Решение № 7692 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7692 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ЙоА. Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100500930 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 04.11.2024г., постановено по гр.д. № 59542/2023г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, е уважен предявеният от Б. Е. Д., малолетен, действащ чрез своя законен представител – Е. Н. Д. – майка, срещу Столична община иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ухапване от безстопанствено куче на 16.07.2023г. в гр. София, жк “Свобода”, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.07.2023г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 4 000 лева до пълния предявен размер от 7 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена въззивна жалба от ответника Столична община, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че ищецът не е доказал по реда на пълното и главно доказване твърдението си, 1 поставено в основанието на предявения иск, че кучето е безстопанствено.

Счита, че събраните по делото гласни доказателствени средства са производни и не установят по несъмнен начин спорните обстоятелства. Освен това не било установено нито конкретното място на травмата, нито датата на твърдяния инцидент. Сочи, че ангажираните доказателства относно това обстоятелство били противоречиви помежду си. На следващо място, развити са подробни съображения, че неправилно съдът е приел, че общината не е изпълнила задължението си за предприемане на необходимите действия за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствените кучета, за тяхното настаняване в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни. Сочи, че по делото е представена Общинска програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета за 2012-2016г., което налага извод, че не е налице противоправно бездействие. Излага, че ответникът е изпълнил всички установени в ЗЗЖ и в ЗВМД задължения. В този смисъл поддържа, че обстоятелството дали предвидените в законите мерки са адекватни и ефективни и дали са постигнати целите и задачите на Общинската програма, е ирелевантно за спора. Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, е нарушен принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради обстоятелството, че същото е присъдено в завишен размер. Не било съобразено, че не са представени рецепти за закупени медикаменти, липсвали и мидицински документи за проведеното лечение, което според въззивника сочи на еднозначен извод, че възстановяването е протекло бързо; няма данни за настъпили усложнения. По тези съображения счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответната община и първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната му част.

Въззиваемият Б. Е. Д., малолетен, действащ чрез своя законен представител – Е. Н. Д. – майка, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми, поради което е направено искане същото да бъде потвърдено.

Софийският градски съд, като

2 прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие ухапване от безстопанствено куче.

Ищецът твърди претърпени неимуществени вреди от ухапване от безстопанствено куче на територията на Столична община. Сочи, че вредоносното деяние е настъпило поради неупражняване /бездействие/ на възложената на администрацията на СО дейност по изолиране на безстопанствените кучета и овладяване на популацията им. Ето защо се претендира отговорността на ответника за бездействия на негови служители при или по повод извършване на опредЕ. работа - чл. 49 от ЗЗД. Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, но не и на основание чл. 45 ЗЗД. Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна в смисъл, че тя не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на изпълнителя на същата.

3

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители на Столична община, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по превенция за изолиране на безстопанствени кучета.

В контекста на отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият причинител на деликта /служител или служители на общината, отговарящи за изпълнение на задълженията й по 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ/ е положил дължимата грижа, като ако това не е сторено общината отговаря по чл. 49 ЗЗД /в този смисъл решение № 488/07.08.2012г. по гр.д. № 899/2010г. на ВКС, ІV ГО; решение № 368/18.11.2015г. по гр.д. № 2045/2015г. на ВКС, ІV ГО; решение № 308/03.01.2018г. по гр.д. № 1068/2017г. на ВКС, ІV ГО; решение № 4

50151/19.10.2022г. по гр.д. № 2598/2021г. на ВКС, ІІІ ГО/. Общината може да се освободи от отговорност като докаже, че предписаните от Закона за защита животните /ЗЗЖ/ действия са осъществени с дължимата грижа - изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, за тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, се установява, че на 16.07.2023г., около обяд, в гр. София, кв. Свобода, пред магазин “Пандора”, до 153-то училище, ищецът Б. Д. е бил нападнат от куче, което го захапало по дясната буза на лицето.

Противно на поддържаното от въззивника, датата на настъпване на инцидента се установява от представените и неоспорени медицинско направление за провеждане на клинични процедури /амбулаторни процедури, издадено на 16.07.2023г. от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД, в което е посочена диагноза отрита рана на други области на главата/ и медицинско направление от УМБАЛ “Александровска” от 17.07.2023г., с посочена диагноза – ухапване от куче. В резултат от ухапването на ищеца били причинени следните увреждания: рана в областта на дясната буза с дължима 1 см с остри ъгли и неравни ръбове, кръвонасядане на площ от 2, 5/1, 5 см на дясната буза и отделни ограничени по площ малки кръвонасядания на бузата и малка рана на брадичката в ляво. От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, която преценена по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира, се установява, че такава конфигурация на уврежданията е характерна за центростремително въздействие от захапване при ухапване от куче от въздействие на част от зъби при захапване. Вещото лице е посочило, че раната с кръвонасядане на дясна буза е характерна за съчетано действие на притискане и ударно въздействие, довело до нарушаване целостта на кожата и може едномоментно да се причини с отделно разположеното кръвонасядане на бузата в дясно и охлузването на брадичката в ляво. Уточнено е и проведеното лечение на пострадалото дете – раната на дясната буза е била хирургически обработена /зашита/ при посещението в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” ЕАД на 16.07.2023г., поставени му били необходимите дози противобясна ваксина УМБАЛ “Александровска” /три апликации, което обстоятелство се установява от представените три броя лист за преглед/. В съвкупност установените наранявания са причинили и се 5 отнасят към критериите на медико-биологичен признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В заключението е посочено, че подобни травми причиняват болки и страдания, които отшумяват до около 2-3 седмици след инцидента, както и че от раната на дясната буза на ниво скула – след обработката със зашиването и отстраняването на конците, ще остане фин белег. Уточнено е, че този белег с времето ще се поизглади и приближи по цвят до околната кожа, но няма да изчезне. Не са констатирани данни за настъпили усложнения.

По делото е налице спор относно обстоятелството дали кучето, което е нападнало ищцата, е безстопанствено, респ. дали общината чрез своите поделения и служби е изпълнила нормативно установените задължения за упражняване на надзор върху бездомните кучета, както и дали те са положили необходимата грижа за овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на общината, за да бъдат предотвратявани нападения на кучета над гражданите. По въпроса относно разпределението на доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че кучето, причинител на вредите, е безстопанствено, е формирана трайна съдебна практика на ВКС, застъпена в следните решения по чл. 290 ГПК: решение № 308/03.01.2018г. по гр.д. № 1068/2017г. на ІV ГО на ВКС; решение № 377/27.04.2009г. по гр.д. № 5682/2007г. на ВКС, ІV ГО; решение № 50151/19.10.2022г. по гр.д. № 2598/2021г. на ВКС, ІІІ ГО, която се споделя и от настоящия съдебен състав. В същата е прието, че тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му, доказването следва да е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано - преди, по време и/или след инцидента.