Решение № 1353 от 21.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000502014 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e образувано по въззивна жалба на ЗД „Евроинс“ АД, ответник пред първата съдебна инстанция, срещу решение № 43 от 28.04.2025 г. на ОС-гр.Враца, постановено по гр.д.№ 89 по описа за 2024 г., в частта в която е уважен, предявеният от А. Г. Ц., иск по чл.432, ал.1 КЗ, за сумата над 45 хиляди лева до сумата от 70 хиляди лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва и разноските.

Излагат се доводи, че определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не отговоря на критериите на чл.52 ЗЗД.

Твърди се, че решението не било съобразено със събраните по делото доказателства, както и вида, тежестта и интензитета на търпените от ищцата, вреди. Следвало да се вземе предвид заключението на вещото лице по СМЕ, което сочело, че оздравителния период е протекъл в порядъка от 6-8 месеца.

Пострадалото лице се придвижвало само и нямало усложнения в 1 здравословното й състояние; не било налице необходимост от лечение в бъдеще. Следвало да се вземе предвид и установеното от съдебнопсихологичната и психиатрична експертиза, че пострадалата е физически и психически здрава понастоящем. Счита, че определения размер на обезщетението не отговаря на приетите такива от съдебната практика при аналогични обстоятелства. Следвало да се вземат предвид и икономическите условия в страната.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което претенцията на ищцата да бъде отхвърлена за разликата над 45 000 лв. до присъдения пълен размер от 70 хиляди лв. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред първата съдебна инстанция- А. Г. Ц., в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение в частта, в която е уважена претенцията й в размер 70 000 лв. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения при постановяване на обжалваното решение. Търпените неимуществени вреди били доказани от събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. СМЕ и СПЕ.

Вследствие на ПТП ищцата била получила триглезенно счупване на дясната подбедрица. Това увреждане било причинило трайно затруднение на движенията на долен десен крайник. Проведено било оперативно лечение.

Установявало се, че ищцата вследствие на травматичните увреждания не е могла да се справя сама с ежедневните си задължения, както и не могла да ходи на работа. Тъй като ищцата нямала близки, същата била обгрижвана от колежките си. Доказано било, че ищцата ще търпи болки и страдания занапред вследствие на счупванията. Като се имало предвид възрастта на ищцата, можело да се очаква развитие на артрозни изменения. Налице били белези от проведеното оперативно лечение. Установявало се, че ищцата се придвижва с леко накуцване надясно; налице бил лек дефицит в областта на десен глезен. Това състояние не подлежало на лечение. Препоръчано й било извършване на санаториално лечение поне два пъти годишно. Установявало се, че при ищцата е настъпила остра стресова реакция, която била довела до промяна в психилогичното и емоционално състояние. Нормата на чл.52 ЗЗД била правилно приложена, а присъденото обезщетение – справедливо.

Претендира се адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.

2

Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция намира следното:

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 23.05.2025 г.

Въззивната жалба е подадена на 02.06.2025 г.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил ОСЪЖДА Застрахователно дружество "Евроинс" АД, ДА ЗАПЛАТИ на А. Г. Ц., сумата от 70 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.09.2023 г., при валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП между собственика на лек автомобил марка "Мерцедес", модел Е 500, с рег. № ******** и ответното застрахователно дружество, сумата от 704,80 лева за причинените й имуществени вреди, свързани с неимуществените, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 14.02.2024 г. до окончателното им изплащане.

Решението не се обжалва в частта за присъдените имуществени вреди, както и в частта за неимуществените до сумата от 45 хиляди лева, която въззивникът приема за справедлив размер за обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД.

За да постанови решението в обжалвания от въззивника смисъл, първоинстанционният съд е приел, че настъпилите неимуществени вреди за 3 ищцата, както и причинна връзка между деянието и неимуществените вреди се установява от приложените по делото медицински документи, събраните свидетелски показания и изслушаната по делото СМЕ и СППЕ, които съдът е кредитирал като обективни, логически последователни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства водел до извод за доказаност на причинна връзка.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се е позовал на това, че от настъпване на процесното ПТП ищцата е получила средна телесна , изразяваща се в множество счупвания на подбедрицата /закрито/ и подизкълчване на дясна глезена става, които увреждания са причинили разстройство на здравето и трайно затруднение движенията на долен десен крайник.

От събраните писмени доказателства и заключението на СМЕ се установило, че на ищцата на 19.09.2023 г. е проведено оперативно наместване и метална остеосинтеза на счупените малеоли на двата пищяла на дясна подбедрица, като е извършена хемостаза, контролна рентгенография, послоен шев, стерилна превръзка и гипсова шина. По време на болничния престой ищцата била на постелен режим, а след изписването и вертикализирането се е придвижвала с 2 патерици. Същата е претърпяла втора операция на 26.04.2024 г. за отстраняване на остеосинтетичния материал, като операцията е била със средна сложност със същата последователност от оперативни интервенции, при които е извършена екстракция на ОМ.

