Решение № 212 от 12.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. София, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря КАЛИНКА М. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20211110140359 по описа за 2021 година

Предмет на делото са отрицателни установителни искове с правно основание чл.

124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът [фирма] твърди, че на 09.03.2021 г. получил съобщение от ЧСИ Д.Н. № * на КЧСИ, с което бил уведомен за водено срещу него изпълнително дело № ****. Последното било образувано по молба на ответника [фирма] за принудително събиране на сумите, за които били издадени изпълнителен лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас. В исковата молба се поддържа, че [фирма] не дължи тези суми, тъй като вземанията за тях са погасени въз основа на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което са издадени изпълнителните основания, а именно поради погасяването им на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ, тъй като не били предявени в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество.

Сочи се, че с решение от 22.05.2017 г. по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на Окръжен съд – Бургас, била обявена неплатежоспособността му и било открито производство по несъстоятелност. Решението било обявено в Търговския регистър на 22.05.2017 г. Срокът за предявяване на вземанията срещу него започнал да тече от тази дата, но тъй като съдебният акт, с който било признато вземането на ответника влязъл в сила след това и изпълнителните листа били издадени след тази дата, за вземанията на ответника била приложима нормата на чл. 695 ТЗ и същите можело да бъдат предявени във всеки момент, тъй като за тях не били приложими преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 ТЗ. В исковата молба се сочи, че от момента на издаване на изпълнителите листове до приключване на производството по несъстоятелност на ищцовото дружество [фирма] не е предявило процесните вземания. С решение № 91/ 07.03.2018 г. [фирма] било обявено в несъстоятелност, дейността му била прекратена и било постановено започване на осребряване и разпределение на имуществото му. На 04.11.2020 г. въз основа на молба на синдика съдът постановил решение № 260108, с което прекратил производството по несъстоятелност на основание чл. 740, ал. 2 ТЗ, обявено в Търговския регистър на 05.11.2020 г. и влязло в сила на 13.11.2020 г. Тъй като [фирма] не предявило вземанията си в производството по несъстоятелност на [фирма], вземанията му били погасени на 1 основание чл. 739, ал. 1 ТЗ. С оглед на тези съображения ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, както следва: 2122,40 лева – неплатени наемни вноски, ведно със законната лихва от 11.03.2015 г., 156,60 лева – неплатени консумативни разходи, ведно със законната лихва от 11.03.2015 г., 2912 лева– неплатени наемни вноски, заедно със законната лихва от 11.03.2015 г., 312,69 лева – лихва за забава върху неплатени наемни вноски, 43,18 лева – лихва за забава върху неплатени консумативни разходи, 593,95 лева – лихва за забава върху наемни вноски, 215,83 лева – мораторна лихва, 235,36 лева – мораторна лихва и 1570,06 лева – съдебни разноски.

Ответникът [фирма] оспорва предявените искове. Сочи, че изпълнителен лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и изпълнителен лист № 3580/ 3.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, са издадени въз основа на влязло в сила решение от 06.06.2017 г. по в.гр.д. № 401/ 2017 г., по описа на Окръжен съд – Бургас. Твърди, че с молба с изх.№ 216/ 30.10.2017 г. е предявил към синдика на [фирма] – В.В. процесните вземания. Молбата била изпратена чрез [фирма], но се върнала като непотърсена. На 28.11.2017 г. ответникът изпратил нова молба за предявяване на вземанията му до Окръжен съд – Бургас, с която посочил, че молбата, пратена до синдика на ищцовото дружество, се е върнала като непотърсена. Същата била получена в Окръжен съд – Бургас на 29.11.2017 г. Въз основа на разпореждане на съда молбата била препратена към синдика чрез електронна поща от 01.12.2017 г. На 04.12.2017 г. синдикът депозирал становище, според което молбата от 29.11.2017 г. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. С разпореждане от 06.12.2017 г. съдът по несъстоятелността постановил [фирма] да бъде уведомено за становището на синдика. С оглед на тази фактическа обстановка ответникът поддържа, че е предявил процесните вземания в производството по несъстоятелност на [фирма], както към синдика, така и към съда по несъстоятелността. Според [фирма] изявлението му, с което е предявил вземанията, е достигнало до синдика – В.В. на основание чл. 51 ГПК на 24.11.2017 г. – датата, на която пощенски служител отбелязал, че пратката (молбата от 30.10.2017 г.) е непотърсена, тъй като се касае за връчване на лице, което е адвокат, на мястото, където се намира по служба, и при необоснован отказ на адвоката да получи съобщението. При условията на евентуалност ответникът поддържа, че синдикът е получил молбата, с която вземанията са предявени, на 01.12.2017 г., след като му е препратена от Окръжен съд – Бургас. Поради тези съображения счита, че вземанията му са предявени и не са погасени. Твърди, че след прекратяване на производството по несъстоятелност на [фирма] с решение от 04.11.2020 г. е започнала да тече нова давност за вземанията му, като същата бил спряна от подаването на молбата за присъединяване на вземанията към синдика до 11.11.2020 г.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

