Решение № 426 от 07.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. София, 07.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Константина Д. Рядкова в присъствието на прокурора С. П. П. като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602883 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 02.12.2025 г., постановена по НОХД № 13616/2025 г., по описа на СРС, НО, 129 с-в, съдът е признал подсъдимия М. М. Г. (със снета по делото самоличност) за виновен в това, че за периода от месец април 2021 г. до месец август 2024 г. включително, в гр. София, бул. „********, след като е бил осъден с:

Определение от 19.04.2011 г. на CPC, III ГО, 84 с-в, по гр.д. № 1712/2011 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 27.04.2011 г., с което е одобрена спогодба, да издържа свой низходящ - сина си К. М. Г., роден на ******** г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 120,00 лева, чрез неговата майка и законен представител Т.С.У. - Г.а, ЕГН:

**********, което Определение е изменено с Решение № 20055645 от 01.03.2021 г. на CPC, III ГО, 91 с-в, по гр.д. № 45640/2020 г., с което размерът на определената издръжка е завишен на 162,50 лева, влязло в законна сила в частта за присъдената издръжка от 162,50 лева на 09.04.2022 г., което Решение е отменено за разликата над 162,50 лева до 220 лева с Решение № 3488 от 29.11.2022 г. на СГС, ГО, III въззивен брачен състав, по в.гр.д. № 1313/2022 г., влязло в законна сила на 29.11.2022 г., с което размерът на определената издръжка е завишен на 220 лева, както и с

1

Определение от 22.05.2024 г. на CPC, III ГО, 92 с-в, по гр.д. № 3833/2024 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 22.05.2025 г., с което е одобрена спогодба, да издържа свой низходящ - сина си К. М. Г., роден на ******** г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лева, чрез неговата майка и законен представител Т.С.У.- Г.а, ЕГН: **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 2 пълни месечни вноски и 22 непълни месечни вноски, като следва: за периода от месец април 2021 г. до месец април 2022 г. включително 13 непълни месечни вноски, всяка в размер на 42,50 лева и в общ размер на 552,50 лева; за периода от месец ноември 2022 г. до месец март 2023 г. включително 5 непълни месечни вноски, всяка в размер на 57,50 лева и в общ размер на 287,50 лева; за периода от месец октомври 2023 г. до месец ноември 2023 г. включително 2 пълни месечни вноски, всяка в размер на 220 лева и общ размер на 440 лева; за периода от месец май 2024 г. до месец август 2024 г. включително 4 непълни месечни вноски, всяка в размер на 30 лева и в общ размер на 120 лева; като общият размер на дължимата издръжка за посочения период възлиза на 1400 лева, и деянието е извършено повторно, след като М. Г. е бил осъден с Определение от 01.11.2022 г. на СРС, НО, 18 с-в по НОХД № 1959/2021 г., влязло в законна сила на същата дата, за извършено престъпление по чл. 183, ал.4 вр. чл. 28, ал.1 от НК, с което му е наложено наказание „Пробация“ - престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 НК, са му наложени наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти седмично, за срок от 18 месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 18 месеца; както и „обществено порицание”, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на Информационното табло в сградата на Общината по местоживеене на подсъдимия - Община Видин, за срок от 30 дни.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият М. Г. е осъден да заплати сторените в хода на ДП разноски в размер на сумата от 825.98 лв. по сметка на СДВР.

Срещу така постановената присъда в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпила въззивна жалба, ведно с допълнение към нея (и двете наименовани частна жалба), подадени от частния обвинител К. М. Г., чрез упълномощения му повереник адв. В.. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваната присъда, за постановяването й в нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното 2 наказание. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно размера на дължимата издръжка за инкриминирания период, в която връзка се твърди, че направеното от подсъдимия признание на фактите не се подкрепя от събраните в хода на ДП доказателства. Изтъква се противоречие в изводите на вещите лица по назначените в хода на ДП съдебно-икономически експертизи, като се сочи, че неправилно контролираният съд е кредитирал последната такава, в която е посочен дължим размер на издръжката от 1400 лв. Според повереника на частния обвинител действителният размер на неизплатените суми възлиза на 3845,80 лв. – след приспадане на заплатените от подсъдимия в хода на производството пред СРС суми в размер на 1400 лв. Излагат се аргументи за явна несправедливост на определените от първоинстанционния съд вид и размер на наказанията, наложени на подсъдимия с атакуваната присъда. В тази връзка частното обвинение счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода, търпимо ефективно, като се акцентира на обремененото му съдебно минало и фактът, че наложените му предходни наказания пробация очевидно не са изиграли превъзпитателно въздействие върху поведението му. Отправя се искане атакуваната присъда да бъде отменена, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

В срочно постъпил отговор подсъдимият М. Г. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Намира постановената от СРС присъда за правилна, а наложеното с нея наказание за справедливо, поради което отправя искане същата да бъде потвърдена.

