-помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, който е подал въззивна жалба срещу решението, като излага подробни аргументи за възраженията си. Твърди, че първоинстанционния съд неправилно е приел за недоказано качеството потребител на 1 ответницата, въпреки че по делото се установи същата да е собственик на имота. Въвежда възражения, че не е спазена процедурата за уведомяване при смърт на титуляря на партидата от страна на наследниците на последния, ако евентуално се приеме, че дори и след прехвърлянето дарителката – майка на ответницата е била титуляр на партидата. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, а вместо него да постанови ново решение, с което изцяло уважи предявените спрямо ответницата претенции. Претендира и разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна, с която оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира и разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от А.А., със седалище и адрес на управление: ГР. София, ул. ****, срещу Т. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действаща чрез назначения й особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв. М.М. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. **** искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 1680,76 лв., ведно със законна лихва от 11.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 230,23 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 31.8.2020 г., сумата от 36.08 лв. - главница за услугата дялово разпределение за периода месец юли 2017 г. до месец април 2019 г., ведно със законната лихва от 11.9.2020 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 7,23 лв. за периода от 31.8.2017 г. до 31.8.2020 г.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабдения имот, по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, но не е изпълнила задължението си да заплати доставената в имота през посочения период топлинна енергия. Моли за присъждане на разноски.

Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, като оспорва иска като неоснователен. Оспорва исковете по основание и размер. Навежда множество доводи за недължимост на сумите и неоснователност на исковата молба. Моли 2 съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД, конституирано на страната на ищеца, не оспорва исковата претенция. Представя писмени доказателства.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Спорно по делото е дали ответницата – въззиваем притежава качеството потребител на топлинна енергия, въз основа на което да се ангажира отговорността й за заплащане на процесните суми.

В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго 3 лице. (Решение № 14744 от 5.09.2023 г. на СРС по гр. д. № 168/2023 г.) Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период м.

10. 2017 г. – м. 04.2019 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. (Решение № 4846 от 20.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 10142/2021 г., Решение от 24.10.2019 г. на ОС Ямбол по в. гр. д. № 172/2019 г.). Следователно, за да бъде едно лице потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот.

Притежаването от ответницата право на собственост се установява по делото чрез 4 представения в първоинстанционното производство нотариален акт, а именно: Нотариален акт за дарение № 174, том LLXXI, дело №23794 от 1997 год. на нотариус при Софийски районен съд, по силата на който В.И.И. – майка на ответницата и ответницата – Т. Й. М. (по нотариален акт И.).

По силата на цитирания нотариален акт, дарителката си запазва пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарявания имот. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС, носителят на ограниченото вещно право на ползване заплаща всички разходи във връзка с ползването на имота. В случая по делото липсват данни за друга уговорка с ищцовото дружество в отклонение от посочената норма. По делото не са представени и доказателства, по силата на които да се установи, че учреденото вещно право на ползване е погасено, т.е. не са представени доказателства дарителката да е починала – акт за смърт, удостоверение за наследници и прочее. Дори при настъпила смърт на дарителката – майка на ответницата, последната е имала задължението, закрепено в ОУ на дружеството, да уведоми за настъпилата смърт и да пристъпи към процедура за промяна на титуляря на партидата.