Решение № 1277 от 23.09.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1277 гр. Велико Търново, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от В. БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №

20254110101681 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ***, в която се излагат твърдения, че ответникът в качеството на народен представител от 39-то Народно събрание и за осъществяване на служебните задължения е сключил с ищеца договор за наем от ***, съгласно който му е предоставено ползването на жилище в ***, ***, ***, ***. Изтъква се, че за периода от месец май 2005г. до месец юли 2005г. наемателят е ползвал жилището като не е платил консумативни разходи за електрическа енергия, топлинна енергия, вода и телефон на обща стойност 227,13 лв. Ищецът твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд и че то е дължимо, поради което отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено неговото съществуване, както и за присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Изтъква, че при прекратяване на договора е платил консумативите за ползване на имота като алтернативно изтъква, че вземането за тях е погасено по давност. Поради изложеното, отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал.

1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На *** между страните е сключен договор за наем, с който ищецът предоставил на 1 ответника в качеството на народен представител от 39-то Народно събрание и в срок до един месец след прекратяване на правомощията му, ползването на жилище в ***, ***, ***, ***, като последният поел задължение да плаща разходите във връзка с ползването. С допълнително споразумение от *** срокът на договора е продължен до *** като наемодателят се задължил да уведоми писмено наемателя за дължимите суми за консумативни разходи, а последният – да ги плати в 7-дневен срок от получаване на уведомлението. На 07.01.2021г. ищецът изпратил писмо до ответника, че за периода от месец май 2005г. до месец юли 2005г. дължи 227,13 лв. за ползваните в имота електрическа енергия, топлинна енергия, вода и телефон. За вземането е издадена и заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По отношение на претендираното вземане, представляващо сбор от периодични плащания свързани с ползване на наетия имот, е изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД и то е недължимо, поради което предявеният иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл.

232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид уговореното в допълнителното споразумение и съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността е започнала да тече от момента, в който задълженията за електрическа енергия, топлинна енергия, вода и телефон са възникнали – след издаване на съответните фактури от доставчиците на услугите, с които те са начислени. В разглеждания случай задълженията са за периода от месец май 2005г. до месец юли 2005г. като от този момент до подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, когато давността е прекъсната съгласно разпоредбите на чл. 116, б. „б” от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, е изминал по-голям срок от три години.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна като съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да плати на ответника сумата от 400 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 100 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователен поради погасяване по давност предявения от ***, ***, *** ***, срещу В. И. Д. с ЕГН: ********** от ***, *** ***, иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуване на вземането от 227,13 лв. /двеста двадесет и седем лева и тринадесет стотинки/ - главница, представляваща консумативни разходи за електрическа енергия, топлинна енергия, вода и телефон за периода от месец май 2005г. до месец юли 2005г. във връзка с ползване на 2 жилище по договор за наем от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение *** по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда ***, ***, *** ***, да заплати на В. И. Д. с ЕГН: ********** от ***, *** ***, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело ***, по описа на Великотърновския районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3