Решение № 78 от 21.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20228002902247 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Саневиан“ ООД, гр. София, срещу решение №158/15.03.2022г. по т.д.№1149/202 1г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260805/20.05.2021г. по т.д.

№2744/2019г. по описа на СГС, ТО, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Саневиан“ ООД, гр. София, против „Белфаст“ О ОД , гр.

София, иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решението, взето на общото събрание на съдружниците на „Белфаст“ ООД от 13.12.2019г. , по т.3 от дневния ред, за освобождаването на А нтон Христов Маринов като управител и за избирането на Юлиян Борисов Захариев като такъв.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилни изводите на съда, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск за отмяна на решенията по т.3 от дневния ред на събранието. Поддържа, че същите са взети в 1 противоречие с императивните изисквания за кворум и мнозинство, съдържащи се в обявения понастоящем в търговския регистър дружествен договор от 10.12.2018г. Също твърди, че вписаният в поканата до съдружниците дневен ред нe отговаря на законовите изисквания и не е в нужната степен точен, ясен и конкретен, защото в него не се сочат и предложения за решения, а с оглед очертания предмет на въпросите и тяхното отражение върху правата на съдружниците, това е било нужно. Излага доводи и за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.136 ал.6 от ТЗ, която е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. Изтъква, че приложените към протокола от общото събрание пълномощни на лицата, които са представлявали част от съдружниците, са твърде общи от гледна точка на това, че в тях не е предвиден и указан начинът, по който пълномощниците следва да упражнят правото на глас на съдружника в общото събрание.

Ответникът по касационната жалба „Белфаст“ ООД не изразява становище по същата.

Третите лица помагачи на страната на ответника – „ВСС 2009“ ЕООД и „Братя Матеви“ ООД, не изразяват становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 13.12.2019г. е било проведено общо събрание на съдружниците /ОСС/ в „Белфаст“ ООД, свикано с писмени покани и с предварително обявен дневен ред от общо четири точки: 1/ вземане на решение за избор на одитор – одиторско дружество „Ейч Ел Би България“ за заверка на ГФО на „Белфаст“ООД за 2019г.; 2/вземане на решение за изменение на дружествения договор; 3/вземане на решение за освобождаване на досегашния управител от длъжност и от отговорност и избор на нов управител; 4/ промяна на седалището и адреса на управление на дружеството. Приел е за безспорно, че конкретното ОСС е било свикано от управителя на дружеството по инициатива на един от съдружниците като извънредно такова и е било спазено изискването на чл.17 от дружествения договор всеки един от 2 съдружниците да бъде поканен с връчването на покана, съдържаща дневния ред на събранието. От ангажираните писмени доказателства въззивният съд е установил, че при приемането на всички решения от събранието съдружникът „Саневиан“ ООД е бил правилно преценен и отразен в протокола като притежател на 1 920 дружествени дяла от капитала на „Белфаст“ ООД, като е съобразено действието на сключения на 06.11.2019г. между него и съдружника „Янигейм“ ЕООД договор за продажба на дружествени дялове.

Споделил е извода на първоинстанционния съд, че събранието е свикано при спазване императивните изисквания на чл.139, ал.1 от ТЗ - с връчена на всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на събранието писмена покана, съдържаща дневния ред – въпросите, по които ОСС ще взема решения.

Изтъкнал е, че дружественият договор не съдържа други, изрично предвидени изисквания за редовността на свикването на ОСС, к а т о чл.17 от същия договор урежда единствено, че заседанието на ОС е редовно, когато членовете му са редовно поканени. Счел е за неоснователни оплакванията на съдружника - ищец, че дневният ред не бил достатъчно конкретен до степен да даде възможност на всеки един от съдружниците да се подготви за събранието. Приел е, че от съдържанието на поканата безсъмнено става ясно, че въпросът, който ще бъде поставен за разглеждане на събранието е освобождаването на действащия управител като такъв, като изрично е посочено и лицето, което се предлага да бъде избрано за нов управител Юлиян Борисов Захариев. Заключил е, че посочената редакция на съдържащото се в поканата предложение за дневен ред на ОСС предпоставя еднозначно, че на съдружниците е дадена достатъчна ясна и конкретна, пълна и точна информация за поставения за разглеждане въпрос, доколкото същите са наясно с това кой е действащ управител към момента на провеждане на ОСС и кой е предложен за нов управител.

Като несъстоятелно съставът на САС е определил оплакването, че при гласуването на процесното решение не били събрани необходимия брой гласове за приемането му. П осочил е, че противно на поддържаното от въззивника, дружественият договор не съдържа клауза, изискваща решението за избор на управител на дружеството да бъде приемано с мнозинство от ¾ от дружествения капитал или единодушно. С оглед на това е споделил извода на първоинстанционния съд, че атакуваното решение е редовно взето с обикновено мнозинство, предвид че за него са гласували съдружниците „ВСС 3

2009“ ЕООД и капитала.