Установило се още, че ищцата е изпитвала болки и страдания, като техният интензитет е бил по-голям непосредствено след процесното ПТП в продължение на шест месеца, като постепенно сболките били отзвучали. При прегледа й експерта-медик констатирал, че това счупване ще води до болки при натоварване, промяна на времето, сутрешна скованост и ще продължи напред във времето.

Заместващото обезщетение представлявало парично право, като неговата обезщетителна функция б и л а насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият.

При определяне на справедлив размер за заплащане на заместващо обезщетение съдът се е позовал на установените множество счупвания на подбедрицата/закрито/ и подизкълчване на дясна глезена става.

4

Отчел е, че лечебният период в болнично заведение на ищцата е бил 6 дни, за физиотерапия и рехабилитация -7 дни, а в ОТО при МБАЛ "Х. Ботев" АД гр. Враца за отстраняване на остеосинтетичния материал - 3 дни.

Оздравителния период според СМЕ бил в рамките на 6-8 месеца при наличие консолидация на счупванията. При личния преглед на ищцата от вещото лице-медик се установило, че при нея е налице дефицит в движенията на десен глезен - дорзифлексия и плантарна флексия, като за в бъдеще със сигурност може да развие локална остеопороза, вследствие на оперативната интервенция, предвид възрастта на ищцата /66 години/. Налице били белези от оперативни интервенции на десния глезен с размери 5 и 10 см, които щели да останат дефинитивни за цял живот.

Към момента на прегледа ищцата се придвижва ла самостоятелно с леко накуцване на дясно, като движенията в областта на десен глезен били с лек дефицит. Това състояние не подлежало на лечение, имайки предвид вида на счупването и възрастта на ищцата, като на този етап не се налагало използване на помощни средства.

При определяне размера на обезщетението следвало да бъдат взети предвид и изпитваните в началото силни болки и страдания, като към настоящия момент същите били отшумели, както и зависимостта на ищцата след инцидента от чужди грижи, както първоначално след операцията, така и при домашното й лечение. При преценката следвало да бъдат отчетени и претърпените множество негативни психически изживявания. Ищцата била изпитвала болки и страдания с голям интензитет характерен за този вид травми непосредствено след процесното ПТП, като неудобствата във физически измерения, които търпяла по време на болничното и домашното лечение б и л и свързани с невъзможност за самообслужване и помощ от нейните колеги. В тази връзка били показанията на свидетелите, които били помагали в обслужването на тоалета на ищцата и в домакинството, докато същата била в отпуск по болест почти една година.

Освен това съдът е отчел и психическите изживявания на ищцата, които според вещите лица по СППЕ, след инцидента ищцата е развила "Остра психогенна реакция", която преминала в "Нарушение на адаптацията", а покъсно и в "Посттравматично разстройство", който период преминал за 8-10 месеца при нея, т.е. по-дълъг от обичайния 6 месечен период и бил подкрепен 5 с болнични листове, като за този период ищата била обслужвана от нейни колеги. Понастоящем ищцата все още изпитвала страх да пресича пешеходна пътека, както и изпитвала негативни спомени от случилото се.

Към настоящият момент експертите сочели, че ищцата е физически и психически здрава, като не било налице предходно заболяване, което да е в причинно- следствена връзка с ПТП-то.

След съобразяване с възрастта на ищцата - 65 години към датата на ПТП; икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия справедливост, намиращо израз в нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; вида и характера на полученото увреждане; дълго продължилия период на болки, страдания и житейски неудобства вследствие травмата в десния глезен; настъпилата трайна промяна на живота на ищцата в негативен аспект поради все още изпитващ страх от пресичане на пешеходна пътека; невъзможността да изпълнява физическите упражнения, като учител с децата в детската градина, обстоятелството, че движенията в десния глезен са с лек дефицит, наличие на белези от оперативни интервенции на десния глезен с размери 5 и 10 см, които ще останат дефинитивни за цял живот, както и развитие в бъдеще на локална остеопороза, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че сумата от 70 000,00 лв. представлява справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, в какъвто размер и била предявената исковата претенция. Съдът се е позовал и на практика на касационната инстанция, която била постановено по сходни казуси (Решение № 50103 от 10.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1199/2021 г., II т. о., ТК; Определение № 243 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2422/2022 г., I т. о., ТК; Определение № 1879 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 543/2024 г., II т. о., ТК, ка кто и н а общественоикономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие - 2023 г., в к л . и н а инфлационните процеси до настоящия момент.