В разпоредително заседание от 28.04.2026г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства във въззивното производство.

В открито съдебно заседание от 20.05.2025 г. като писмени доказателства по делото въззивният съд е приел представените от повереника на частния обвинител уверение от 15.05.2026 г. от Университет за национално и световно стопанство за студентския статус на частния обвинител К. Г.; доказателства за заплатена семестриална такса, както и справка от НАП за актуален трудов статус на подсъдимия Г..

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният повереник на частния обвинител – адв. В. поддържа изложените във въззивната жалба и допълнението към нея аргументи за неправилност на атакуваната присъда. Излага подробни аргументи за некредитируемост на назначените в хода на ДП съдебно-икономически експертизи, като се сочи, че същите не отразяват действителния размер на издръжката, дължима от подсъдимия за инкриминирания период. Частното обвинение акцентира и върху явната несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, като счита, че със същите не биха се постигнали целите на генералната и личната превенция, особено съобразявайки демонстрираното от подсъдимия трайно поведение по неплащане на 3 издръжка. Моли присъдата да бъде отменена, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.

Частният обвинител К. М. Г., редовно призован за съдебното заседание се явява лично, като се присъединява към аргументите, изложени от неговия повереник.

Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда, поради което и моли същата да бъде потвърдена.

Служебния защитник на подсъдимия – адв. Д., в открито съдебно заседание излага съображения за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли същият да бъде потвърден.

Подсъдимият М. М. Г., редовно уведомен за съдебното заседание, се явява лично. Поддържа подадения лично от него отговор на въззивната жалба и становището на служебния му защитник, а в предоставеното му право на последна дума моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба, и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение поради следните съображения:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съдебното производство пред районния съд се е развило и приключило по реда на предвидената в глава ХХVІІ от НПК диференцирана процедура и при условията на чл.371,т.2 НПК, като подсъдимият Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на внесения от СРП обвинителен акт и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тези факти. След като е констатирал, че събраните на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимия и в съответствие с разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, районният съд е обявил, че при постановяване на присъдата си ще ползва признанията на подсъдимия Г. и няма да събира доказателства за фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Законосъобразно, предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е възприел изцяло описаната там фактическа обстановка и е я пресъздал в изготвените към присъдата си мотиви.

Настоящият въззивен съдебен състав се солидаризира с възприетото от 4 контролираната инстанция становище, че фактите, посочени в обвинителния акт и признати от подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемането им в цялост така както са отразени в обвинителния акт. От последния се извежда следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. М. Г., ЕГН: **********, е роден на ******** г. в гр.

Видин, български гражданин, осъждан, женен, със средно специално образование, с адрес на местоживеене: гр. Видин, ж.к. „********.

С протоколно определение от 01.11.2022 г. на СРС, НО, 18 с-в по НОХД № 1959/2021 г., влязло в законна сила на същата дата, е одобрено споразумение по чл. 384, ал. 1 от НПК, с което М. Г. се е признал за виновен в извършено от него престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. чл. 28, ал. 1 от НК и се е съгласил да му бъде наложено наказание „Пробация“ на основание чл. 42а, ал.

1 вр. ал. 2, т. 1 и т.2 от НК за срок от 8 месеца.

На 24.06.2006 г. подсъдимият М. Г. и Т.С.У. - Г.а сключили граждански брак. По време на брака им - на ******** г., се родил синът им - К. М. Г., който навършил пълнолетие на 07.12.2024 г.

С Определение от 19.04.2011 г. на CPC, III ГО, 84 с-в, по гр.д. № 1712/2011 г., влязло в законна сила на 27.04.2011 г., била одобрена спогодба между подсъдимия М. Г. и Т.С.У. – Г.а, съгласно която упражняването на родителските права над роденото по време на брака им дете се предоставяли на майката - Т.С.У. - Г.а, а подсъдимият Г. е бил осъден да издържа своя низходящ - сина си К. М. Г., като му заплаща месечна издръжка в размер на 120,00 лева, чрез неговата майка и законен представител Т.С.У.- Г.а.

През 2020 г. свидетелят У. - Г.а, в качеството на майка и законен представител на сина си К. М. Г., подала искова молба за увеличение размера на определената с горепосоченото определение месечна издръжка до размера на сумата от 250 лв. В тази връзка с Решение №20055645 от 01.03.2021 г. на СРС,III ГО, 91 с-в, по гр.д. №45640/2020 г. размерът на определената издръжка бил завишен до сумата от 162,50 лева, а за горницата до претендирания размер от 250 лева - бил отхвърлен. Решението влязло в законна сила в частта за присъдената издръжка от 162,50 лева на 09.04.2022 г.