Решение № 163 от 07.05.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. ХАСКОВО, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. Р. Х. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600501072 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по чл.258 – чл.273 от

ВЪЗЗИВНИЦАТА – Л. П. Б. е останала доволна от Решение № 840 от 24.10.2025 год., постановено по гр.д. № 1879 / 2024 год. по описа на Районен съд - Хасково, с което са отхвърлени предявените от нея против Частен съдебен изпълнител Н. М. К., искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и за имуществени вреди в размер на 3 167 лева, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи исковете.

ВЪЗЗИВИВАЕМИЯТ - Частен съдебен изпълнител Н. М. К. – оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстаницонния съд е образувано по искова молба, подадена от Л. П. Б. против ЧСИ Н. К., с искане за присъждане на сума в размер на 3 167 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи удържани суми от 1 банковата й сметка в изпълнение на наложен запор върху вземане, за което поддържа, че е несеквестируем доход, търпени за периода от 18.05.20201 год. до 12.02.2024 год., и на сума в размер на 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на неправомерните действия на ответника, довели до влошаване на здравословното й състояние, поради невъзможността да провежда адекватно лечение в условията на затвора, където пребивава и понастоящем.

Безспорно по делото е установено, че въззивницата, с процесуалното качество на ищец в производството по делото пред първоинстанционния съд е длъжник по изпълнителни дела № 302 / 2016 год. и № 2071 / 2021 год., двете по описа на ответника, образувани по молби на С. А. Х. и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр.София, и приложени към тях изпълнителни листове, издадени срещу възизвницата, за вземания, произходящи от неоснователно обогатяване и от неизпълнение на договорни задължения.

Безспорно е и това, че по искане на взискателите по посочените две изпълнителни дела, обективирани в подадени от тях молби от 21.04.2021 год. и съответно от 03.11.2021 год., е наложен запор върху трудовото възнаграждение, както и върху всяко друго възнаграждение, получавано от длъжника, включително и запор на сумите по личната партида на въззивницата, видно от запорни съобщения с вх. № 20602 от 22.04.2021 год. и с вх. №63939 от 04.11.2021 год., изпратени до Затвора в ***, където ищцата и понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“, в отговор на които, ЧСИ е уведомен, че ищцата не е ангажирана в трудова дейност и не получава възнаграждение за положен труд.

Във връзка с изпълнение на наложения от

ЧСИ, запор от възнаграждения за положен в затвора труд и от „лична партида“, началникът на Затвора в *** като трето задължено лице по смисъла на чл.401 от ГПК и чл.508 от ГПК, е отправил запитване до Камарата на частните съдебни изпълнители, в отговор на което е уведомен с писмо от 19.07.2019 год., съдържащо указания за това, че съгласно чл.77, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, за която получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното. Нормата на чл.78, ал.3 от ЗИНЗС изрично предвиждала, че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Изразено е становище за това, че правилно и законосъобразно в изпълнение на наложените запори от съдебния изпълнител, затворническата администрация удържа суми, наред с което не следвало да се коментира въпроса с несеквестируемия минимум, доколкото лишените от свобода са с гарантиран подслон, храна, облекло и обувки, здравеопазване и образование, осигурени от Държавата, като за сметка на държавния бюджет лишените от свобода получавали всичко необходимо за осигуряване задоволяването на основните им жизнени потребности. Обяснено е още, че доходите на дадено лице от пощенски записи, банкови преводи от близки и 2 дарения от църкви и неправителствени организации, се явявали секвестируем доход и върху тях може да бъде насочено принудително изпълнение чрез налагането на запора, и като трето задължено лице следва да удържа суми от така наречените „лични партиди“ в пълен размер.

От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, съдебно икономическа експертиза се установява, че за периода от 14.05.2021 год. до 24.06.2024 год., постъпилите суми по личната партида на ищцата са в общ размер на 10 497.81 лева, формиран от следните постъпления: 4 473.59 лева - банков превод; 245.65 лева – заработки за периода от м.05.2021 год. до м.02.2022 год.; 5 768.17 лева – пощенски запис; 10.40 лева – възстановени суми. За същия период, удържаните суми възлизали на 3 187 лева, от които 2 533 лева – по изп.д. № 302 / 2016 год.; 634 лева – по изп.д. № 71 / 2021 год. и 20 лева – по изп.д. № 1043 / 2024 год. Останалата в наличност сума след удръжките възлизала на 7 310.81 лева, като за посочения по-горе период била изразходвана сума от 6 324.74 лева, от които 797 лева – фонокарти; 2 032.30 лева – пазаруване; 3 054.28 лева – изпратен запис на близки; 304.28 лева – за зъбна снимка, хормонални изследвания, лекарства, НЗОК; 46.88 лева – ксерокс услуги, препоръчани писма, държавна такса, смяна на батерия на часовник. Размерът на постъпилите суми, на удържаните такива и на остатъка след удръжката, са показани в табличен вид, определен по месеци.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира предявените на основание чл.441, ал.1 от ГПК, вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл.45 от ЗЗД, искове за вземания за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претендирани от ответника в качеството му на ЧСИ, като такива, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 302 / 2016 год. и по изп.д. № 2071 / 2021 год., двете по описа на ответника, за неоснователни, поради недоказаност на предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане -процесуална незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител, причинена от тях вреда и причинна връзка помежду им.

