Определение № 644 от 08.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 644 гр. София, 08.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20221000503072 по описа за 2022 година

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез юрк.

Н. К. срещу определение № 8397 от 30.08.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 8140/2022г. по описа на СГС, ЧЖ, I-H с-в, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустимо възражение с вх.№2 3000370/13.01.2022г. против разпореждане № 20201269 от 20.10.2021г., постановено по гр.д. № 8940/2021г. по описа на СРС, I ГО, 171 с-в, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 25.02.2021г.

Жалбоподателят твърди, че направената от съда правна квалификация на подаденото възражение е погрешна, като от материалноправна страна не са били налице предпоставките за постановяване на исканата поправка на очевидна фактическа грешка.

Счита, че разпореждане от 20.10.2021г. не е връчено по надлежния ред. Твърди, че действията на процесуалния представител на заявителя са недобросъвестни и представляват по своята същност злоупотреба с материални и процесуални права. Излага подробни съображения в тази насока.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно, както и да отмени разпореждането за поправка на очевидна фактическа грешка, и да обезсили издадения изпълнителен лист от 13.12.2021г.

Софийският Апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Софийски градски съд е изложил съображения, които настоящият съдебен състав напълно споделя и 1 към които препраща съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК.

Софийският градски съд е бил сезиран с възражение с вх. № 23000370/13.01.2022г. против разпореждане № 20201269 от 20.10.2021г., постановено по гр.д. № 8940/2021г. по описа на СРС, I ГО, 171 с-в, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 25.02.2021г., подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез юрк. Б. К..

С определение № 3705 от 26.04.2022г., постановено по ч.гр.д. № 3316/2022г. по описа на СГС, ГО, III въззивен брачен с-в, съдът е прекратил производството по делото и е върнал делото на СРС за изпълнение на дадените указания. В мотивите на определението, съдът е приел, че т.к. не може да се установи, дали е сезиран с жалба на длъжника по чл.

413, ал. 1 ГПК в частта за разноските от 360 лв., присъдени в полза на адв. В. Ф. С., или с възражение по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, делото следва да бъде върнато на СРС за изпълнение на дадените в тази насока указания и с оглед проверка на допустимостта на процесуалното действие на длъжника, респ. за преценка спазването на срока за подаване на частната жалба или спазване на едномесечния срок от узнаването на заповедта за възстановяването на срока.

С разпореждане № 20040865 от 08.06.2022г., постановено по гр.д. № 8940/2021г. по описа на СРС, I ГО, 171 с-в, съдът е изпълнил указанията на СГС и е дал едноседмичен срок на длъжника, за да направи уточнение по възражението.

С молба от 30.06.2022г. е направено е уточнение, че подаденото възражение обективира в себе си възражение по чл. 423, ал.1, т. 1 от ГПК и частна жалба по чл. 413, ал.1 от ГПК, като е отправена молба съдът да администрира възражението и по двете процесуални производства. На 26.07.2022г. е постъпил отговор на възражението, като заявителят е счел, че исканията са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Софийски градски съд, с обжалваното определение, правилно е приел, че в настоящия случай наименуваното от длъжника „възражение“ има правната характеристика на частна жалба по чл. 413, ал.1 от ГПК в частта за разноските в заповедното производство, а не на такова по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК.

СГС е приел, че частната жалба е подадена след изтичане на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, с оглед на датата, на която е била връчена поканата за доброволно изпълнение, поради което е оставил същата без разглеждане като просрочена.

Правилни са констатациите на СГС по отношение връчването на длъжника на разпореждането от 20.10.2021г.

Видно е от поканата за доброволно изпълнение ( лист 7, дело.№ 3316/22 г. по описа на СГС) е връчена на „ЮРОБАНК БЪГАРИЯ“ АД на 05.01.2022г. Срокът за обжалване е едноседмичен и изтича на 12.01.2022г., а частната жалба (наречена възражение) е подадена на 13.01.2022г., видно от съдебното клеймо. Не са изложени обстоятелства за подаване на частната жалба по пощата или по електронен път и пр.

2

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира изложените възражения в частната жалба за неоснователни. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Х-ти с-в:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №8397 от 30.08.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 8140/2022г. по описа на СГС, ЧЖ, I-H с-в, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустима, поради просрочие, частна жалба (наименувана възражение) с вх. № 23000370/13.01.2022г., подадено чрез юрк. Б. К., против разпореждане № 20201269 от 20.10.2021г., постановено по гр.д. № 8940/2021г. по описа на СРС, I ГО, 171 с-в, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 25.02.2021г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3