Определение № 84 от 19.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 84 гр. Варна, 19.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20263001000064 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от името на К. К. Т., чрез пълномощник, срещу определение № 1883/22.12.2025 200/13.06.2023 по електронно дело 20253100900435 (ТД 435/2025 по описа на ОС – Варна), с което е изменено по чл. 248 ГПК постановено прекратително определение, като ищецът е бил осъден да заплати на ответника «Фъндед Трейдинг Груп» ООД, направените разноски за защита по оттеглен иск.

Жалбата е регистрирана като електронен документ, подписан с КЕП, постъпил в рамките на преклузивен срок, отчитан от връчване на обжалваем акт. Подателят на жалбата е надлежно упълномощен адвокат с права за всички инстанции. Авансовата такса за обжалване е авансово внасена. Определението за изменение на съдебен акт в частта за разноските подлежи на обжалване пред въззвиния съд и производството по частната жалба е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 вр чл. 248 ал.3 ГПК. Книжата са надлежно администрирани.

Жалбоподателят ищец К. К. Т., чрез адв. П. се оплаква за неправилно приложен закон, като сочи, че съдът е пренебрегнал обстоятелствата, причинили отпадането на интереса от иска след неговото предявяване. Сочи, че съдът превратно е тълкувал задължението на съдружника да се осведомява за дружествените работи, без да отчете, че само ответното дружество е разполагалало с информацията за провеждане на насроченото събрание, но не е уведомило съдружника за закриването му без решаване на въпросите от дневния ред и така е създало онази обективна несигурност, която е провокирала и нужда от съдебна защита на ищеца в рамките на краткия преклузивен срок по чл. 74 ТЗ. Счита, че възлагането на разноски на добросъвестния ищец, който своевременно е оттеглил претенцията си след оповестеното в отговора на ответника ново остоятелство, е в отклонение от правилото за възлагане на отговорност на страната, причинила спора, 1 приложимо и в хипотеза на чл. 78 ал.4 ГПК. С доводи за необосновано и неправилно уважаване на искането на ответника за определяне на разноски при прекратяване на делото, моли за отхвърляне на молбата му за допълване по реда на чл. 248 ГПК на прекратителното определение, след отмяна на обжалвания първоинстанционен акт.

Насрещната страна Фъндед Трейдинг Груп ООД е упражнила право на отговор по жалбата, като е оспорила оплакванията с доводи за правилно установени обстоятелства относно значението на поведението на ответника и прилагане на на правилата за разпределяне на отговорност за разноските в съотвествие с установената практика на съдилищата.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е разглеждал иск на жалбоподателя, предявен срещу дружеството, което е оповестило покана за общо събрание на съдружниците с дневен ред, включващ редица въпроси относно действията на ищеца като управител и предложение за изключването му като съдружник.

Няма спор, че ищецът е бил поканен да участва на събранието, насрочено за 07.07.2025г.от 14.00ч., но не е присъствал на провеждането му, а в исковата си молба, предявена по.малко от час след началото на събранието( видно от регистрацията на подаден електронен документ в ССЕВ на 07.07.25г. в 14.41ч.) това лице е обосновало своя иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на взети на това събрание решения, с изрични твърдения, че колективния орган на дружеството е заседавал в намален състав (само един от общо тримата съдружници) и е постановил решения в нарушение на законови процедурни изисквания за свикване, провеждане и гласуване, както и при нарушения за материалните предпоставки за изключване на съдружник.

В хода на исковото производство, дружеството-ответник е оспорило така предявената конститутивна претенция, като чрез пълномощник, овластен от управителя Ж.Д. е заявило, че на посочената дата събранието не е взело никакви решения, като единственият явил се на насрочената дата управляващ съдружник е констатирал ненадлежно поканване на неявил се друг съдружник и е преустановил заседанието без да обсъжда въпросите по днавния ред. Въз основа на тази защита на ответника, ищецът е признал, че предметът на спора е отпаднал и е оттеглил иска си, като е обосновал изрично и искане за определяна на разноски, съответно противопоставяне на насрещното искане на ответника с доводи за причиняване на исковата защитата именно от дружеството, което не е уведомило своевременно застрашения от изключване съдружник за провеждането на насроченото събрание.

Въз основа на изявлението за оттегляне на иска, с определение №1383/26.09.25г съдът е прекратил производството без да разгледа исканията на страните за определяне на разноски.

Обжалваното определение е постановено по молби и на двете страни за изменение на това произнасяне, като всяка от тях е поддържала вече заявените искания за възлагане на разноски на насрещната страна, причинила съдебния спор. Исканията за допълване на приключващ делото акт с определяне на разноски са своевременно направени в срока за обжалване на 2 прекратителното определение и могат да бъдат разгледани по същество.

