Решение № 469 от 22.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. София, 22.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Десислава П. Генова при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602711 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда от 19.12.2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18 състав по НОХД № 12898 / 2023 г., подсъдимият Ф. Д. З. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от една година и един месец, отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години изпитателен срок и “Глоба“ в размер на 250,00 лева.

Съдът, на основание чл.343г от НК, е наложил на подс. Ф. Д. З. и наказание ”Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от една година и три месеца. Съдът, на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето, през което подс. Н.Й.Г. е бил лишен по административен ред от упражняване на правото да управлява моторно превозно средство.

Постъпила е въззивна жалба от адв. К. К., защитник на подсъдимия Ф. Д. З.. Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Излагат се доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подс. Ф. Д. З. да е осъществил деянието, за което му е било повдигнато обвинение. Поради това се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото лице, респ. намаляване на 1 размера на наложеното наказание.

С постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови доказателства.

Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание представителят на защитата - адв. К. К., моли първоинстанционната присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се подробни доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подсъдимото лице Ф.

Д. З. да е осъществило деянието, за което му е било повдигнато обвинение, поради което се иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото лице.

Алтернативно, защитата пледира за намаляване на размера на наложеното наказание Представителят на Софийска градска прокуратура излага съображения, според които депозираната жалба срещу постановената първоинстанционна присъда следва да бъде оставена без уважение.

В дадена последна дума, подсъдимият Ф. Д. З. моли да бъде отменена първоинстанционната присъда.

Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателства : обяснения от подсъдимия Ф. Д. З., показанията на свид. В.С., включително и приобщените по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК и приетите като доказателства въз основа на нарочно съдебно определение книжа и др, които съдът е обсъдил внимателно и задълбочено.

Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият Ф. Д. З. е роден на **** г. в гр. София, с данни за гражданство - българско, неосъждан, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, живущ в гр. София, кв.

“Требич“, ул. ****, с ЕГН **********.

Подсъдимият е роден през 1973 г. Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, както и липсват относно него нотификации за осъждания в други страни членки на ЕС. Няма данни за ненавършили пълнолетие деца на подсъдимия. Към процесната дата 01.03.2023 г. срещу подс. З. имало 7 влезли в сила НП, издадени за нарушения на правилата за движението по пътищата, контролът по отношение на които правила се е осъществявал от органите на МВР, но за последно такова НП било влязло в сила през 2005 г. Към 2023 г. подсъдимият притежава У идеални части от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с площ по документ 76,250 кв. м. в гр. София, кв./ж. к.

“Красно село“ - с наложена възбрана. Подс. Ф. З. не е декларирал доходи по реда на чл.50 от ЗДДФЛ за финансовите 2020 г., 2021 г. и 2022 г. Няма данни за регистрирани на негово име 2 превозни средства.

