Определение № 8 от 09.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№8 гр. Ловеч, 09.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500580 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

РС-Луковит е постановил разпореждане №882/29.09.23 г., по ч.гр.д.№533/23 г., с което е отхвърлил предявеното заявление по чл. 410 ГПК от „А1 България“ЕАД-София в частта, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу К. И. И. от **** ЕГН ********** за сумата от 717,81 лв. представляваща за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договор за продажба на изплащане, и за мораторна лихва в размер на 209,59 лв. и за искане за разноски над признати в разпореждането размер и до претендирания такъв от 517,61 лв. Заявлението в останалата му част е уважено, като е издадена заповед за изпълнение №349/29.09.23 г. за сумата 952,88 лв. главница, ведно със законната лихва за период от 27.09.23 г. до изплащане на вземането 480 лв. адв.възнаграждение и 25 лв. ДТ.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от А. Д. и М. М.-изпълнителни директори, чрез адв.Л. М.-АК-ВТ, срещу Разпореждане №882/29.09.2023г., пост. по ч.гр.д.

№533/2023г.на РС-Луковит, в частта, в която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение сумата 209.59лв., представляваща мораторна лихва върху цялата претенция, с начало от първия ден на забавата по всеки отделен документ, до датата, предхождаща подаването на заявлението.

Твърди, че в обжалваната част разпореждането е незаконосъобразно, като счита за неправилен извода на съда за отхвърляне на претенцията изцяло. Счита, че ако съдът е приел,че заявлението е нередовно,тъй като липсва конкретизиране на лихвата,е следвало да го остави без движение и да даде указания за уточняване, но такава възможност не му е дадена. Твърди, че съдът е следвало да уважи претенцията за мораторна лихва и да я присъди съобразно уважената част от претенциите. Твърди,че дължимият му се размер е 1

124,24 лв. и моли да се присъди,съотв.да се отмени обжалваното разпореждане за тази част.

Настоящата инстанция е оставила без движение на основание чл.411, ал.2, т.1 от Г П К , заявление с вх.№3567/27.09.23 по описа на РС-Луковит подадено от „А1

България“ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в ****, представлявано от А. Д. и М. М.-изпълнителни директори, чрез адв.Л. М.-АК-ВТ с указание да се уточни искането за мораторна лихва по отношение на всяка от заявените претенции- за неплатени услуги и за устройства като следва да уточни периодите по всяка претенция и поясни как са направени изчисленията.

Постъпила е молба с вх.№7572/22.12.23 г. от заявителя „А1 България“ЕАД-София чрез адв.М., с която уточнява размера на претендираната мораторна лихва от 209,59 лв., като посочва, че сумата 50,59 лв е мораторна лихва върху сумата от 354,80 лв, претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена за периода от 26.01.22 г. до 29.08.23 г., 73,65 лв мораторна лихва върху сумата от 598,08 лв, претендирана като неплатени суми за устростяво по договор за продажба на изплащане за периода от 26.01.22 г. до 29.08.23 г. и 85,35 лв, мораторна лихва върху сумата от 717,81 лв. претендирана като неустойки за прекратяване на рамковия договор в частта му за услугите по партидата, като лихвата е начислена за периода от 29.01.22 г. до 29.08.23 г.

Жалбоподателят е бил уведомен за разпореждането на 9.11.2023 г., а частната жалба с вх.№4304 е подадена с нечетливо пощенско клеймо, поради което съдът на основание чл.62 ал.2 от ГПК е приел, че е спазен срокът по чл.275,ал.1 от ГПК..Подадена е от легитимирано лице и при тези предпоставки съдът приема,че е допустима. На основание чл.278,ал.1 и ал.2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление, подадено до РС-Луковит от „А 1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД , срещу длъжника К.