По делото е представено копие от решение № 2060/ 19.12.2016 г., постановено по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, с което е признато за установено в отношенията между [фирма] и [фирма], че [фирма] дължи на [фирма] сумите 2122,40 лева – неплатени наемни вноски за месеците май, юни, септември, октомври, ноември, декември 2012 г. и януари 2013, дължими по договор за наем № */ 30.12.2011 г., ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, 156,60 лева - неплатени консумативни разходи за електрическа енергия, дължими за периода от месец март 2012 г. до месец септември 2012 г., ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, 2912 лева – неплатени наемни вноски за месеците февруари, март, април, май, юни, септември, октомври, ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г., дължими по договор за наем №*/ 30.12.2011 г., ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, 312,69 лева – лихва за забава върху неплатените 2 наемни вноски по договор за наем № */ 30.12.2011 г. за периода от 11.05.2012 г. до 06.03.2015 г., 43,18 лева – лихва за забава върху неплатени консумативни разходи по договор за наем № */ 30.12.2011 г. за периода от 11.04.2012 г. до 06.03.2015 г., както и 593,95 лева – лихва за забава върху наемните вноски по договор за наем №*/ 30.12.2011 г. за периода от 11.02.2012 г. до 06.03.2015 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение №*/ 13.03.2015 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас.

С решението [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумите 215,83 лева – мораторна лихва върху неплатени наемни вноски за месеци ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г. по договор за наем № */ 30.12.2011 г., дължими за периода от 11.12.2012 г. до 06.03.2015 г., 235,36 лева – мораторна лихва върху неплатени наемни вноски за месеци октомври, ноември и декември 2012 г. и м.януари 2013 г. по договор за наем №*/ 30.12.2011 г., дължими от 11.11.2012 г. до 06.03.2015 г., 1069,43 лева – съдебни разноски по делото и 500,63 лева – разноски по заповедното дело.

Прието е копие от решение от 06.06.2017 г. по в.гр.д. № 401/ 2017 г., по описа на Окръжен съд – Бургас, от което е видно, че решение № 2060/ 19.12.2016 г., постановено по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, е потвърдено. В него е посочено, че не подлежи на обжалване.

Като писмено доказателство е представено копие от изпълнителен лист от 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, от което се установява, че същият е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение №*/ 13.03.2015 г. в полза на [фирма] срещу [фирма] за сумите: 2122,40 лева – неплатени наемни вноски за месеци май, юни, септември, октомври, ноември, декември 2012 г. и януари 2013, дължими по договор за наем № */ 30.12.2011 г., ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, 156,60 лева - неплатени консумативни разходи за електрическа енергия, дължими за периода от месец март 2012 г. до месец септември 2012 г., ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, 2912 лева – неплатени наемни вноски за месеците февруари, март, април, май, юни, септември, октомври, ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г., дължими по договор за наем №*/ 30.12.2011 г., ведно със законната лихва от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, 312,69 лева – лихва за забава върху неплатените наемни вноски по договор за наем № */ 30.12.2011 г. за периода от 11.05.2012 г. до 06.03.2015 г., 43,18 лева – лихва за забава върху неплатени консумативни разходи по договор за наем № */ 30.12.2011 г. за периода от 11.04.2012 г. до 06.03.2015 г., както и 593,95 лева – лихва за забава върху наемните вноски по договор за наем №*/ 30.12.2011 г. за периода от 11.02.2012 г. до 06.03.2015 г.

Прието е копие от изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, от което е видно, че е издаден въз основа на влязло в сила решение № 2060/ 19.12.2016 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и решение № I-43/ 06.06.2017 г. по гр.д. № 401/ 2017 г., по описа на Окръжен съд – Бургас, в полза на [фирма] срещу [фирма] за сумите 215,83 лева – мораторна лихва върху неплатени наемни вноски за месеци ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г. по договор за наем № */ 30.12.2011 г., дължима за периода от 11.12.2012 г. до 06.03.2015 г., 235,36 лева – мораторна лихва върху неплатени наемни вноски за месеци октомври, ноември и декември 2012 г. и януари 2013 г. по договор за наем №*/ 30.12.2011 г., дължима от 11.11.2012 г. до 06.03.2015 г., 1069,43 лева – съдебни разноски по делото и 500,63 лева – разноски по заповедното дело.

Видно от копие от молба за образуване на изпълнително дело от 13.01.2021 г., подадена от [фирма] до ЧСИ Д.Н., с рег.№ * на КЧСИ, ответното дружество е поискало да бъде образувано изпълнително производство срещу [фирма] за принудително събиране на вземанията по изпълнителен лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас.

От копие от съобщение с изх.№*87/ 26.02.2021 г. по изпълнително дело № ****, по описа на ЧСИ Д.Н., се установява, че [фирма] е уведомено, че срещу него е образувано 3 изпълнително производство за принудителното събиране на вземанията по изпълнителен лист № 3070/ 15.06.2017 г. по ч.гр.д. № 1381/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас, и по изпълнителен лист № 3580/ 13.07.2017 г. по гр.д. № 3033/ 2015 г., по описа на Районен съд – Бургас.

Като писмено доказателство по делото е прието копие от решение № 193/ 22.05.2017 г., постановено по т.д. № 54/ 2017 г., по описа на Окръжен съд – Бургас, от което се установява, че в производство по чл. 625 ТЗ е обявена неплатежоспособността на [фирма], открито е производство по несъстоятелност по отношение на него, назначен е за временен синдик В.Я.В., допуснато е обезпечение чрез налагане на възбрана и запор върху имуществото на [фирма] и е определена датата 22.06.2017 г. за провеждане на първото събрание на кредиторите. От справка в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Агенцията по вписванията е видно, че решението е вписано на 22.05.2017 г.