Решение № 201 от 12.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100506999 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 310285/10.01.2018 г., поправено с Решение № 20085695/30.03.2023 г. по гр.д. № 22709/2013 г. по описа на СРС, 73 състав ЗД „Е.“ АД е осъдено да заплати на „Л.“ ООД на основание чл. 208, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД – 13628,81 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка – полица № 099997485/25.11.2011 г. за застрахователно събитие от 16.12.2012 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 28.05.2013 г. до изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1439,14 лева за направените по делото разноски, съразмерно на уважените части от иска, като иска по чл.

208, ал. 1 от КЗ (отм.) е отхвърлен само за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 18294,99 лева. С Решението ищецът е осъден да заплати сумата от 663,26 лева на ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен за сумата от 9957,64 лева, ведно със съответните разноски, включваща стойността на 3 броя външни тела за инверторна сплит система за охлаждане и законна лихва 1 върху цялата сума за обезщетение на вредите на масивна сграда в общ размер на 1671,17 лева, намалени със стойността на вторичните суровини от 38,53 лева, е постъпила въззивна жалба вх. № 5015296/31.01.2019 г., подадена от ЗД „Е.“, в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционния съд е осъдено да заплати законна лихва от датата на депозиране на исковата молба, изчислена от съдебно-техническата експертиза в размер на 1671,17 лева, като едновременно с това върху тази сума е постановено да бъде заплатена и законна лихва като последица от уважаване на исковете. Двойното заплащане на обезщетение за забава щяло да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца. Решението било неправилно и в частта, с която ответникът бил осъден да заплати стойността на 3 бр. външни тела за инверторна система за система за охлаждане, оценени на 8325 лева. Посочва, на първо място, че по делото не се установявало, че тези климатични тела са били закупени от „Л.“ ООД, като имало данни, че те са закупени от физическо лице Е. Е.О., заедно с обзавеждането на недвижимия имот. Освен това, тези тела не били описани съгласно сключената застрахователна полица или извършения допълнителен оглед като застраховани съгласно договора движими вещи. Те не представлявали и принадлежност към главната вещ. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, съответно и присъдените разноски да бъдат определени съобразно това. Претендира направените във въззивното производство разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Л. ООД с вх. № 5122323/23.07.2018 г., с която заявява, че оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира направените във въззивното производство разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 22709/2013 г. по описа на СРС, 73 състав е образувано по искова молба, подадена от „Л.“ ООД против ЗД „Е.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 208 от Кодекса за застраховането (отм.).

2

Ищецът твърди, че на 22.11.2011 г. придобил правото на собственост върху поземлен имот в с. Пряспа, общ. Балчик, обл. Добрич – дворно място с площ от 2620 кв.м., находящо се на ул. „*******, с идентификатор *** по кадастралната карта, одобрена със Заповед № 300-595/06.11.2003 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с построената в него жилищна сграда със ЗП 353 кв.м., представляваща сграда с идентификатор *** за сумата от 120 000 евро. Твърди, че на 25.11.2011 г. с ответника сключил застрахователен договор за застраховка „Имущества на юридически лица“ със застрахователна полица № **********, към която имало приложение 0003342 - Опис № 1, в което следвало да се опише застрахованото имущество, обект на застрахователното покритие. В него обаче било вписано стъкла – 4000 лева, мебели – 7000 лева и техника – 3000 лева. След изтичане на срока на договора на 31.10.2012 г. бил сключен нов застрахователен договор със застрахователна полица № 0010010003623, към която били приложени общи условия, но не бил съставен и приложен опис на имущество. Уговорката била, че желаят да застраховат цялото имущество за сумата от 120 000 евро. Твърди, че през нощта на 16.12.2012 г. в имота възникнал пожар, при което незабавно били уведомени противопожарната служба, като била изпратена кола за потушаването му.

Твърди, че на следващия ден бил уведомен централния офис на „Е.“, като три дни по-късно представител на дружеството извършил оглед. Твърди, че общо причинените вреди са на стойност от 18294,99 лева. Ищецът представил необходимите документи на застрахователя, но било отказано заплащане на застрахователно обезщетение. Моли ответника да бъде осъден да заплати застрахователно обезщетение в размер на 18294,99 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (уточнение, направено с молба от 26.09.2013 г.). Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Е.“ АД, с който заявява, че оспорва предявения иск изцяло. На първо място, поддържа, че ищецът не е легитимиран да претендира обезщетение, тъй като не е собственик на увреденото при пожара имущество. От доказателствата по делото се установявало, че пожарът е възникнал в стопанска постройка с парна инсталация, като не е представен документ, който да индивидуализира тази постройка. Посочва, че предмет на застраховката била само построената в поземления имот жилищна сграда. Освен това, от представените 3 гаранционни карти и фискални бонове за увреденото движимо имущество се установявало, че то принадлежало на физическото лице Игор Осипов, а не ищцовото дружество. Не можело да се установи идентичност на увреденото имущество и имуществото, описано в исковата молба за което се искало изплащане на застрахователно обезщетение. В застрахователната полица било посочено, че предмет на застраховката била черна и бяла техника, но не бил съставен опис на застрахованото имущество и не бил извършен оглед.