Сътветно на процесуалния въпрос, разгледан от първата инстанция по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, въззивният съд съобразява трайно установената практика по приложение на чл. 78, ал. 4 ГПК, която допуска корективно тълкуване на основанието за възникване на отговорност за разноските в зависимост от обстоятелствата, предпоставили прекратяването на производството(определение № 144 от 22.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 644/2019 г., I т. о., ТК Определение № 129 от 7.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1597/2017 г., I г. о., ГК, Определение № 843 от 17.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 6176/2014 г., IV г. о., ГК). В общия случай, когато десезирането е резултат от признание на основателните възражения на ответника или несъществуването на предявеното пред съд право на ищеца, ответникът безспорно има право на разноски, които е направил в процеса. Когато обаче отказът от иска е породен от факти, настъпили след сезирането на съда и е израз на добросъвестно процесуално поведение на ищеца, който се отказва от вече безпредметна защита поради получено удовлетворение на иначе съществувало по-рано свое право, отговорността за разноски ще следва да се разпредели при отчитане на добросъвестност на ответника, т. е. в негова полза не се дължат разноски, ако е причинил предявяването на иска.

Систематичното тълкуване в съотвествие с чл. 3 ГПК изисква дори и при изявления, които са външно проявени като неизгодно за ищеца десезране, но по същество основани на признание от насрещната страна на спорното право, да се прилагат по аналогия последици, съответни на чл. 78 ал. 2 ГПК. В тези случаи, съдът следва да съобрази дали с поведението си ответникът е станал причина за предявяването на иска и тогава да му възложи разноските за този спор или съответно предявяването на безпредметната претенция на ищеца е резултат от недобросъвестно упражняване на процесуални права и нему следва да се възложат разходите по делото.

В конкретния случай за въззивния съд няма съмнение, че ищецът не е положил дължимата грижа за подготовката си за процеса, тъй като е обосновал исковата си молба с твърдения, които не е установил предварително като факти, а само е предположил като последици от поведение, за което е получил предупреждение. Сама по себе си поканата за провеждане на събрание не индикира сигурно вземане на решенията по предложения дневен ред и именно предупредения за бъдещо изключване съдружник е следвало да установи какъв е бил действителния резултат от предприетите действия на дружеството. Принципът на добросъвестност ( чл. 3 ГПК) изисква от страните да излагат истината и затова правото на иск не може да се основава на предполагаеми нарушения. За да упражнява конститутивно право, ищецът е следвало да се убеди (и то по начин, който да му позволи и да докаже в последствие в процеса), че правата му на съдружник са били действително нарушени от колективен орган на дружеството. Дори и при наличие на кратък преклузивен срок, ищецът е можел да събере информацията, необходима за преценка на нуждата от защита като осигури присъствието си лично или чрез пълномощник на посоченото в поканата място и дата или в последствие поне да поиска сведение от другия управител на дружеството. В тази връзка и въззвният съд, както и първата инстанция съобразява, че правото на информация на съдружника в ООД не включва 3 задължение на органите да уведомяват по своя инициатива членовете на дружеството за всички взети решения, а само да предоставят поискана информация и достъп до книгите, където решенията се протоколират (чл. 123 ТЗ). В конкретния случай не само, че не се твърди какъвто и да е опит за снабдяване с информация било чрез другия управител, било чрез служител на управляваното все още от ищеца дружество, но и самото сезиране на съда е организирано толкова бързо, че е предшествало довършването на документирането на действията на органа в протокол(изготвен в 15 часа на същия ден). Затова не може да се приеме, че липсата на знание за резултата от свиканото с поканата събрание е резултат от недобросъвестно поведение на самия ответник. Като е предявил иска си без каквато и да е предварителна подготовка, ищецът сам се е поставил в риск да поеме отговорност за небрежно сезиране на съд с неверни твърдения и съответно оттеглянето на претенция, основана на предполагаеми нарушения не е резултат от отпадане, а на начална липса на интерес от защитата.

При това положение разноските, обявени от ответника в нарочния списък, при подаване на отговора по делото се оказват направени именно за защита по изначално неоснователен спор, от който ищецът се е оттеглил след преценка на доказателствата, опровергаващи собствените му твърдания. В тази хипотеза липсва каквото и да е основание за изключване на отговорността за въвличане на дружеството в необосновано повдигнат спор и затова именно неговата молба за определяне на разноските се оказва основателна, респективно няма основание за уважаване на искането на ищеца.

Обжалваното определение, произнесено в същия смисъл, следва да се потвърди.

По тези съображения и на осн. чл. 278 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1883/22.12.2025 200/13.06.2023 по електронно дело 20253100900435 (ТД 435/2025 по описа на ОС – Варна), с което по реда на чл. 248 ГПК постановено прекратително определение е допълнено с възлагане на разноски, дължими от ищец, предявил оттеглен иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на чл.

274, ал. 3, т. 2 ГПК с частна касационна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните при условията на на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4