„Братя Матеви“ ООД, притежаващи общо 50,60 % от

Въззивният съд е счел за несъстоятелно и оплакването, че при провеждането на ОСС от страна на участвалите в него пълномощници не били представени достатъчно конкретни /изрични/ пълномощни за участие в събранието, които да съдържат посочване на начина, по който следва да бъде упражнено правото на глас на съответния съдружник. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че на процесното ОСС съдружниците „Кара-Х“ ЕООД и „Братя Матеви“ ООД са били представлявани лично от управителите на двете дружества, а „Саневиан“ ООД и „ВСС 2009“ ЕООД са били представлявани от представители с изрично пълномощно. Предвид това е приел, че оплакването на въззивника касае единствено представителството на „ВСС 2009“ ЕООД. При преценка на съдържанието на представеното пълномощно е достигнал до извода, че съдружникът „ВСС 2009“ ЕООД е бил редовно представляван от пълномощниците си адв. К. и адв. Илиев, които са били овластени с изрично писмено пълномощно за конкретно общо събрание, в което е посочено, че представителите имат право да решават по собствено усмотрение дали и как да гласуват по точките от дневния ред. С оглед на това е достигнал до извода, че пълномощното, с което са овластени представителите на „ВСС 2009“ ЕООД, е валидно и същите са разполагали с представителна власт по отношение на дружеството.

За неоснователно е прието и оплакването за неправилно приложение на материалния закон – ТЗ и Закона за хазарта /ЗХ/, предвид непредставянето на данни и доказателства дали предложеният за нов управител отговаря на изискванията на ЗХ да изпълнява тази длъжност, който факт сочел на пречки за неговото избиране. Съдът е изложил доводи, че самият въззивник не сочи на кои точно изисквания на ЗХ следва да отговаря управителят на дружество, чийто предмет на дейност е организиране на хазартни игри, съответно кои нормативни разпоредби са нарушени при неговия избор за управител.

С определение №891/30.10.2023г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 о т ГПК по въпроса Какви са изискванията към формата и съдържанието на пълномощното, с което пълномощник се упълномощава да участва и гласува на общо 4 събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, въведени с разпоредбата на чл.137 ал.6 от Търговския закон? Как следва да се тълкува изискването на закона пълномощното да бъде „изрично“?

Разпоредбата на чл.137 ал.6 от Търговския закон предвижда, че съдружниците в ООД могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно, освен за съдружници – юридически лица и законни представители. Относно съдържанието на понятието „изрично пълномощно са дадени задължителни разяснения в ТР №5/2014 от 12.12.2016г. по тълк.д.

№5/2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които според обема на учредената представителна власт видовете упълномощаване, респ. – видовете пълномощни са: общо (генерално) и изрично (специално, конкретно). При общото упълномощаване не се посочват конкретните правни действия или сделки, които пълномощникът е овластен да извърши, а обемът на представителната власт, или не се ограничава – отнася се до всякакви правни действия от името на упълномощителя, или се определя чрез посочване на по-общи характерни белези. При изричното (специалното) упълномощаване обемът на представителната власт се определя конкретно, чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят. Класификацията е условна, тъй като критерият – степента на „изричност“ и конкретизация, е относителен. В мотивите на ТР№5/2014 е изяснено, че в действащото българско законодателство няма обща правна норма, която да установява изисквания за съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощителната сделка или на последващата я правна сделка или действие, извършени чрез пълномощника; или да разграничава и да класифицира пълномощните, според това, дали те са дадени за извършването на разпоредителни правни сделки или действия, или за извършването на такива за обикновено управление на имущество на упълномощителя. Не са установени общи изисквания от законодателя, такова „изрично” („специално”) пълномощно да има някакво задължително съдържание, в което да са посочени и изброени конкретно по вид разпоредителните сделки и действия, които пълномощникът е овластен да извърши, техните съществени елементи. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания (например – особените хипотези на чл.22, ал.2, изр.1 от ТЗ, чл.26, ал.2, изр. 1 от ТЗ, чл. 34, 5 ал. 3 от ГПК и др.). По пътя на тълкуването на закона не биха могли да се поставят други изисквания към съдържанието на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, тъй като такова тълкуване е без нормативна опора и с него би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определи обема и ограниченията на представителната власт, която предоставя на своя пълномощник.

Относно понятието изрично пълномощно в хипотезата на чл.137 ал.6 от ТЗ / предишна ал.4, ДВ, бр.105 от 2016г./ е формирана постоянна практика на ВКС и с решение № 818 от 30.10.2007 г. по т. д. №516/2007г. на ВКС, ТК, II о., решение №34/25.03.2013г. по т.д.№144/2012г. на ВКС, ТК, I т.о., както и решение №60006 от 19.07.2021г. по т.д. №2561/2019г. на ВКС, ТК, I т. о., която настоящият състав споделя. В цитираните актове се приема, че императивно въведеното законодателно изискване не само за наличие на писмена форма на пълномощното, като условие за действителност, но и за определяне обема на овластяването, води до извода, че за да може съдружник да гласува на общо събрание на съдружниците чрез представител, е необходимо да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник.