Определение № 3488 от 25.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3488 гр. София, 25.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002102520 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. А. П., представлявана от адвокат К., против решение №152 от 14.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2273/2024 г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено решение № 2919/31.07.2024 г. по гр.д. № 16942/ 2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен искът на Я. А. П. против Г. А. Х. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от таванско помещение с площ от 109 кв.м., находящо се в сграда с идентификатор *** по КК на [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място], с адм. адрес: [населено място], [улица], както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, придобито от ищцата по давност, чрез владение, упражнявано в периода от месец октомври 1993 г. до месец октомври 2003 г., което продължава и към настоящия момент.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че съдът не е съобразил направени уточнения на исковата молба от ищцата и е допуснал нарушение на процесуалния закон при изговяне на доклада по делото. Според жалбоподателката този порок не е отстранен от въззивния състав. Поддържа, че не й е указано за кои факти носи тежест на доказване. Поддържа, че съдът е 1 допуснал нарушение на процесуалния закон при събиране и обсъждане на доказателствата по делото. Поддържа още, че делото е останало неизяснено от фактическа страна.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане на решението до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочва следните въпроси като правни:

1. Когато в нарушение на процесуалните правила, в доклада на първоинстанционния съд не са включени релевантни за делото факти и обстоятелства и съответно същите не са включени в предмета на доказване и за тях не е разпределена доказателствена тежест между страните и на същите не им е указано дали тези факти се нуждаят от доказване, може ли да се приеме, че първоинстанционният съд е допуснал до събиране поисканите от ищеца гласни доказателства за установяване на същите факти и обстоятелства (невключени в доклада и в предмета на доказване и за които не е разпределена доказателствена тежест), когато съдът не е посочил изрично, че именно за доказването на тези факти и обстоятелства допуска до събиране гласни доказателства, при положение че за същите факти и обстоятелства не е разпределена доказателствена тежест и в искането за допускане на гласни доказателства, наред с невключените в доклада и в предмета на доказване факти и обстоятелства, за които не е разпределена доказателствена тежест, са посочени и други факти и обстоятелства, които ще се установяват със същите доказателства, които обаче са включени в предмета на доказване и за тях е разпределена доказателствена тежест и налице ли е в този случай процесуално нарушение, което да е основание за прилагането на чл. 266, ал. 3 ГПК?

2. Когато в доклада на първоинстанционния съд не са включени релевантни за делото факти и обстоятелства, своевременно уточнени от ищеца и съответно същите не са включени в предмета на доказване и за тях не е разпределена доказателствена тежест между страните и на същите не им е указано дали тези факти се нуждаят от доказване, може ли само на това основание да се приеме, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, налагащо събиране на доказателства във въззивната инстанция за същите релевантни за делото факти и обстоятелства, които 2 поради нарушения при изготвянето на доклада не са включени в предмета на доказване и за тях не е разпределена доказателствена тежест между страните и на същите не им е указано дали тези факти се нуждаят от доказване и длъжен ли е в този случай въззивният съд, при направено оплакване във въззивната жалба за това нарушение, да приложи разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК и да допусне до събиране поисканите от въззиника доказателства за посочените факти и обстоятелства?

3. Длъжен ли е първоинстанционният съд конкретно за всеки отделен случай да посочи в доклада си по делото подлежащите на доказване факти и да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест за тях, както и да им укаже за кои от твърдените от тях и подлежащи на доказване факти те не сочат доказателства и ако не е направил това, може ли да се приеме, че с определение по чл. 146, ал. 4 ГПК съдът е допуснал доказателства за установяването на тези факти, ако не е посочил изрично, че допуска доказателствата именно за установяване на същите факти?

4. Когато съдът в доклада си по делото не е включил твърдения за факти и обстоятелства и не е включил същите факти и обстоятелства в предмета на доказване, не е посочил същите като нуждаещи се от доказване и не е разпределил доказателствена тежест за тези факти и обстоятелства, може ли и ако да, при какви условия, съдът да мотивира решението си с извод, че същите тези обстоятелства са недоказани и да приложи санкцията на чл. 154 ГПК и в случай, че първоинстанционният съд не е указал на страните подлежащите на доказване факти, разпределянето на доказателствената тежест за тях и/или за кои от тях те не сочат доказателства, следва ли доказателствата за тези факти да се съберат от въззивния съд съгласно чл. 266, ал. 3 от ГПК?

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и да обсъди всички възражения наведени от въззивника?

6. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, в които да обсъди всички събрани по делото допустими и относими към спора доказателства, в това число и събраните гласни доказателства, както поотделно така и в тяхната съвкупност, като при противоречиви такива, длъжен ли е да посочи, на кои дава вяра и на кои не, както и какви са причините за това?

7. Когато в договор за разпределение на апартаменти на всеки от участниците 3 в бъдещ групов строеж на сграда, с който съсобствениците са се договорили, че таванското помещение ще се ползва само от един от съсобствениците в сградата, може ли да се приеме, че таванското помещение е изградено като такъв неизползваем обем между последната етажна плоча и покрив и като такова представлява обща част по естеството си, а не обща част по предназначението си?

8. Може ли таванско помещение, разположено в сграда, която е построена през 1962 г. /факт, който не е спорен между страните по делото/ и което таванско помещение се ползва за живеене, да се приеме, че има статут на самостоятелен обект - жилище, въпреки че същото не отговаря на строителните правила и норми за жилище към момента на построяване на сградата и следва ли съдът, при изследване на въпроса дали таванското помещение е самостоятелен обект, да се съобрази с указанията дадени с ТР № 96 от 16.XI.1971 г. на ОСГК на ВС?

9. При хипотеза на жилищна сграда с таванско помещение, изградена към 1962 година - следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми, действащи към момента на построяване на сградата или следва да се вземат предвид строителните правила и норми, действали към момента на извършване на разпоредителна сделка, респективно към момента на придобиване на имота по давност или към момента на постановяване на съдебното решение?

10. При разглеждане на въпроса дали таванското помещение отговаря на изискванията за самостоятелен обект или представлява обща част по естеството си или по предназначението си, съобразно разясненията дадени с ТР 34/83 г. на ОСГК на ВС, следва ли въззивният съд, при приложението на императивната разпоредба на чл. 38 ЗС, служебно да изследва наличието на законовите критерии и правно релевантни факти за определяне на статута на обособеното помещение в подпокривното пространство, а именно - дали същото отговаря на изискванията за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти - ателиета и др., без страните да са правили изрично искане за това?

11. При разглеждане на въпроса дали таванското помещение отговаря на изискванията за самостоятелен обект или представлява обща част по естеството си или по предназначението си, съобразно разясненията дадени с ТР 34/83 г. на ОСГК на ВС, следва ли съдът служебно да събира доказателства 4 за установяване на законовите критерии и правно релевантни факти за определяне на статута на обособеното помещение в подпокривното пространство, съответно за установяване на обстоятелството дали същото отговаря на изискванията за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти - ателиета и др., или друг самостоятелен обект, без страните да са правили изрично искане за това?

12. В случай че тавански етаж от сграда не отговаря на строителните правила и норми за жилище, но има характеристиките и отговаря на изискванията за изграждане на самостоятелен обект - ателие, може ли да се приеме, че този тавански етаж представлява самостоятелен обект на правото на собственост и съответно може да бъде придобиван по давност?

Отговор на касационната жалба е депозирал ответникът Г. Х., представляван от адвокат Я., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Ответникът оспорва поставените въпроси в изложението към касационната жалба да са правни. Развива съображения, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна- ищец по иск за собственост, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение съставът на Окръжен съд- Варна е приел от фактическа страна, че на 22.08.1960 г. бил сключен договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя между ИК на ГНС - Варна и П. и Д. Я. върху държавно дворно място с площ от 310 кв.м., съставляващо парцел № ***, кв. 989, находящо се в м. „Л. Р.“ на [населено място]. Във връзка с разпределението на апартаментите, които щели да бъдат изградени, с договор от 28.02.1961 г., сключен между А. Г. Х., от една страна и П. В. Я. и Д. А. Я., от друга, е договорено, че А. Г. Х. заема партера, състоящ се от две стаи, хол, всекидневна с ниша, едно антре, клозет, баня, към всекидневната има тераса със стълбище към двора, а от избените помещения - три стаи, едно антре и 5 вътрешно стълбище, което е разработено за избата. П. В. Я. и Д. А. Я., заемат първия етаж, състоящ се от две стаи, хол, всекидневна с ниша, клозет, баня и едно антре, към всекидневната има тераса. От избените помещения вземат една стая с антре, намиращо се на северозапад. Изрично е уговорено, че таванското помещение, преградено на две стаи ще се ползва от П. и Д. Я.. При продажба за надстройка ще имат еднакви прави и двете страни. От посочената дата съдът е посочил, че са представени два договора- единият вписан в Служба вписвания при Варненски районен съд на 21.11.1980 г. с идентично съдържание, освен в частта за таванското помещение, като във вписания договор е посочено, че таванското помещение няма никакви разпределения и се ползва от П. В. Я. и от Д. А. Я.. Представени били по делото позволителен билет № 653/21.04.1961 г. , с който било разрешено на Д. Я., А. Х. и П. Я. да построят двуетажна жилищна сграда по одобрени архитектурни планове от 29.11.1960 г. и протокол за дадена строителна линия. Със строителен протокол № 333/23.08.1972 г. е дадена строителна линия на П. и Д. А. за строителството на гараж в процесния имот. Придобиванията на права от страдата от настоящите страните не са спорни- ответникът е прибодил право на собственост по дарение от А. Г. Х. със съгласието на съпругата му Н. Н. Х.върху апартамента на партерния етаж в сградата. Ищцата е придобила право на собственост по силата на замяна, изповядана с нотариален акт № 162, том VII, дело № 40/12.03.1993 г. по описа на нотариус при Варненски районен съд върху 1/2 идеална част от втори жилищен етаж в процесната сграда, с административен адрес в [населено място], [улица], както и идеална част от общите части на сградата упоменати в чл.38 от ЗС, в това число и от правото на строеж и гараж на двора, заедно с отстъпеното право на строеж. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, дело № 719/31.10.2002 г. по описа на нотариус Огнян Шарабански, с район па действие PC-В., Я. А.

Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/562d21e2-0455-44d0-a006-95d7f9657406