На 01.03.2023 г., следобед ( приблизително около 16:30 часа ), в гр. София, по ул. “Княз Борис I“, с посока на движение от ул. “Неофит Рилски“ към ул. “Хан Аспарух“, подсъдимият Ф. Д. З. управлявал лек автомобил, марка “Фолксваген“, модел “Лупо”, с регистрационен номер ****, въпреки че по - рано бил употребил алкохол, под чието въздействие все още бил, съзнавайки това (алкохолната употреба и нейното продължаващо въздействие ), като при това управление се получил сблъсък с друго превозно средство, в която връзка местопроизшествието било посетено от екип на отдел “Пътна полиция“ към СДВР (ОПП – СДВР ) и така водачът З. в 17:05 часа на същата дата бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ ( преминал успешно метрологична проверка по реда на ЗИ на 31.10.2022 г. / със срок на валидност 6 месеца / ), което отчело резултат 1,54 на хиляда в издишания въздух. След това на подс. Ф. З. бил издаден от младши автоконтрольор при ОПП - СДВР А.К.С. талон за изследване ( съгласно Приложение № 1 към Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози ), в който било посочено, че изследваният водач трябва да се яви до 40 минути от връчване на талона в лечебно заведение ( без да се сочи конкретно такова ), като екземпляр от талона ( самият талон бил придружен от съответните 8 броя стикери съгласно посочената преди малко наредба, единият от които бил залепен на екземпляра от талона, предназначен за АУАН, какъвто акт бил издаден за съответното управление на МПС с установена посредством техническото средство алкохолна концентрация / преписката по който АУАН била изпратена на началника на 04 РУ - СДВР за образуване на ДП по чл.343б, ал. 1 от НК / ) бил връчен на З. в 19:50 часа на същата дата 01.03.2023 г. Екипът на ОПП - СДВР придружил подсъдимия до УМБАЛ “Света Анна“ - София АД (известна на много широк кръг от лица още като „Окръжна болница“ в гр. София ), където по отношение на водача Ф. З. било извършено съответното медицинско изследване с вземане на кръвни проби, за което бил съставен протокол по образец, съгласно Приложение № 4 към горепосочената наредба, след което било извършено химическо изследване на така получена кръвна проба, което било отразено от извършилия го химик в специализираната химическа лаборатория към конкретно споменатото лечебно заведение в подписан от същия химик протокол ( коментираната тук документация - талон за изследване и протоколи за медицинско и химическо изследване е налична по делото ), като при въпросното химическо изследване бил получен резултат ( посредством газхроматографски метод ) етилов алкохол ( доказан ) 1,44 промила ( 1,44 на хиляда ) в изследваната кръв ( състоянието на получените в лабораторията 2 броя проби отговаряло на изискванията на гореспоменатата наредба ).

Още на 01.03.2023 г. със съставяне на съответния (визиран по-горе) АУАН, а след това и с издаване на съответната ЗППАМ във връзка с процесното управление на МПС при условията на установена алкохолна употреба, свидетелството за управление на МПС на подс. Ф. Златев било временно отнето по административен ред.

При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд е приел, че с 3 действията си подсъдимият Ф. Д. З. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

Въззивният съд в пълна степен споделя, както фактическите констатации, направени от Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен, че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд също така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени във въззивната жалба, че подсъдимото лице е невиновно по повдигнатото му обвинение, с оглед на което постановената присъда следва да бъде отменена като неправилна, а подсъдимият да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.

Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.

Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че показанията на разпитания по делото свидетел са непротиворечиви, логични и убедителни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и заключенията от изготвените експертизи на вещи лица. И въззивният съдебен състав счита, че по делото са налице множество доказателства, които водят само един възможен правен извод, че именно подс. Ф. Д. З. е виновен за това, че на 01.03.2023 г. в гр. София, е управлявал моторно превозно средство лек автомобил, марка “Фолксваген“ - с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред - въз основа на химическо изследване съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Правилно, първоинстанционният съд е приел за установено, че подсъдимият Ф. Д. З. с поведението си подсъдимият е обективирал управлявление на моторно превозно средство, след употреба на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред, за което е изложил и подробни съображения, последните изцяло възприети и от настоящия въззивен състав.

От субективна страна, подс. Ф. Д. З. е осъществил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, които в случая са идентични със самото деяние ( т. е. подсъдимият е съзнавал съответната употреба на алкохол и че въпреки нея управлява моторно превозно средство ) - чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Анализът на всички доказателства, събрани в хода за досъдебното производство и в съдебното следствие подкрепят само този извод. В този смисъл настоящия съдебен състав подкрепя категоричния 4 извод на Софийски районен съд в тази насока.

Въззивният съд изцяло се солидализира с първата инстанция и относно наложеното наказание – ”Лишаване от свобода“ за срок от една година и един месец, отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години изпитателен срок и “Глоба“ в размер на 250,00 лева.

Правилно съдът, на основание чл.343г от НК, е наложил на подс. Н.Й.Г. и наказание ”Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от една година и три месеца, намирайки го за справедливо и кореспондиращо с характера и тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, с което ще бъдат постигнати и целите на наказанието съгласно чл.36 от НК. Правилно са преценени и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства относими към настоящото съдебно производство, като смекчаващите не се явяват изключителни или многобройни по смисъла на чл.55 от НК. Съдът правилно е приел, че са били налице предпоставките за приложението на института на условно осъждане, чрез отлагане на изпълнението на така наложеното наказание по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.