И. И. от **** ЕГН ********** за сумата 1670,69 лв. и мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 209,59 лв. представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението както и законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. В т.12 заявителят пояснява, че вземането произтича от неплатени суми, дължими по договор сключен между К. И. И. и А1 България ЕАД, както следва за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6688*** като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер 505938***, задълженията за периода от 10.01.22 г. до 20.07.22 г. на обща стойност 1670,69 лв, формирани, както следва: неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 354,80 лв. и неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 598,08 лв. Посочено е, че съгласно чл.54.12 от ОУ във вр. с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане, договорът с абоната се счита за едностранно прекратен по вина на абоната и поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната са начислени и неустойки в общ размер на 717,81 лв. Подробно са изброени счетоводните 2 документи, въз основа на които са начислени горепосочените суми, като се претендира и присъждане на дължимата ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 480 лв.

Приложени към заявлението са договора, ведно с приложенията към договора и ОУ.

РС-Луковит е постановил разпореждане №882/29.09.23 г., по ч.гр.д.№533/23 г., с което е отхвърлил предявеното заявление по чл. 410 ГПК от „А1 България“ЕАД-София в частта, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу К. И. И. от **** ЕГН ********** за сумата от 717,81 лв. представляваща за предсрочно прекратяване на договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и договор за продажба на изплащане, и за мораторна лихва в размер на 209,59 лв. и за искане за разноски над признати в разпореждането размер и до претендирания такъв от 517,61 лв. В мотивите на това определение съдът е посочил, че неустойката и мораторната лихва върху нея не се дължат, тъй като няма данни договорът да е бил прекратен, след като волеизявлението за прекратяване на договора не е достигнало до длъжника по смисъла на чл.87 от ЗЗД, а досежно мораторната лихва от 209,59 лв. е изложил, че тя е начислена върху цялата претендирана главница, а съдът няма задължения да изчислява служебно размера на лихвата.

Настоящата въззивна инстанция приема, че РС-Луковит правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на „А1 България“ ЕАД за претендираната мораторна лихва.

За да бъде уважено искането за издаване за на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закони или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р.България, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Р.България, съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК. Действително заповедният съд не е оставил ез движение заявлението, след като то е било нередовно досежно претенцията за мораторна лихва, но въззивната инстанция е отстранила този порок, като оставя без движение заявлението с конкретно дадени изчерпателни указания. Частният жалбоподател не е отстранил нередовностите на заявлението си, след като не е посочил как е сформиран размера на мораторната лихва по отделните претенции. В заявлението е посочено, че мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 209,59 лв. е изчислена от първи ден на забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението както и законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането. В уточнителната молба заявителят отново не внася яснота досежно начина на изчисляване на тази претенция, тъй като посочва само първата начална дата на падежа на трите отделни видове мораторни лихви, но не конкретизира поотделно размера на всяка от лихвите съобразно падежа й. Видно от заявлението например, всяка една от претенциите има различен падеж, следователно няма как да се претендира общо размера на претенцията за неплатени електронни съобщителни услуги само на база началната дата на първата фактура от януари 2022 г., като видно след тази дата има още 4 неплатени фактури, върху които са начислявани мораторни лихви, без 3 обаче този факт да е съобразен от заявителя и те да са конкретизирани поотделно. Освен това се посочва като крайна дата на дължимост на тази мораторна лихва датата 29.08.2023 г, която обаче не кореспондира с претенцията в заявлението като крайна дата-датата на подаване на заявлението в съда-27.09.23 г. Не на последно място следва да се съобрази и факта, че заявителят не е обжалвал заявлението досежно отхвърлената сума от 717,81 лв. неустойка за прекратяване на рамковия договор, следователно то е влязло в законна сила и няма как да се претендира дължимост на сумата 85,35 лв. мораторна лихва върху отхвърлената неустойка.

При тези мотиви настоящата инстанция счита, че нередовностите на заявлението не са отстранени в указания от съда срок, поради което и на основание чл.411 ал.2 т.1 от ГПК то следва да бъде отхвърлено в обжалваната част досежно претенцията за мораторна лихва в размер на сумата 209,59 лв. Съдът няма задължение да оставя повторно без движение заявлението, в какъвто смисъл е направено искане в уточнителната молба от заявителя, тъй като дадените от съда указания са достатъчно подробни и ясни, но частният жалбоподател не ги е отстранил.

С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №882/29.09.23 г., постановено по ч.гр.д.№533/23 г., по описа на РС-Луковит.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4