Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 195 от 14.01.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2540/2024
Вид
Определение № 195
Подписан
14.01.2025
В сила
14.01.2025
Състав
Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 195 гр. Варна, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20243100502540 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез юриск. И. И., срещу Определение № 12661/08.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1195/2024 г. по описа на ВРС, с което е изменено постановеното по делото Решение № 3345/27.09.2024 г. в частта за разноските.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение с аргументи за прекомерност на присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелствата по делото и фактическата и правна сложност на същото. Жалбоподателят сочи наличието на многобройни образувани дела със същите страни с предмет оспорването като нищожна на същата договорна клауза, което обуславяло намерението на насрещната страна да се обогати неоснователно и в разрез с чл. 3 ГПК. Счита, че присъденият хонорар за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева е прекомерен, несправедлив, надхвърлящ защитимия интерес по исковете, необосновано завишен спрямо ниската фактическа и правна сложност на делото и обусловеността на предявените искове, както е и в противоречие с константната съдебна практика и Решение на СЕС по дело С-438/22. Моли се за отмяна на обжалваното определение, като разноските за адвокатското възнаграждение на насрещната страна бъдат намалени и определени в разумен и справедлив размер под 400 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от насрещната страна Г. А. К. е постъпил писмен отговор на частната жалба, с който счита същата за неоснователна и необоснована и моли да бъде отхвърлена.

1

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С Решение № 3345/27.09.2024 г., постановено по гр. д. № 1195/2024 г. по описа на ВРС, е прогласена нищожността на клаузата в Договор за кредит № 9719117007/15.08.2023 г., сключен между Г. А. К. и „ВИВУС.БГ“ ЕООД, с която се предвижда дължимост на „такса бързо разглеждане“, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 39.07 лева, представляваща платена при първоначална липса на основание стойност, начислена по Договора за кредит като „такса бързо разглеждане“, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението. С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата от 1047.80 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 248 ГПК от „ВИВУС.БГ“ ЕООД е постъпила молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с искане присъдените с първоинстанционното решение на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени под установения с Наредба № 1/2004 г. минимален размер.

С обжалваното определение първоинстанционният състав е изменил решението в частта за разноските, като намалил присъдените разноски до сумата от 487.80 лева, от които 400.00 лв. адвокатско възнаграждение и 87.80 лева държавна такса.

Видно от материалите по гр. д. № 1195/2024 г. на ВРС, налице е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв. А. Д., в който е договорено възнаграждение за процесуално представителство по делото в общ размер на 960 лева, платени в брой, или по 480 лева по всеки един от исковете.

На първо място, съдът съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на 2 която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04 г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в понисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В разглеждания случай, съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба и осъществяване на процесуално представителство в проведено едно открито съдебно заседание без събиране на други доказателства, освен вече представените писмени такИ..

Действително, касае се за потребителски спор, който обаче не се отличава с особена сложност с оглед типичните за потребителските спорове възражения и наличието на многобройна и постоянна съдебна практика по идентични дела. Макар и в случая да са предявени два иска – за недействителност на клауза на договора и за връщане на дадено без основание, то извършената работа е една и съща, доколкото исковете почИ.т на един и същ правопораждащ факт – сключването на един и същ договор, ангажирани са едни и същи доказателства и са извършени идентични правни действия от пълномощника. Ето защо и с оглед идентичната защита в случая не са налице основания за присъждане на адв.възнаграждение поотделно за двата иска.

Следва да се отбележи още, че по делото са налице данни за наличието на образувани и други дела от ищеца срещу ответника с идентичен предмет, основани на идентични договор. Разпоредбата на чл. 3 ГПК задължава участниците в гражданското съдопроизводство да упражняват добросъвестно процесуалните си права и съобразно с добрите нрави, като задължение на съда е да не допуска злоупотреба с такИ.. Образуването на множество отделни производства между едни и същи страни и произтичащи от един и същ правопораждащ факт неминуемо сочи на стремеж за генериране на разноски, което не съответства както на целта на съдебната защита, така и на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права.

С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че в процесния случай размер на адвокатското възнаграждение от 100.00 лева се явява съответен на осъщественото по делото процесуално представителство.

Поради изложеното, обжалваното определение следва да се отмени в частта му, с която е присъдено адвокатско възнаграждение за сумата от 300.00 лв., представляваща разликата между дължимото се такова от 100.00 лв. и 3 присъденото от първоинстанционния съд от 400.00 лв. В останалата му необжалвана част определението е влязло в сила.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 12661/08.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1195/2024 г. по описа на ВРС, 31 състав, в частта му, с която е изменено постановеното по делото Решение № 3345/27.09.2024 г., като „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, е осъдено да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, с адрес: ***********, сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща разликата между дължимото се адвокатско възнаграждение от 100.00 лв. и присъденото такова от 400.00 лв.

В останалата необжалвана част определението е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4