Решение № 4776 от 25.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4776 гр. София, 13.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100504231 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20015608 от 22.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 9313 по описа на СРС за 2021 г., е признато за установено, че Н. К. К. не дължи на „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ сумата от 2561,17 лв., начислена служебно по фактура № 0003351754/20.01.2021 г. за доставена електроенергия за клиентски № ******* за периода от 11.10.2020 г. до 11.01.2021 г. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер 555 лв. – разноски по делото.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от ответника „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ против решението в неговата цялост. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението.

Въззивникът сочи, че съдът неправилно приел, че дружеството не е материалноправно легитимирано да претендира процесната сума за корекция, тъй като такова право притежавал крайният снабдител. Неправилно приел и че е налице противоречие между чл.56 ПИКЕЕ /2019 Г./ и чл.98а, ал.2, т.6,б.“а“ от ЗЕ, тъй като според ЗЕ сумата по корекцията се дължала на оператора на електроснабдителната мрежа и той трябвало да предвиди в общите условия ред за уведомяване на клиента за нея, като при наличието на тази разпоредба от ЗЕ, не можело да се приеме, че чл.86,ал.1,т.6 от ЗЕ делегирала компетентност на КЕВР да определи, че сумата по корекцията щяла да се дължи на оператора на електроснабдителна мрежа. Сочи, че нито в цитираните норми, нито в други разпоредби на ЗЕ няма забрана корекцията да се извършва от разпределителното дружество, както било прието и в ПИКЕЕ. Сочи, че разходите, които се правят във 1 връзка с неизмерването/неточното и непълно измерване изцяло се поемат от разпределителното дружество, затова именно ответникът е този, който издава фактурите за неизмерена и неправилно измерена електрическа енергия в резултат на неправомерно въздействие върху средствата за измерване или промяна в схемата на свързване, като след заплащането от потребителя, разпределителното дружество частично получава компенсация за направените от него разходи във връзка със задължението му да закупува ел.енергия за покриване на технологичните разходи.

Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което изцяло да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от Н. К., с който оспорва въззивната жалба като моли да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението съдът приема следното:

Предявен е иск по реда на чл.124 от ГПК за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 2561,17 лв., служебно начислена за периода от 11.10.2020 г. до 11.01.2021 г. Ищецът сочи, че е уведомен от дружеството с писмо за извършена проверка, вследствие на която била констатирана промяна в схемата на свързване, но в нарушение на изискванията нито бил уведомен за проверката, нито получил констативен протокол от 11.01.2021 г., описан в писмото, като впоследствие ответното дружество издало фактура от 20.01.2021 г. на стойност 2561,17 лв. Заявява, че процедурата по проверка била извършена изцяло в нарушение на ПИКЕЕ, вкл. и поради обстоятелството, че препис от констативния протокол не му е бил връчен, като в ОУ не бил уреден специален ред за уведомяване на потребителя за извършена проверка, поради което не дължал претендираната от ответника сума.

Твърди и че при преизчислението на сумата не били взети предвид извършените плащания по фактури за периода от 11.10.2020 г. до 11.01.2021 г.

Ответникът е оспорил предявения иск, като е посочил, че процесната корекция била извършена по реда на новите ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр.25 от 30.04.2019 г.

Сочи, че процедурата е изцяло спазена, тъй като служители на отдел „Нетехнически загуби“ към ответника извършили техническа проверка на средството за търговско измерване, обслужващ апартамент в гр.София, находящ се на ул.“*******, с абонатен № *******. В момента на проверката бил съставен констативен протокол в присъствието на свидетел – М.К., която не била служител на ответното дружество, тъй като потърсили потребителя на адреса, но същият не бил намерен. Вследствие на проверката се установила промяна в схемата на свързване, като било премахнато присъединението, както и била поставена нова пломба на клемния блок на електромера. Изпратили писмо до ищеца, ведно с констативния протокол, които получил. Въз основа на констативния протокол преизчислили сметката за доставена, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ищеца за периода от 11.10.2020 г. до датата на извършената проверка – 11.01.2021 г., т.е. за три месеца, 2 както било предвидено в чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ.

За да отхвърли предявения иск, съдът е приел, че ответникът не е материалноправно легитимиран да получи процесното вземане по корекция, тъй като това право принадлежи на крайния снабдител, който е „ЧЕЗ Електро България“ АД.

