Решение № 395 от 25.05.2023, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№395

25.05.2023 г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Валентина Радева -

Ранчева като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №501 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.3, във вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Х.А.А., гражданин на ***, с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): гр.*** на ДАБ при МС, срещу Решение №6793/06.04.2023 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. В множество свои решения ЕСПЧ посочвал, че отправната точка при разглеждане на исканията за убежище/международна закрила, следвало да бъде Женевската конвенция от 1951 г. и Протоколът към нея от 1967 г., които понастоящем до голяма степен били включени в правото на ЕС посредством Квалификционната директива (2011/95/ЕС).

Принципът „забрана за връщане“ (non-refoulment) бил главното основание на закрилата на бежанците. Квалификационната директива въвела в правото на ЕС набор от общи стандарти за признаването на лицата за бежанци, или такива, нуждаещи се от международна закрила, което включвало като ключов елемент и забраната за връщане съгласно член 33 от Женевската конвенция от 1951 г. Посочват се разпоредбите на член 18 и член 19 от Хартата за основните права на ЕС и чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ и член 15, букви „а“, „б“ и „в“ от Квалификационната директива, и се твърди, че при постановяване на решението си административният орган не се бил съобразил с решение от 17 февруари 2009 година на Съда на европейския съюз (голям състав) по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива. Сочи се, че според Общия член 3 на четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Втория допълнителен протокол от 1977 г. – съставна част на международното хуманитарно право (за въоръжените конфликти) по които България е страна, немеждународен (вътрешен) въоръжен конфликт бил налице, когато съществувало „продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата“. Административният орган бил приел, че ситуацията в*** се характеризира като вътрешен въоръжен конфликт, поради което неправилно приел, че при връщането на жалбоподателя в страната му на произход животът му не би бил поставен в сериозна опасност. Това било в противоречие с чл.3 от ЕКПЧ и чл.15, б.„в“ от Квалификационната директива. Предвид липсата на сигурност за живота и личността на всеки гражданин на***, жалбоподателят считал, че към настоящия момент липсват гаранции за предоставяне на вътрешна закрила в която и да е друга част на страната, съгласно дадените в чл.8 от Квалификционната директива критерии.

Относно изложеното в обжалвания административен акт, касаещо твърдението, че жалбоподателят представлявал заплаха за националната сигурност на Р.България, се излагат съображенията, че преди да издаде решението си, Заместник-председателят на ДАБ следвало да изиска от ДА „Национална сигурност“ писмени документи, сочещи причините за възражението срещу предоставянето на международна закрила.

Тъй като към момента жалбоподателят не знаел какви са причините, поради които ДА „Национална сигурност“ счита, че той представлявал заплаха за националната сигурност, конкретно становище щял да изрази след като се запознае със същите.

Претендира се отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.

Ответникът, Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си, излага писмено подробни съображения за неоснователност на жалбата, и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба, подадена чрез Дирекция „Миграция“ МВР под рег.№УРИ 105400-7218/05.12.2022 г. (с имена Х. А. А.) и молба, подадена чрез РПЦ – Харманли към ДАБ под вх.№4405/20.12.2022 г., Х.А.А., гражданин на***, е поискал закрила от Република България.

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист (с нечетлив номер) като Х.А.А., гражданин на***, роден на *** г. в***, гр.***, със същия постоянен адрес, етническа принадлежност –, религия –, професия –, с начално образование, женен, без документ за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството – майка, баща, братя, сестри и съпруга на чужденеца, и тяхното местонахождение.

С Писмо рег.№УП-25999/29.12.2022 г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Директора на Специализирана дирекция „М“ – ДАНС писмено становище по постъпилата от Х.А.А. молба за закрила, съгласно чл.58, ал.10 от ЗУБ.

В отговор е постъпило писмо с рег.№М-5513/13.03.2023 г. (рег.№УП-25999/14.03.2023 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция „М“ – ДАНС, адресирано до Председателя на ДАБ – МС, в което е посочено, че на основание чл.41, ал.1, т.1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, адресатът се уведомява, че ДАНС разполага с информация – отразена в справка рег.№RB 202001-001-03/Т-6-1148/01.03.2023 г., според която лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ – МС като Х.А.А., род. *** г. в***, представлява заплаха за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р.България.

Под рег.№УП-25999/17.05.2023 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Х.А.А., ЛНЧ **********.

В хода на интервюто чужденецът заявява, че напуснал*** нелегално за Турция през месец август 2022 г., останал там около три месеца, след което преминал в България. В Република България влязъл нелегално на 21.11.2022 г. през гората, в група от 11 души.

Били задържани в гр.София, докъдето стигнали с коли и останали 4 дни в някакви жилища, преди да бъдат задържани от полицията.

Разказва, че последният му адрес в*** бил в село ***, но преди да напусне*** живял в район близо до турската граница. Имал само сирийско гражданство, но нямал в себе си документи за самоличност, личната му карта била в Турция. В Турция се оженил за гражданка на***, с която имали само религиозен брак и която била в Турция.

На въпроса защо е напуснал държавата си на произход сочи, че напуснал*** заради войната.

Разказва, че редовната армия воювала срещу Свободната армия, имало и много групировки и много сражения в техния район. През 2021 година напуснал тяхното село и се преместил под наем в район ***, близо до град ***, до турската граница, защото не бил отбил задължителната военна служба. Не бил получавал повиквателна за влизане в редовната армия, но бил на години за влизане в казарма. Не искал да носи оръжие и не искал да участва в тази гражданска война.

Сочи, че в район***имало също сражения между Свободната армия и кюрдските сили.

Декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, или в друга държава. Не е имал проблеми заради принадлежността си към етническата група – арабин, нямал проблеми заради изповядваната от него религия – мюсюлманин сунит, не бил членувал в политическа партия или организация, не бил участвал в някоя религиозна организация, общност или секта, нямал проблеми с официалните власти на страната си. Отрича към него лично да е имало отправени заплахи, или да му е оказвано насилие. Заявява, че сега не можел да се върне в*** заради сраженията. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България отговаря, че бил тръгнал за Германия, но разбрал, че Германия връща много чужденци, затова решил да остане тук в България.

С Решение №6793/06.04.2023 г., в производство по общия ред, образувано по чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, Заместник-председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.А.А., поради наличие основания за приложение разпоредбата на чл.4, ал.4 от ЗУБ и чл.21, параграфи 2 и 3 от Квалификационната директива, респективно на чл.33, ал.2 от Женевската конвенция, а именно – като чужденец, търсещ закрила, който представлява заплаха за националната сигурност на държавата, в която се намира, той не може да се ползва от правото за забрана за връщане.

Съгласно отбелязването под текста на Решението, на 18.04.2023 г. същото е връчено срещу подпис на чужденеца, който е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 20.04.2023 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от Заместник-председателя на ДАБ.

Съгласно чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България, като в чл.52 от ЗУБ е предвидено, че председателят на ДАБ може да делегира правомощията си, включително по чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, на заместник-председателите на ДАБ. По делото е представена Заповед №03-15/03.05.2022 г., с която М. Т., Председател на ДАБ, делегира на Д. К.– заместник-председател, правомощията си по чл.48, ал.1, т.1 – 4 от ЗУБ, с което е доказано, че подписалото заповедта лице разполага с надлежно делегирана материална и персонална компетентност да издаде оспорения акт.

Административният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В тази част административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като е обсъдил предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история, и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл.8, ал.2 – 5 от ЗУБ.

Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 от ЗУБ, тъй като молителят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България.

Съдът приема, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на административния акт в тази му част.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – гр.Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.