Решение № 970 от 03.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 970 гр. Русе, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520100987 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, чл.86, ал. 1 и чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК:130460283 с предишно наименование „Теленор България” ЕАД гр.София, твърди, че сключило с ответника договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Моли съда да постанови решение с което да се признае за установено по отношение на ответника А.Б. Ц. с ЕГН:**********, че дължи на Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК:130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от:

Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг: сумата от : 1 477,95 лева представляващи частично непогасени предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 16.5.2022г. за АРРLE iPhone 13 256 GВ Вlue за периодa oт 01/08/2022 до 31/08/2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.09.2024г. до изплащане на вземането.

1

Претендират се разноски по исковото и заповедното производства.

В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК, процесуалния представител на ответника е подал отговор на исковата молба, с който развива съображения за неоснователност.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че между мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД- сега Йеттел и ответника са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които А. Ц. е абонат на дружеството.

Установява се от доказателствата по делото, че Ц. е сключил с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359893400262 от 16.5.2022 г. и договор за лизинг от 16.5.2022 г. за АРРLE iPhone 13 256GВ Вlue. Длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) на 8.8.2022 г. (за договора за лизинг -чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия). Едновременно с прекратяването на договора за мобилни услуги веднага и автоматично настъпила и предсрочната изискуемост на договора за лизинг, след което е прекратен и договора за лизинг.

След прекратяване на договорите, ищецът е издал последна обобщаваща фактура, в която е начислил дължимите суми с настъпил падеж, съгласно индивидуалния договор с ответника, както и дължимите предсрочно изискуеми лизингови вноски по процесния договор за лизинг, като е отразил и извършените от ответника плащания преди издаването на фактурата.

Къ м 01.09.2022г. ответникът е имал частично непогасени предсрочно изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 16.5.2022г. за период от 01.08.2022 до 31.08.2022г. в размер на 1477,95 лева.

Ищецът е разяснил, че при сключването на договор с Йеттел България ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които Йеттел България ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента 2 договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер може да има един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от Йеттел България ЕАД фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се включва в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период". При констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се обединяват в една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки.

Така в системата на Теленор България ЕАД ответникът Ц. е с клиентски номер 006752459 и всички негови непогасени и изискуеми задължения в общ размер на

1477,95 лева б и л и обединени във Фактура №

**********/01.09.2022г. за клиентски номер 006752459, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването й.

По делото не са представени доказателства, че дължимата сума е заплатена от ответника.

От изготвена служебна справка от съда се установява, че ответникът е бил служител на дружеството ищец и е ползвал привилегии по сключен договор за мобилни услуги. Трудовото правоотношение на ответника с дружеството ищец било прекратено на 08.08.2022г.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на установителния иск:

Искът е предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл.415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

3

Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.

По основателността на исковете:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК

Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ на индивидуален договор за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от ищеца суми не са заплатени от ответника.

По предявения срещу ответника иск с правно основание чл.79 от ЗЗД вр. с чл.205 от ЗЗД, съдът счита че са събрани достатъчно и убедителни доказателства затова, че страните са се намирали в договорни отношения, а ответникът не изпълнил поетите си задължения за изплащане на лизинговите вноски за взетата на изплащене вещ и нарушил задълженията си и не плащал месечни абонаментни вноски, както и лизингови такива за полученото мобилно устройство.

По възражението на процесуалния представител на ответника, за липса на надлежно уведомяване за прекратяване на договора.

Съдът приема, че представеното по делото с молба с вх. № 7675/09.03.2026 г. уведомление представлява уведомително писмо от 01.09.2022г. до А. Ц. за наличие на възникнали и неплатени задължения към „ Йеттел България" ЕАД. От друга страна процесните договори са прекратени на 08.08.2022г. на основание т. 3.1. от допълнителното споразумение към Договор за мобилни услуги по абонаментен план „Теленор Служители“ автоматично с прекратяването на трудово правоотношение между страните по делото. В действителност договорите са прекретени преди изпращане на уведомлението, доколкото в настоящата хипотеза не е налице необходимост от 4 изрично писмено уведомяване.

Нещо повече, ответникът е подписал посоченото допълнително споразумение, включително чрез саморъчно изписване на имената си. С подписването му е заявил, че е запознат с неговото съдържание и с приложимите общи условия, включително клаузите за прекратяването на договора ( т.З от допълнителното споразумение). От това следва, че ответникът е бил наясно, че ползва преференциални условия като служител и че с прекратяването на трудовото му правоотношение сключените от него договори ще бъдат прекратени автоматично.

С оглед представените писмени доказателства съдът намира предявените искове за основателни и доказани по размер. От тях се установява, че страните са се намирали в договорни отношения.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на „Теленор България" ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 509,56 лева (260,53 евро) от които 480,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение по заповедното производство и 229,56 лева платена д.т.

При този изход на делото на основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на „Теленор България" ЕАД присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по исковото производство в общ размер на 260,53 евро от които 245,42 евро за адвокатско възнаграждение по исковото производство и 15,11 евро платена д.т.

Внесения и неизползван депозит в размер на 228,96 евро за назначаване на особен представител на ответника следва да бъде върнат на дружеството ищец.

Водим от горното, съдът :

РЕШИ:

5

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Б. Ц. с

ЕГН:**********, че дължи на Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК:130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг - сумата от 1477,95 лева (755,66 евро) представляващи непогасени изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 16.5.2022г. за АРРLE iPhone 13 256 GВ Вlue за периодa oт 01/08/2022г. до 31/08/2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.09.2024г. до пълното изплащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение N:2616/10.09.2024г. на парично задължение по чл.410 по ч.гр.д.

№5068/2024г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА А. Б. Ц. с ЕГН:********** да заплати на Йеттел България ЕАД с ЕИК:130460283 със седалище и адрес на регистрация гр.София направените деловодни разноски в настоящото исково производство в размер на 260,53 евро.

ОСЪЖДА А. Б. Ц. с ЕГН:********** да заплати на Йеттел България ЕАД с ЕИК:130460283 със седалище и адрес на регистрация гр.София направените деловодни разноски по ч.гр.д. №5068/2024г. на Русенски районен съд в размер на 260,53 евро.

ВРЪЩА на Йеттел България ЕАД с ЕИК:130460283 със седалище и адрес на регистрация гр.София внесения и неизползван депозит в размер на 228,96 евро за назначаване на особен представител на ответника - А. Б. Ц. с ЕГН:**********.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6