Решение № 458 от 10.11.2023, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. гр.Несебър, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Р.М.Б. при участието на секретаря К.Ил.Л. като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150100385 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „А.М.“ ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. В., ***, представлявано от А.М.Т., против Ж.Т., гражданка на Република К., БУЛСТАТ ........., с адрес: гр. С.В., местност К., комплекс „.........“, бл. ......, ап. ....

Ищецът твърди, че ответницата е собственик на апартамент № .... находящ се в гр. С.В., местност К., комплекс „.........“, бл. ......, със застроена площ от 37.06 кв.м., както и 5.26 кв.м. идеални части от общите части на сградата, ведно със съответстващите за апартамента идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***. Сочи, че на 11.02.2020 г. между ответницата като Възложител и „.........

.....“ ЕООД като Мениджър бил сключен Договор за поддръжка и управление на комплекс „Вила .........“. Акцентира се, че в посочения комплекс били построени три сгради, бил осигурен контролиран достъп на външни лица чрез ограждане на поземления имот с метална висока ограда, била налице охрана и заключваща система на входа на дворното място и на входните врати на всяка една от сградите. Изтъква се, че в комплекса имало утвърден правилник за вътрешния ред. В имота имало басейни на разположение на всички собственици и обитатели, които се поддържали в необходимото състояние, озеленените площи в комплекса също се поддържали, състоянието на сградите било много добро и всеки нов собственик, на който инвеститорът „......... .....“ ЕООД продал самостоятелен обект, имал сключен договор за управлението и поддръжката на комплекса. Сочи се, че съгласно чл. 1 от сключените 1 договори дружеството „......... .....“ ЕООД приело и се задължило лично или чрез трети лица, срещу възнаграждение да поддържа и извършва организационното, техническото и административното управление и поддръжка на общите части и съоръжения на комплекс „Вила .........“. Съгласно чл. 2 от договора ответницата се задължила да заплаща годишна такса в размер на 338.56 евро без ДДС или сумата в размер на 406.27 евро с ДДС. Договореното възнаграждение било дължимо считано от получаване на образец 15, което се случило на 20.11.2019 г. Съгласно чл. 4 от договора таксата следвало да се заплаща в срок до 30-ти април на всяка календарна година, като съгласно чл. 24 от договора при забава на което и да е плащане Възложителят дължи на Мениджъра неустойка в размер на 1 % за всеки ден забава от дължимата към момента сума, но не повече от 30 % от размера на дължимата сума. Съгласно чл. 2, изр. последно Възложителят се задължил да заплаща на мениджъра еднократна такса в размер на 150 евро за закупуването на шезлонги, шалте за шезлонги и чадъри в срок до един месец от подписването на договора. Навежда се, че плащане към настоящия момент не било извършено от ответницата, поради което последната дължи и законна лихва в размер на 92.82 лв. върху неизплатената сума, считано от 12.03.2020 г. до 24.04.2023 г. Обръща се внимание, че съгласно Договор за възлагане извършване на дейностите за поддръжка и управление на жилищни комплекси „......... ..... 5“ и „.........

..... 6“, сключен на 01.04.2019 г. между „......... .....“ ЕООД като Възложител и „А.М.“ ООД като Изпълнител, първото дружество възложило на ишеца извършването на всички необходими дейности за поддръжка и управление на цитираните комплекси, както и събирането в брой или по своя банкова сметка дължимите суми от собствениците за поддръжка и управление съгласно подписаните индивидуални договори между съответния собственик като Възложител и „......... .....“ като Изпълнител, както и всички други суми във връзка с поправки, ремонти, плащане на общи разходи в комплекса и други неупоменати. Навежда се, че за сключването на посочения договор между дружествата, всички собственици на самостоятелни обекти на комплекса, включително и ответницата, били надлежно уведомени с писмено уведомление на предоставените от собствениците e-mail адреси за връзка. Ищецът излага доводи, че точно, добросъвестно и в срок, със собствени сили или чрез наети лица, винаги изпълнявало поетите с договора задължения, описани в договора, изразяващи се в поддръжка на з..... площи, поддържане, стопанисване и осигуряване ползването на басейните в комплекса, целогодишно извършване на техническа поддръжка на общите части и съоръженията в комплекса, санитарно-хигиенно обслужване, заплащане на разходи за електричество и вода в общите части. Сочи, че ответницата била заплатила задълженията си за такса поддръжка за 2020 г. и 2021 г. на 19.10.2021 г., като отказала да заплати дължимите неустойки в размер на 121.88 евро за всяка от годините. Така към настоящия момент дължими били сумата от 121.88 евронеустойка за забава за такса поддръжка за 2020 г., сумата от 121.88 евро- неустойка за 2 забава за такса поддръжка за 2021 г., сумата от 150 евро- такса за шезлонги, както и законна лихва в размер на 92.82 лв., считано от падежа на задължението до датата на подаване на исковата молба. С тези доводи се моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото не постъпи писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание особеният представител на ответника не навежда оспорване на изложените в исковата молба твърдения, като заявява основателност на иска.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че ответницата е собственик на апартамент № Б-01-03, находящ се на първи етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр. С.В., с адрес на имота: гр. С.В., местност К., комплекс „.........“, бл. А, вх. Б, със застроена площ от 37.06 кв.м., както и 5.26 кв.м. идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***.