Безспорно по делото е, че налагането на запора като вид обезпечителна мярка, съгласно чл.397, ал.1, т.2, предл.2 – ро от ГПК, е извършено от ответника по искане за взискателите по посочените две изпълнителни дела, длъжник по които е ищцата, в съответствие със изискванията за законност, предвидени в чл.507 – чл.508 от ГПК.

Безспорно е и това, че от Затвора – ***, където пребивава ищцата за изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, в качеството му на трето задължено лице не е заявено оспорване по смисъла на чл.508, ал.3 от ГПК и са привеждани по сметка на ЧСИ, суми, удържани от „личната партида“ на ищцата, в изпълнение на указанията, дадени от КЧСИ.

Като безспорно съдът приема и това, че от страна на Затвора в **, в качеството му на трето задължено лице не е направено оспорване по смисъла на чл.508, ал.1, т.1 от ГПК, като удържаните 3 от личната партида на ищцата суми са били в размер на 2/3 от получаваните по партидата, суми, данни в каквато насока съдът цени от заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, съдебно икономическа експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, които суми са приведени по сметка на ЧСИ и отнесени за погасяване на дълга на ищцата – длъжник по цитираните две изпълнителни дела, разпределени в полза на всикателите.

На спорния по делото въпрос за това доколко привежданите по личната партида на ищцата суми, изпращани от нейни близки, от които са правени удръжки, в изпълнение на наложения от ответника запор, се явяват секвестируем доход, съдът счита, че следва да са отговори положително, по следните съображения:

Изхождайки от твърденията на ищцата, че сумите по „личната партида“, от която са правени удръжки в изпълнение на наложения запор, представляват помощи, изпращани от нейни близки, обосновават извод за неприложимост на чл.446 – чл.446 а от ГПК, визиращи несеквестируемост на трудово възнаграждение, пенсия, помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, в това число и чл.114 а от Кодекса за социално подпомагане. Въведените с въззивната жалба доводи за приложимост на чл.213 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, съдът преценя за необосновани, доколкото принудителното изпълнение, чрез удръжки от личната партида на ищцата са осъществени по реда на ГПК, а не по ДОПК, в чл.1 от който е посочено, че с него се уреждат производства по събиране на публични вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители, качество, каквото безспорно ответника не притежава. В тази насока е и разпоредбата на чл.163, ал.4 от ДОПК, съгласно която в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране от съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК. В подкрепа на този извод следва да бъде отчетено, че институтът на несеквестируемостта има за цел да осигури екзистенциалния минимум от средства за живот, гарантираща на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално, което в случая е гарантирано на ищцата, изтърпяваща наказание „лишаване от свобода“, съгласно чл.84 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, според който лишените от свобода имат право на безплатна храна, а по предписание на лекаря болните получават диетична храна, на безплатно облекло и обувки, и на здравно осигуряване, като здравните вноски са за сметка на държавния бюджет и се привеждат чрез Министерството на правосъдието. Въведеното в чл.57 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС, ограничение на размера на удръжките от 2/3 е предвидено единствено за полагащото се на лишените от свобода, възнаграждение за положен труд. В разглеждания случай, макар удръжките от личната партида на ищцата, суми да не са възнаграждение за положен труд, същите са извършвани в посочения размер от 2/3, данни в каквато насока съдът цени от заключението, представено по съдебно икономическата 4 експертиза.

Изводът за неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, се обосновава и с недоказаност на вредата, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвид това, че събраните по изпълнението суми в резултат на наложения от ответника запор са послужили за погасяване на дълга на ищцата по цитираните по-горе две изпълнителни дела.

Въведеният едва с въззивната жалба довод за това, че по личната партида на ищцата освен суми, привеждани от нейни близки за задоволяване на основни потребности и за провеждане на лечение, й е била приведена и сума от 5 437.70 лева, представляваща пенсия, месечният размер на която се равнявал на 650 лева и 95 лева – социални помощи, съдът намира за ирелевантен, доколкото сумата е била приведена по сметка на ищцата през м.05.2024 год., в каквато насока са твърденията й, изложени във въззивната жалба, в подкрепа на които е и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно икономическа експертиза, предвид обстоятелството, че преводът на сумата, от която е удържана сума от 70 лева в изпълнение на запора, е извършено след срока, за който ищцата основава вземането си за обезщетение за имуществени вреди – от 18.05.2021 год. до 12.02.2024 год.

Като неоснователен съдът намира и иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на изпълнението на наложения запор върху вземания от личната партида на ищцата, захранвана със средства, привеждани й от нейни близки за лечение, отчитайки както недоказаността на противоправни действия или бездействия от страна на ответника, съгласно съображенията, изложени по-горе, така и на недоказаност на причинна връзка между твърдените вреди – понасяни болки, страдания, унижения, влошаване на здравословното състояние и действията на ответника. В тази насока съдът цени заключението, представено по допуснатата съдебно медицинска експертиза, от което се установява, че ищцата страда от старческа катаракта; захарна болест; хипертония; артрозни промени на глезенните и гривнените стави; двустранна гонартоза; леиомиом на матката. Налице било влошаване на здравословното състояние на ищцата в сравнение с това от преди настаняването й в затвора. В тази връзка обаче вещото лице посочва, че не може със сигурност да се твърди, че условията на затвора са допринесли за влошаване на физическото състояние на лишената от свобода, доколкото установените хронични дегенеративни системни и необратими заболявания протичали с напредване на възрастта на болния и същите заболявания, ищцата би могла да развие и ако беше извън затвора.