Определение № 1035 от 14.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 91/2025
- Вид
- Определение № 1035
- Подписан
- 14.04.2025
- В сила
- 14.04.2025
- Състав
- Иван Иванов , Николай Метанов, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.446 · Граждански процесуален кодекс
- чл.515 · Граждански процесуален кодекс
- чл.516 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1035 гр. София, 14.04.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20251000500091 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8822 от 28.11.2024г. по описа на Окръжен съд – Враца, подадена от О. М. Р., чрез адв. К. Ю. от САК, срещу определение №958 от 20.11.2024г., постановено по въззивно гражданско дело № 20241400500107 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Враца, I-ви въззивен граждански състав, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима жалба с вх. №1488/30.01.2024г., депозирана от О. М. Р., ЕГН**********, адрес с. ***, ул. „***“ № *, и е прекратено производството по в.г.д.№ 107/2024 г. по описа на Окръжен съд - Враца.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, като противоречи с материалният закон, прегражда пътя на развитие на производството и не може да бъде разкрита обективната истина, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, в който се поддържа становището за неоснователност на частната жалба, съответно за правилност на обжалваното определение, по подробно изложени съображения.
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество неоснователна.
Производството по изпълнително дело № 20217230400783 по описа на частен съдебен изпълнител М. Н. е образувано по молба на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, 1 и изпълнителен лист от 06.02.2006г., издаден по ч.гр.д. № 187/2006г. на Врачански районен съд, срещу О. М. Р., ЕГН**********, адрес с.***, ул. „***“ № *, за събиране на посочените в изпълнителния лист суми.
По изпълнителното производство за извършвани множество изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, видно от представеното копие от изпълнителното дело, съгласно чл.436, ал.3 ГПК.
С молба от 05.09.2023г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка от електронната система на БНБ за открити банкови сметки на длъжника, както и да бъде наложен запор върху банковите сметки, открити на името на длъжника в „Изипей“ АД.
По делото е представена справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на длъжника, издадена от БНБ- вх. № 8312 от 20.09.2023г. по описа на съдебния изпълнител.
Със запорно съобщение изх.№ 1130/19.01.2024г., издадено по изпълнителното производство, съдебният изпълнител е наложил запор на всички вземания на длъжника до размера на дълга, като запорното съобщение е получено от „Изипей“ АД на 23.01.2024г.
Представено без да са е изпратено до длъжника съобщение за наложен запор от 19.01.2024г., представени доказателства, на коя дата същото е получено.
С жалба вх. №1488 от 30.01.2024г. по описа на ЧСИ М. Н., О. М. Р., ЕГН**********, е посочил, че във връзка с полученото съобщение по изпълнително дело №783/2021г. за наложен запор – обжалва наложените мерки, като незаконосъобразни.
Във връзка с жалбата на длъжника - вх. №1488 от 30.01.2024г. по описа на ЧСИ М. Н., е образувано въззивно гражданско дело № 20241400500107 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Враца.
С определение № 543 от 22.05.2024г., постановено по въззивно гражданско дело №20241400500107 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Враца, производството по делото е спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
С молба вх. № 4437 от 05.06.2024г. по описа на Окръжен съд – Враца, О. М. Р., чрез служебен защитник адв. М. Д., е уточнил жалбата си, като е посочил, че обжалва налагането на запор на банковата му сметка в рамките на изпълнителното производството, както и размера на запора, като твърди, че надвишава дължимото според него. Иска да бъде отменен наложения запор.
С определение № 289 от 31.05.2024г., производството по въззивно гражданско дело №20241400500107 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Враца, е възобновено.
С молба с вх. № 8186/05.11.2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца, О. М. Р., чрез служебен защитник адв. М. Д., уточнява, че обжалва всички наложени му запори по изпълнителното дело върху сметки му в „Банка ДСК“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД и в небанковата институция „ИЗИПЕЙ“ АД, и размера на задължението.
2
В мотивите по обжалваните действия по чл.436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е изразил становище за законосъобразност на наложените запори, като поддържа, че обжалваното действие не попада в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК.
Във възражението по чл.436, ал.3 ГПК взискателят поддържа, че подадената жалба е недопустима, евентуално неоснователна, по подробно изложени съображения.
С обжалваното определение, след като е описал извършените от страните и съдебния изпълнител действия по изпълнителното производство и постановените актове, първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена от длъжник – който е активно легитимиран да обжалва действие на съдебния изпълнител съгласно чл.435, ал.2 ГПК, но същата е недопустима, тъй като обжалваните от длъжника наложени запори на банкови сметки, както и размерът на задължението, са извън изчерпателно изброените в чл.435, ал.2 ГПК действия, които подлежат на съдебен контрол.
Съгласно ТР № 2/2013г. от 26.05.2015г. на ВКС запорът като изпълнително действие не подлежи на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано имущество за събирането на определено парично вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др.
Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават.
В случая липсва възражение от длъжника за насочване на изпълнение спрямо несеквестируеми вземания, съответно акт или действие на съдебния изпълнител, които да подлежи на съдебен контрол, поради което жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Настоящият състав на съда възприема като правилни мотивите на окръжния съд за недопустимост на жалбата жалба, поради което на основание чл.272 ГПК, вр.с чл.278, ал.4 ГПК, препраща към тях.
В допълнение, предвид възраженията в частната жалба следва да се отбележи следното:
Съгласно чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК длъжникът – жалбоподател в производството, е легитимиран да обжалва само изчерпателно изброени действия на съдия - изпълнител - постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
3 изискванията на чл.470, както и в случаите по чл.486, ал.2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението; постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
В случая предмет на обжалване от страна на длъжника са действия на съдебния изпълнител по налагане на запор върху вземания на длъжника, на основание чл.450, ал.3, чл.507, чл.508, във вр. с чл.446 и чл.515 и чл.516 ГПК, върху всички вземания на длъжника на договорно и извъндоговорно основание, в това число микросметки, касети и открити акредитиви до размера на сумата посочена в запорното съобщение/до размера на дълга по изпълнителното дело.
Съгласно мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК на ВКС, запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.
Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.
Предвид изложеното, след като в случая не се твърди насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, обжалването на наложените запори, включително и по отношение на размера, е недопустимо, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено, както е направил окръжния съд.
Предвид изложеното, неоснователни са поддържаните възражения в жалбата, че окръжният съд не е обсъдил размера на наложеният запор, съответно размера на задължението по наложеният му запор от ЧСИ М. П., и налице ли е разминаване с размера на задължението, както и че не е проверена достоверността на решението по гр.дело 406/2021 година на Окръжен съд - Враца, тъй като са не могат да обосноват обжалваемост на атакуваните действия, предвид приетото в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК на ВКС и разпоредбите на чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК, в които изчерпателно са изброени действия на съдия – изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника.
След като обжалваното действие не подлежи на обжалване, не се може същото да бъде обсъждано по същество, по посочения от длъжника начин, съответно съдът да 4 постанови отмяната му.
Поради съвпадане на крайните изводи на окръжния и апелативния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 958 от 20.11.2024г., постановено по въззивно гражданско дело № 20241400500107 по описа за 2024 година на Окръжен съд – Враца, I-ви въззивен граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5