Решение № 4138 от 19.11.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4138 гр. Варна, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110114840 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от Т. А. Т., ЕГН **********, с адрес: ************, чрез процесуалния й представител - адв. Н. К., срещу ЕТ „А.-С.Д., ЕИК 103753164, със седалище и адрес на управление: ***********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 28, ал. 1 и 2 ЗАЗ и чл. 30, ал. 1 ЗАЗ, както следва:

1. иск с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ за заплащане на сумата 2923.30 лв., представляваща сбор от дължимото арендно плащане по договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ Л.с дв. вх. per. №******** г., изменен с анекс, вписан в СВ Л.с дв. вх. per. ******** г. за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., както следва: по 508.40 лв. за всяка от стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. и по 635.50 лв. за всяка от стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.11.2023 г. до окончателното й изплащане;

2. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 221.30 лв. –обезщетение за забава върху главницата 508.40 лв. за периода 03.10.2019 г. - 10.11.2023 г., сумата 169.62 лв. – обезщетение за забава върху главницата 508.40 лв. за периода 03.10.2020 г. - 10.11.2023 г., сумата 147.61 лв. – обезщетение за забава върху главницата 635.50 лв. за периода 03.10.2021 г. - 10.11.2023 г., сумата 83.18 лв. – обезщетение за забава върху главницата 635.50 лв. за периода 03.10.2022 г. - 10.11.2023 г. и сумата 9.03 лв. –обезщетение за забава върху главницата 635.50 лв. за периода 03.10.2023 г. -10.11.2023 г.;

3. иск с правно основание чл. 28, ал. 1 и 2 ЗАЗ за разваляне на договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ Л.с дв. вх. per. №******** г., изменен с анекс, вписан в СВ Л.с дв. вх. per.

******** г. по отношение на Поземлен имот с идентификатор № ********* поради виновно неизпълнение от страна на арендатора на задължението му за заплащане на арендната цена за повече от три месеца за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г.;

4. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗАЗ за връщане /за предаване държането/ на арендувания имот, находящ се в землището на *********** а именно: Поземлен имот с идентификатор № *********** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, местност С.8/", площ 12.710 кв.м., трета категория, трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване - нива, номер по предходен план - 194028, при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

1

***;

В условията на евентуалност при отхвърляне на иска с правно основание чл. 28, ал. 1 и 2 ЗАЗ ищцата предявява иск с правно основание чл. 16, ал. 1 ЗАЗ за изменение на договора за аренда в частта относно дължимото арендното плащане, като същото бъде увеличено от 50 лв./дка на 90 лв./дка, считано от стопанската 2023/2024 г. до изтичане на срока на договора.

В исковата си молба ищцата Т. А. Т. излага, че през 2005 г. Б.А. Ф., като арендодател и ЕТ „А.-С.Д." като арендатор са сключили договор за аренда на земеделски земи, който е нотариално заверен на 30.09.2005 г., вписан в СВп-Л. Предмет на договора е предоставянето за възмездно и временно ползване на недвижими имоти, подробно индивидуализирани в договора. Първоначално договорът за аренда е сключен за срок от 7 години, като впоследствие, чрез нарочни анекси към същия, срокът му е продължен. Последният анекс за удължаване срока на договора е нотариално заверен на 29.05.2017 г., вписан в СВп-Л. С него страните са удължили срока на договора до края на стопанската 2025/2026 г. и са увеличили арендното плащане на 50 лв./дка. Отдадените за възмездно ползване имоти са с обща площ 12.710 дка, като дължимото годишно арендно плащане по договора е в размер на 635.50 лв.

Твърди, че е придобила собствеността върху процесния недвижим имот, за което е съставен НА № 121/2018 г. Поддържа, че на 26.04.2023 г., чрез упълномощено от нея лице, е изпратила уведомително писмо и покана за доброволно изпълнение до ответника, с което го е уведомила, че е придобила собствеността върху имотите, поради което има право да получава дължимите арендни плащания. Със същото уведомително писмо арендаторът бил поканен да й заплати и дължимите арендни плащания за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г. и 2021/2022 г., падежите на които са настъпили съответно на 02.10.2019 г., 02.10.2020 г., 02.10.2021 г. и 02.10.2022 г.. Посочва, че на 27.04.2023 г. ответникът е получил уведомителното писмо, съдържащо покана за доброволно изпълнение, но не е последвало изпълнение на просрочените парични задължения. Излага, че съгласно чл. 28, ал. 1 и 2 ЗАЗ арендаторът може да развали договора поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца, като при договори за аренда, сключени за срок над 10 години, развалянето става по съдебен ред. Счита, че настоящият случай е именно такъв, поради което моли договорът за аренда да бъде развален, като ответникът бъде осъден да й предаде имота. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. В условията на евентуалност спрямо иска за разваляне претендира изменение на договора за аренда по отношение размера на арендното плащане. Посочва, че с изпратеното уведомително писмо е отправила предложение до ответника за изменение на договора за аренда в частта му, касаеща предвидения размер на арендно плащане. Твърди, че в сегашния му размер /50 лв./ арендното плащане е много под актуалните нива на пазарната парична рента в региона и не е съобразено с трайно изменилата се социално-икономическа обстановка в страната.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕТ „А.-С.Д.", чрез процесуалния му представител - адв. Г. Г.. Счита, че исковата молба следва да бъде оставена без движение поради обстоятелството, че не е вписана в СВп - гр. К.

Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че уведомление за заместване на арендодателя по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗАЗ не е връчено на арендатора. Соченото като писмено доказателства от страна на ищцата уведомително писмо № 13 не му е станало известно. За първи път е научил за това с връчването на съобщението за депозирана искова молба, което е станало на 23.01.2024 г. Излага, че на 21.02.2024 г. с платежно нареждане е заплатил на ищцата признатите от него главница в размер на 2414.90 лв., представляваща дължима арендна цена за стопанските 2019/2020г.;

2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г. -508.40 лв. за стопанската 2019/2020г. и по 635.50 лв. за стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., както и мораторна лихва в размер на 112.72 лв. Претенцията за стопанската 2018/2019г. в размер на 508.40 лева е заплатил на 06.07.2020г. Платил е 635.50 лева /повече от дължимото/, като надплатената сума е в размер на 127.10 лева, която следва да се приспадне от претенцията за обезщетение за забава за периода 03.10.2019-10.11.2023г.. Счита за неоснователна претенцията в размер на 221.30 лв.

- обезщетение за забава за периода 03.10.2019-10.11.2023г.. Прави и възражение за погасяването претенцията за обезщетение за забава за периода 03.10.2019-10.11.2023г. в размер на 221.30 лв. и за периода 03. 10.2020-10.11.2023г. в размер на 169.62 лв. по давност.

Ето защо моли така предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Поддържа, че соченото от ищцата уведомление, което се явява и покана по смисъла на чл. 16 ЗАЗ не му е връчено, поради което изпълнението на императивната норма в тази й част по отношение на отправено предложение и срок за отговор по смисъла на чл. 16, ал. 4 ЗАЗ не е 2 изпълнено. Противопоставя се на предложението за изменение на размера на дължимата рента, като счита, че заплащаната такава в размер на 50 лв./дка ползвана площ отговаря на обективните икономически условия към настоящия момент. Претендира разноски.

В проведените по делото открити съдебни заседания всяка от страните, чрез процесуалния си представител, депозира нарочна молба по хода на делото и по съществото на правния спор.

С протоколно определение от 25.10.2024 г., предвид извършените плащания и с оглед изявлението за оттегляне на исковете претенции от страна на ищцата, производството по делото е прекратено на основание чл.232 ГПК по отношение на следните искове, както следва:

-иск с правно основание чл.8 ал.1 от ЗАЗ за заплащане на сумата 2923.30 лв., представляваща сбор от дължимото арендно плащане по договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ Л.с дв. вх. per. №******** г., изменен с анекс, вписан в СВ Л.с дв. вх. per.

******** г. за стопанските 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г., както следва: по 508.40 лв. за всяка от стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. и по 635.50 лв. за всяка от стопанските 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023 г.

-иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер от 221.30 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 508,40 лв., начислено за периода 03.10.2019 г. - 10.11.2023 г., за стопанската 2018/2019г. и за разликата над сумата 56.90 лв. до претендирания размер 169,62 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 508,40лв., за периода от 03.10.2020г. до 10.11.2023г., за стопанската 2019/2020г.

-иск с правно основание чл. 16 ал.1 от ЗАЗ, предявен в условията на евентуалност при отхвърляне на иска с правно основание чл. 28, ал. 1 и 2 ЗАЗ, за изменение на договора за аренда в частта относно дължимото арендното плащане, като същото бъде увеличено от 50 лв./дка на 90 лв./дка, считано от стопанската 2023/2024 г. до изтичане на срока на договора, на основание чл.232 от ГПК.

Предмет на настоящото производство са следните искове: иск с правно основание чл.86 ЗЗД, за заплащане на законна лихва върху главницата 2414,90 лв. за стопанските 2019/2020 г., 2020/2021 г., 2021/2022 г. и 2022/2023г., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за сумата 56.90 лв. – обезщетение за забава върху главницата 508,40 лв. за периода 03.10.2020 г.

- 10.11.2023 г., за стопанската 2019/2020г., за сумата 147.61 лв. – обезщетение за забава върху главницата 635.50 лв. за стопанската 2020/2021г., за периода 03.10.2021 г. - 10.11.2023 г., за сумата 83.18 лв. – обезщетение за забава върху главницата 635.50 лв. за стопанската 2021/2022г., за периода 03.10.2022 г. - 10.11.2023 г. и за сумата 9.03 лв. – обезщетение за забава върху главницата 635.50 лв. за стопанската 2022/2023г., за периода 03.10.2023 г. 10.11.2023 г., както и за иск с правно основание чл. 28 ЗАЗ и за иск с правно основание чл.30 ал. 1 ЗАЗ.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД, чл. 27, ал. 1, т. 2, вр. чл. 28, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАЗ и чл. 30, ал. 1 ЗАЗ.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че за поземлен имот, находящ се в землището на *********** с идентификатор № *********** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, местност С.8/", площ 12.710 кв.м., трета категория, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, номер по предходен план 194028, при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, е сключен договор за аренда между Б.А. Ф. /арендодател/ и ответника /арендатор/ с нотариална заверка на подписите от 30.09.2005г., вписан в СВ Л.с дв. вх. рег. №******** г., изменен с анекс, вписан в СВ Л.с дв. вх. per. ********г.; че ищцата е придобила собствеността върху процесния имот въз основа на договор за покупкопродажба на поземлен имот - земеделска земя, обективиран в нотариален акт № 121/28.09.2018 г., както и че имотът към настоящия момент е в държане на ответника по силата на сключения договор за аренда, които обстоятелства се установяват и от представените с исковата молба писмени доказателства в тази връзка.