Безспорно е и че на 11.02.2020 г. бил сключен договор за поддръжка и управление на комплекс „Вила .........“, по силата на който Тулешова е възложила, а „......... .....“ ЕООД е приело и се е задължило, лично или чрез трети лица, срещу възнаграждение да поддържа и извършва организационното, техническото и административното управление и поддръжка на общите части и съоръжения на комплекса. Съгласно чл. 1, т. 1.4 от договора дейностите по поддръжка включват техническа поддръжка на инсталациите и оборудването, текуща техническа поддръжка на осветлението, профилактика и поддръжка на з..... площи, организация на санитарнохигиенното обслужване на общите части на сградите. В чл. 2 от договора било предвидено, че за извършване на посочените дейности възложителя се задължава да заплаща на мениджъра годишна такса в размер на 8 евро без ДДС за един квадратен метър обща площ на обекта, считано от датата на издаване на Акт 15 на сградата, или за обекта на ответницата- 338.56 евро без ДДС. Страните уговорили, че възложителят се задължил да заплати на мениджъра еднократна сума в размер на 150 евро за закупуване на шезлонги, шалтета за шезлонги и чадъри в срок до един месец от подписване на договора. Съгласно чл. 4 от договора, възнаграждението се заплащало в срок до 30- ти април на всяка текуща календарна година в брой или по посочена банкова сметка. Според чл. 24 от договора при забава на плащанията възложителят дължи на мениджъра неустойка в размер на 1 % за всеки ден забава от дължимата към момента сума, но не повече от 30 % от размера й.

По делото не се спори също, че на 01.04.2019 г. между „......... .....“ ЕООД и 3 ищеца „А.М.“ ООД бил сключен договор за възлагане извършване на дейностите по поддръжка и управление на жилищни комплекси с търговски наименования „......... .....5“ и „......... .....- 6“. С този договор страните постигнали съгласие, че изпълнителя „А.М.“ ООД ще извършва възмездно (срещу възнаграждение) всички необходими дейности за поддръжка и управление на жилищни комплекси с търговски наименования „......... .....- 5“ и „......... .....- 6“. По силата на чл. 3 от договора, на ищеца била дадена възможност да събира от собствениците дължимите суми по сключените индивидуални договори за поддръжка на комплекса. В чл. 10 от договора е предвидено, че всички индивидуални договори за поддръжка и управление на комплекса, които са сключени до момента между „......... .....“ ЕООД стават неразделна част от настоящия договор, като се описват в специално приложение към него.

Уговорено е, че всички индивидуални договори за поддръжка и управление, които бъдат включени в бъдеще време също стават неразделна част от договора и се включват в ново приложение към него. Наред с договора от „......... .....“ ЕООД на ищеца било дадено пълномощно, съгласно което „А.М.“ ООД било оправомощено да събира в брой или по банкова сметка от всички собственици дължимите за периода от 2018 г. до 2022 г. суми.

Приложено е и уведомително писмо от ищеца „А.М.“ ООД, в качеството си на пълномощник на „......... .....“ ЕООД, с което уведомява собствениците от жилищни комплекси „......... .....- 5“ и „......... .....- 6“, че по силата на цитирания договор от 01.04.2019 г., сключен между страните, „......... .....“ ЕООД е възложило на ищеца извършването на всички необходими действия по поддръжка и управлението на комплексите и събирането на дължимите суми.

Съдът намира, че така сключения договор за възлагане има смесен характер, като в едната си част същия има характер на встъпване в дълг- по отношение на вече сключените съглашения, и договор за цесия- по отношение на бъдещите договори. По този начин валидно е било прехвърлено на ищеца и правото да претендира процесните вземания.

Видно от чл. 24 от договора от за поддръжка и управление, сключен с ответницата, налице е клауза за неустойка, уговорена в размер на 1% за всеки ден забава от дължимата сума, която обаче не би могла да надвиши 30% от размера на дължимата сума. С оглед изявленията за основателност на иска, съдът намира, че по делото няма спор, че плащане на дължимите такси за 2020 г. и 2021 г. е извършено от ответницата на 19.10.2021 г., както и че процесните вземания не са заплатени. С оглед уговореният падеж на всяка една от таксите, а именно до 30.04. на съответната година, и предвид по- късното плащане, съдът намира, че е възникнал фактическият състав на претендираната неустойка, като общата дължима сума за 2020 г. и 2021 г. е в размер на 243.76 евро (по 121.88 евро). Клаузата на чл.24 е уговорена по такъв начин, че 4 обезщетението не би могло да надвиши 30% от претендираната главница- т.е. по 121.88 евро за всяка от календарните години, и в този смисъл подобна уговорка за неустойка не е завишена и не излиза от основната си функция, залегнала в чл.92, ал.1 от ЗЗД, да гарантира обезщетение за вредите, които е претърпял кредитора от забавата на длъжника. В този смисъл претенцията, касаеща заплащане на неустойки, се явява основателна.

На следващо място в чл. 2 от същия договор е уговорена клауза, съгласно която за ответната страна е възникнало задължението еднократно да заплати сумата от 150 евро за закупуване на шезлонги, шалтета за шезлонги и чадъри в срок до един месец от подписване на договора, т.е. до 11.03.2020 г. По делото няма спор, че същото не е заплатено от ответницата. Това задължение също е с настъпил падеж, поради което покана не е била необходимо да се изпраща до Тулешова. По делото няма наведени твърдения за наличие на основания, поради които сумата да не е дължима. В тази връзка и доколкото нормата на чл.20а от ЗЗД въвежда правилото, че договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, основателна се явява и тази претенция.