Решение № 964 от 18.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. Бургас, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Ц. като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20242100501476 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД, чрез адв. Лила Цветанова Мачева от Адвокатска колегия – Велико Търново, срещу Решение № 1263 от 20.06.2024 г. по гр. д. № 7054/2023 г. на Районен съд – Бургас, в частта, с която са отхвърлени исковете на дружеството по чл. 422, ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено, че С. Д. С. дължи слените суми: 70,51 лв. – лихва за забава върху главница от 245,53 лв. по Договор № 504974910/04.09.2019 г. и Приложение № 1/04.09.2019 г. към него за периода от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 22,94 лв. – лихва за забава върху главница от 83,72 лв. по Договор № 504974910/04.09.2019 г. за продажба на изплащане за периода от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 25,03 лева – такса за събиране на дължими суми за периода от 07.06.2020 г. до 06.07.2020 г. по Договор № 504974910/04.09.2019 г. и Приложение № 1/04.09.2019 г. към него, 287,98 лева – сбор от неустойки за едностранното предсрочно прекратяване от дружеството на Договор № 504974910/04.09.2019 г., Приложение № 1/04.09.2019 г. към него, и Договор за продажба на изплащане № 504974910/04.09.2019 г., на основание т. 54.12. от общите условия на „А1 България“ ЕАД, и 79,75 лева – сборно обезщетение за забавеното плащане на неустойките за периода от 07.09.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 1

16.06.2023 г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 2139/25.07.2023 г. по ч. гр. д. № 3643/2023 год. на Районен съд – Бургас.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в осъдителната част, с която е прието за установено на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че С.

Д. С. дължи на ищеца „А1 България” ЕАД сума в размер от 245,53 лв., представляваща главница за предоставени месечни мобилни услуги за периода 07.05.2020 г. до 06.08.2020 г. по Договор за електронни услуги № 504974910/04.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената главница, считано от 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане; сума в размер от 83,72 лв., представляваща неплатен остатък от продажната цена на мобилно устройство – Huawei Y6 2018 DS Gold, по Договор за продажба на изплащане № 504974910/04.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената главница, считано от 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане.

С. Д. С., чрез особения му представител адв. Венета Тенчева Грънчева от Адвокатска колегия – Бургас, е подал отговор на исковата молба.

Въззивникът счита, че решението е неправилно. Изразява несъгласие с изводите на съда за липса на уговорка за срок за плащанията, защото в сключения рамков договор, както и във всяко отделно приложение, ясно било разписано, че възникналото облигационно отношение касае предоставяне на телекомуникационни услуги от оператора срещу периодични насрещния плащания на ангажираните абонаментни услуги. В раздел IV от общите условия на „А1 България” ЕАД подробно били описани начините и сроковете за плащане. Задълженията на абоната произтичали от валидно сключено облигационно отношение между страните, а не от фактурата. Сочи се, че съгласно договорните отношения между страните „А1 България” ЕАД няма задължение да връчва издадените фактури. Според въззивника инкорпорирания в договора за покупко-продажба погасителен план е бил ясен за потребителя. Прави се възражение, че съдът не е изготвил доклад по делото за сумата от 83,72 лв., представляваща неплатени вноски по договора за покупко-продажба на изплащане. Във връзка с дължимостта на таксата от 25,03 лв. се развиват съображения, че „А1 България” ЕАД е ангажирало допълнителен човешки и технически ресурс с оглед организиране, проследяване и събиране на забавените плащания. Тази функция не била присъща за кредитора. Посочено е, че таксата се дължи въз основа на общите условия. В жалбата се изтъква, че потребителят е приел общите условия на „А1 България” ЕАД, в които са описани ясно основанията, водещи до прекратяване на процесните договори и начисляването на неустойки, като последица от неизпълнение на задълженията на потребителя. Дружеството нямало задължение да уведоми длъжника за предсрочното прекратяване, защото то става автоматично. Нормата на чл. 87 ЗЗД била диспозитивна, а не императивна. Твърди се, че потребителят е уведомен чрез SMS, че предстои прекратяване на услугите му. Въз основа на изложеното въззивникът моли решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо това да бъдат уважени претенциите му. Претендират се деловодните разноски за двете 2 инстанции.

Въззиваемият счита, че решението е правилно в обжалваните части, защото е основано на събраните по делото доказателства. Отрича се съдът да е допусна процесуално нарушение във връзка с доклада по делото. Сочи се, че в исковата молба не са изложени съществени обстоятелства от фактическата обстановка – кога е спрял заплащането на своите задължения ответникът, кога са прекратени договорите, какви точно суми не е заплатил ответникът и за кои периоди, кога е техният падеж. Освен това според въззиваемия не е ясно как е определяна таксата за събиране на дължими суми. По делото липсвали общи условия с подписа на ответника, както и доказателства за изпратени електронни съобщения до ответника. Ето защо въззиваемият моли решението да бъде потвърдено в обжалваните части.

Относно валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.

Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С Определение № 2620 от 14.10.2024 г. настоящият състав е счел, че първоинстанционният съд не е допуснал соченото от въззивника процесуално нарушение. С определението си от 17.05.2024 г. районният съд е указал на ищеца, че е в негова тежест да докаже легитимацията си на кредитор по представените писмени договори и приложенията към тях; собственото си пълно и точно изпълнение пои договорите; потребените от ответника услуги; цената на процесното устройство и предаването му на купувача; наличието на предпоставки за разваляне на договора и дължимостта на неустойка; настъпилата забава на ответника, както и размера на претендираните вземания. Този доклад е достатъчно конкретен, за да е ясно на ищеца какво следва да докаже, за да бъдат уважени исковете му.

На 16.06.2023 г. „А1 България“ ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Д. С. за следните суми: 245,53 лв., представляваща главница за предоставени месечни мобилни услуги за периода 07.05.2020 г. до 06.08.2020 г. по Договор № 504974910/04.09.2019 г. и Приложение № 1/04.09.2019 г. към него, ведно със законната лихва за забава върху посочената главница, считано от 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане; сума в размер от 83,72 лв., представляваща неплатен остатък от продажната цена на мобилно устройство – Huawei Y6 2018 DS Gold, по Договор за продажба на изплащане № 504974910/04.09.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху посочената главница, считано от 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 25,03 лева – такса за събиране на дължими суми за периода от 07.06.2020 г. до 06.07.2020 г. по Договор № 504974910/04.09.2019 г. и Приложение № 1/04.09.2019 г. към него, 287,98 лева 3

– сбор от неустойки за едностранното предсрочно прекратяване от дружеството на Договор № 504974910/04.09.2019 г., Приложение № 1/04.09.2019 г., и Договор за продажба на изплащане № 504974910/04.09.2019 г., на основание т. 54.12. от общите условия на „А1 България“ ЕАД, и 79,75 лева – сборно обезщетение за забавеното плащане на неустойките за периода от 07.09.2020 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 16.06.2023 г. до окончателното им изплащане На 25.07.2023 г. заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение № 2139/25.07.2023 г. по ч. гр. д. № 3643/2023 год. на Районен съд – Бургас.

Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията по заповедта, което е направено в срок.

На 04.09.2019 г. между „А1 България“ ЕАД, в качеството на оператор, и С. Д. С., в качеството на абонат, е сключен договор, по силата на който операторът поема задължение да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и Общите условия за взаимоотношения между „А1 България“ ЕАД и потребителите на съответната услуга и/или мрежа. Съгласно т. 3.2 от договора той урежда условията, валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови условия, приложими ОУ, и др., се описват в приложения, представляващи неразделна част от договора. Според т. 4.4 за неуредените в договора условия се прилагат разпоредбите на приложенията и общите условия, неразделна част от договора, като абонатът декларира с подписа си, че е запознат и е съгласен с приложимите общи условия.

В същия ден между страните са подписали Приложение № 1 към горепосочения договор за предоставяне на тарифен план с номер на услугата 088*******. Уговорена е месечна абонаментна такса за промоционален период от две години в размер на 28,99 лв. с ДДС. Съгласно т. 7.1 от приложението, ако абонатът прекрати предсрочно договора, дължи неустойка в размер на до три месечни абонаментни вноски без отстъпка (по стандартна цена от 31,99 лв.).

В същия ден е сключен и договор за продажба на изплащане, по силата на който С. Д. С. е закупил апарат Handset Huawei Y6 2018 DS Gold MAT 25 23м. Уговорена е промоционална цена и начин на изплащане – първа вноска в размер на 5,98 лв., а остатъкът от 137,55 лв. са разделени на 23 броя месечни вноски, които се начисляват с месечни фактури.

Устройството е предадено на потребителя, както е видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол.

Настоящият състав не се съгласява с изводите на първоинстанционният съд, че между страните не е уговорен падеж на задълженията на потребителя да заплаща ползваните услуги по Приложение № 1, както и цената по договора за покупко-продажба. От текста на документите ясно следва, че 4 задълженията са месечни. На основание чл. 72, ал. 1 ЗЗД срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Нормата е диспозитивна и замества волята на страните, когато не са уговорили конкретен ден от месеца за падеж.

В случая по делото не се доказва потребителят да е заплатил задълженията, за които са му издадени фактури. Не е нужно уведомяване за издаването на тези фактури, тъй като потребителят изначално е наясно, че дължи плащания ежемесечно. Щом сумите не са платени на падежа, на кредитора се дължи лихва за забава. Ето защо следва да бъде присъдена претендираната сборна лихва от 70,51 лв. – лихва за забава върху главницата от 245,53 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г.; 22,94 лв. – лихва за забава върху главницата от 83,72 лв. за периода от 01.07.2020 г. до 01.06.2023 г.

Към заявлението в заповедното производство са приложени Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД. Първоинстанционният съд е приел, че тези общи условия не са приети писмено от потребителя, поради което не го обвързват. Настоящият състав е съгласен, доколкото нито от т.н. рамков договор, нито от договора за продажба на изплащане, нито от Приложение № 1 към рамковия договор може да се направи извод, че потребителят се е съгласил да приеме тези общи условия. Декларация в т. 4.4 от рамковия договор, че абонатът е съгласен и е запознат с приложимите общи условия, е бланкетна и не конкретизира кои са приложимите общи условия. В т. 3.2 от същия договор е посочено, че приложимите общи условия се посочват в приложението за съответната услуга.