Решение № 318 от 23.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330111075 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на П. В. К. с ЕГН ********** от град *******, чрез адвокат С. Ф. М., против Ф. Г. А. с ЕГН ********** от град ************ за постановяване на решение, с което се осъди ответницата да заплати на ищцата следните суми: месечни наеми в общ размер на 2 11 0 лв. за периода 1.08.2022г. - 30.11.2022г. за ползването на апартамент № **** намиращ се град ********; 106.78 лв., представляваща потребената електроенергия в наетия имот за периода 23.10.2022 г. - 22.11.2022г.; 116 лв., представляваща разходите (за абонатен № ****** фактура № ****** за поддържане на общите части на етажната собственост, в която се намира наетият имот, ведно със законната лихва върху гореописаните суми, считано от образуване на делото – 28.07.2023г. до окончателното им изплащане.

Претендира разноски.

Ищцата твърди, че с ответницата имат сключен на *****. договор за наем, в сила от *****., по силата на който ищцата е предоставила на ответницата за временно и възмездно ползване апартамент № **** намиращ се град *******, срещу задължение на наемателя да заплаша месечен наем от 530 лева. Срокът на договора е едногодишен, считано от ****г., като след изтичане на срока на едногодишния наемен договор наемателката продължила да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателката. Излага се, че с отправено едномесечно предизвестие, връчено на 31.10.2022г., ищцата уведомила ответницата, че се отказва от гореописания договор за наем, като след изтичане на едномесечния срок, течащ от получаване на предизвестието, трябва да освободи и да предаде недв. имот. Наемното правоотношение между страните по делото било прекратено на 30.11.2022г. като ответницата освободила имота. Ответницата се е задължила да заплаща консумативните разходи за ползвания имот (за електроенергия, вода, парно, стълбищни такси и др.), като при поискване от наемодателката е длъжна да й предостави писмено доказателство за платените разходи. Също така ответницата не била платила дължимите суми за потребени електроенергия и стълбищни такси за наетия апартамент. Ето защо се претендират исковите суми за наеми, ел. енергия и 1 стълбищни такси. Претендират се разноски.

От ответницата не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната квалификация на предявените искове е с основание чл. 232, ал. 2, предл. 1и чл. 232, ал. 2, предл. 2, и чл. 86,ал. 1 ЗЗД.

Договорът за наем на вещи е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите за съдържанието му съществени елементи – вещта, предмет на договора за наем и възнаграждението, което наемателят се задължава да плати на наемодателя. В конкретния случай между страните е подписан на 7.04.2021г. договор за наем, с който е предоставено за възмездно ползване апартамент, находящ се в гр. ******* срещу задължение на наемателя да заплаща месечен наем от 530 лева до 1-10 число на текущия месец, за срок от една година. Основно задължение на наемателя е да заплаща определената за ползването на вещта цена и в негова доказ. тежест е да установи плащането на наемната цена за жилището. В доказ. тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно разпоредбата да установи договорното си наемно правоотношение с ответника и предоставянето на недв. имот за ползване. От изслушания свидетел на ищцата Б. Б. се установява, че процесния имот е бил ползван от ответницата за процесния период и че срока на договора е бил мълчаливо продължен, тъй като наемателката е продължила да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя, като в този случай договорът се счита продължен за неопределен срок. Установява се също така от приложеното писмено доказателство, че договорът е прекратен, считано от 30.11.2022г., а от разпита на свидетеля се установява, че имотът е освободен от наемателката, като последната е предала ключа на ищцата по Еконт.

Понеже ответницата не доказва плащането на наемната цена за процесния период, искът като основателен и доказан ще се уважи.

Като ползвател на наетия имот ответни ц а т а е длъжна да заплаща и консумативните разходи съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.

Доколкото ищцата е доказала заплащането консумативи към „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД в размер на 106,78 лева с ДДС за периода 23.10.202222.11.2022г. и такса от 116 лева на Домоуправа ЕООД исковете за заплащане на консумативните разноски за наетия имот следва да се уважат в пълен размер.

По разноските:

С оглед изхода от спора на ищеца ще се присъдят разноски от 184,40 лева за държавна такса и 470 лева за адв. възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ф. Г. А. с ЕГН ********** от град ****** да заплати на П. В. К. с ЕГН ********** от град ****** следните суми: месечни наеми в общ размер на 2 110 лв. за периода 1.08.2022г. - 30.11.2022г. за ползването на апартамент №***** намиращ се град ******** сумата от 106.78 лв., представляваща потребената електроенергия в наетия имот за периода 23.10.2022 г. - 22.11.2022г.; сумата от 116 лв., представляваща разходите (за абонатен № *****по фактура № ****** за поддържане на общите части на етажната собственост, в която се намира наетият имот, ведно със законната лихва върху гореописаните суми, считано от образуване на делото – 28.07.2023г. до окончателното им изплащане. ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.04.2024г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Ф. Г. А. с ЕГН ********** от град *******да заплати на П. В. К. с ЕГН ********** от град ******* разноски по исковото производство от 184,40 лева за държавна такса и 470 лева за адв. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3