Поддържа, че освен това застрахованият не бил изпълнил съществени задължения по застрахователния договор. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключение на комплексна пожаротехническа и строителнотехническа експертиза, както и комплексна съдебнотехническа и оценителна експертиза въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията, предвидени в 208 от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени вреди на масивна сграда и принадлежащите към нея инсталации и ел. уреди, чиято стойност е определил на 13628,81 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка „Имущества на юридически лица” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за имуществени вреди, настъпили при настъпване на застрахователно събитие. Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между ответното застрахователно дружество и ищеца „Л.“ ООД е бил сключен застрахователен 4 договор с полица № 00100100003623, по силата на който застрахователят е поел задължение да поеме риска от настъпване на вреди на недвижим имот – масивна къща, в с. Преспа, гр. Добрич, ул. *******, особен вид имущества – стъкла, бяла и черна техника – застрахователна сума 3000 лева, машини, съоръжения и други ДМА – застрахователна сума 7000 лева и мебели, за което е начислена застрахователна премия в общ размер на 387,46 лева, която е заплатена от застраховащия.

Страните са уговорили, че пожарът е покрит риск – клауза А, включена в основното покритие по застрахователния договор и включва пожар и последиците от неговото гасене, включително пожар, пряко причинен от късо съединение, мълния (гръм), експлозия, имплозия, удар (сблъскване) или падане на пилотирано летателно тяло, негови части, и/или товар, падащи от него. В приложимите към договора за застраховане на имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации на ЗД „Е.“, чието съдържание не се оспорва от страните, е предвидено, че предмет на застраховане са ДМА и прилежащи към тях имущества, като тази позиция включва: сгради, производствени, административни битови и складови, както и пожароизвестителни, климатични вентилационни и други инсталации, представляващи неразделна част от сградите, с изключение на крайните устройства, асансьори, трайно монтирани подови настилки, врати и прозорци, трайно монтирани осветителни тела, машини, съоръжения, оборудване, електронно- компютърна техника и автоматика, стопански инвентар, разходи да придобиване на ДМА (незавършено строителство), други ДМА. Посочено е в т. 1.3. че предмет на застраховката могат да бъдат и чужди имущества, изброени изрично, като в т. 1.4 е посочено, че това може да са имущества от особен вид – като към тази група се отнасяли имущества, които по предназначение, съхранение или начин на употреба и експлоатация се отличавали със специфични особености и не могат да бъдат включени в другите позиции. Съгласно т. 1.5 от общите условия чуждо недвижимо и движимо имущество се застрахова, ако се ползва от застраховащия на законно основание, като се изготви опис с изчерпателни индивидуализиращи признаци и застрахователна сума за всяка вещ. Посочено е, че преди сключване на застрахователната полица, застраховащият е длъжен да обяви писмено на собственика на застрахованото имущество и основанието, на което го ползва или владее. Необходимо е изрично одобрение от собственика 5 на застрахованото имущество, като в случай, че премията е редовно платена одобрението може да бъде направено и след настъпване на застрахователното събитие.

Установява се, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 158, т. V, рег. № 4181, д. № 792/2011 г. на Нотариус Обретен Обретенов – Нотариус, вписан в НК под № 109, с район на действие Районен съд – гр. Балчик „Л.“ ООД е придобило правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот – дворно място с площ от 2620 кв.м., находящо се в с. Преспа, ул. *******, представляващо имот с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 353 кв.м., представляваща сграда с идентификатор ***.

Съгласно чл. 208, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 16.12.2012 г. в имота в с. Преспа, община Балчик, област Добрич, ул. „******* е възникнал пожар, при който е увредено имущество, собственост на ищеца. Представител на застрахователя е извършил оглед на имота на 17.12.2012 г. и е съставил опис, в който са отразени констатираните увреждания в имота. Отразено е, че са овъглени три броя външни тела на климатици марка Самсунг, монтирани на северната стена на сградата.

Разпечатката съдържа 29 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/56271393-9f00-4de3-a0fa-1ecf22e66800