Определение № 2701 от 13.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2701 гр. Пловдив, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502192 по описа за 2025 година Против определение рег. №8057/19.06.2025г. постановено по гр. д. № 3349/24г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр. с. в частта, с която се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. М. за изменение на постановеното по делото решение 2195/08.05.2025г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател адвокат М. В. М. моли съда да отмени определението на районния съд, по съображения, изложени в жалбата и постанови съдебен акт, с който се присъди ДДС в размер на 80лв. върху определеното адвокатско възнаграждение.

Предвид доказателствата съдът намери следното:

Налице е актуална съдебна практика – Опр. № 917/02.05.2023г. по гр. д. № 1323/23 на ВКС, ІV г. о., според която оказването на адвокатска помощ по реда на чл.

38, ал.2 от ЗАдв. е безплатна и по смисъла на чл.9, ал.1 във връзка с чл. 8 от ЗДДС и представлява безвъзмездна доставка на услуга и тя не подлежи на облагане с ДДС според чл. 2, т.1 от ЗЗДС. Освен това съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт.

Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито ЗАдв. въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.

Не следва нещо различно от разпоредбата на пар. 2а ДР НМРАВ.

Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Тя урежда начисляването на ДДС върху 1 възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни правоотношения.

Като е достигнал да същия краен правен извод и е отказал да начисли ДДС върху адвокатското възнаграждение, районният съд е постановил правилно определение, поради което частната жалба против него е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното съдът:

ОПРЕДЕЛИ: жалба вх. №27049/29.07.2025г. по регистратурата на Пловдивския окръжен съд, подадена от адвокат М. В. М. с адрес гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.“Б“ против определение рег.

№8057/19.06.2025г. постановено по гр. д. № 3349/24г. по описа на Пловдивския ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частна районен съд, ХІХ-ти гр. с. в частта, с която се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. М. М. за изменение на постановеното по делото решение 2195/08.05.2025г. в частта за разноските.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2