Мотивирал е изводите си с наличие на противоречие между разпоредбата на чл.98а,ал.2,т.6,б.“а“ от ЗЕ и чл.56,ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ, тъй като според нормата от ЗЕ сумата по корекция се дължи на крайния снабдител, докато според ПИКЕЕ сумата се дължи на оператора на електроразпределителната мрежа, като е приел, че съобразно чл.15,ал.3 от ЗНА съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-висока степен, като в случая това е нормата на чл.98а,ал.2,т.6,б.“а“ от ЗЕ.

Въззивната инстанция намира тези изводи за неправилни.

Съгласно многобройната константна практика на ВКС, постановена след приемането на новите ПИКЕЕ през 2019 г., законодателят е уредил дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с електрическа енергия, съответно - и по тяхното лицензиране (тъй като за извършването им законът установява разрешителен режим) в разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от Закона за енергетиката (ЗЕ), като на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители (чл. 44, ал. 4 ЗЕ). Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител (т. 28а, б.

"а" Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката) осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти ( т. 27 ДР ЗЕ), които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 2 и т. 4 и чл. 98а ЗЕ продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител. Съобразно предвиденото в разпоредбите на чл. 94а, ал.

1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ, чл. 98а ЗЕ и чл. 15, ал. 2, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия носител на облигационното (договорното) задължение за продажба на електрическа енергия на потребител - краен клиент по смисъла на т. 27 г.

ДР ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т.

28а, б. "а" ДР ЗЕ. Разпоредбите на чл. 50 - 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъотвествия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б.а ДР ЗЕ. /Решение № 85/27.06.2022 г по гр. д. № 2528/21 г на ВКС, IV ГО; решение № 56/21.06.2022 г по гр. д. № 1629/21 г на ВКС, IV ГО; решение № 60269/27.05.2022 г по гр. дело № 1054/21 на ВКС, III ГО; решение № 50074/16.05.2023 г. по гр. д. № 1099/2022 г.,; решение № 50085 от 28.06.2023 г. по гр.д. № 3353/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и много други/.

Въззивният съд изцяло споделя приетото в цитираната практика, поради което 3 намира, че ответникът, който е операторът на съответната електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 92, ал. 1, т. 5 и 6 ЗЕ и § 34а, б. "а" и § 34б, б. "б. " от ДР на ЗЕ е материалноправно легитимиран да претендира заплащането на суми, преизчислени по реда на чл.50-56 от ПИКЕЕ.

В представения по делото констативен протокол е отразено, че вследствие на извършена проверка на техническо средство за търговско измерване с фабричен № 18094421, обслужващ апартамент в гр.София, ул.“*******, с абонатен № ******* на името на ответника, на 11.01.2021 г., се установило, че е поставен допълнителен проводник /шунт/ между входяща и изходяща фазова линия на фаза „трета“ в пакета преди електромера, като протоколът е подписан от представители на ответника и един свидетел /който не е служител на ищцовото дружество, а е представител на Федерацията на потребителите/, поради отсъствие на собственика на обекта.

Констатациите в протокола се потвърждават от показанията на свидетелите С.Г. служител на ответното дружество и М.К.. Свидетелите сочат, че опитали да намерят ищеца, но безуспешно, след което пристъпили към проверка и след като установили нарушението – поставен допълнителен проводник, го заснели, демонтирали шунта, пломбирали електромера и съставили протокол, като подали и сигнал на телефон „112“. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, доколкото същите са безпротиворечиви, кореспондират помежду си, както и с останалите доказателства по делото, още повече, че свидетелката М.К., взела участие при извършената проверка, не е служител на ответното дружество, същата е независима и безпристрастна, като е възпроизвела по идентичен начин поредността на предприетите от служителите на ответника действия и реда на извършване на проверката, които изцяло съвпадат с обективираното в процесния констативен протокол и с възпроизведеното и от другия свидетел – служител при ответника, участвал при извършване на проверката. От заключението на СТЕ, което съдът кредитира поради неговата логичност и обоснованост, се установява, че поставянето на допълнителен проводник /шунт/ между входяща и изходяща фазова линия на фаза „Т“ /трета/ в пакета преди електромера представлява промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване, като вещото лице е посочило, че енергията е преизчислена математическо правилно и съобразно разпоредбата на чл.50,ал.2 от ПИКЕЕ, която изисква при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно или неточно измерване на количествата енергия, операторът да изчисли количеството електрическа енергия за по-краткия период от между периода от датата на констатирането на неизмерване или неточно/неправилно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатирането, като преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения(кабели,проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.