Акт от 28.06.2018, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- 80/2018
- Подписан
- 28.06.2018
- В сила
- 06.08.2018
Цитирани разпоредби
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415,ал.1,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а ал.4 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 36а · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
28.06.2018
Град
Момчилград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградски районен съд състав
На
31.05.
Година
2018………..
В публично заседание и следния състав:
Председател
Полина Амбарева
Секретар
Хюсние Алиш като разгледа докладваното от
Съдията Амбарева гражданско дело номер
80 по описа за
2018 година.
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „ЕВН.Б.Е.“ЕАД,гр.Пловдив против „А.БГ.Т.“ООД,със седалище и адрес на управление в гр.Момчилград , с правно основание чл.422 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, за установяване съществуване на вземане в размер на 199,76лв.,представляващи стойността на консумирана от потребителя електрическа енергия,начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода 06.10.2014год. - 08.04.2016год.;48,47лв. обезщетение за неизпълнение на парично задължение,в размер на законната лихва за периода 11.12.2014год. – 06.12.2017год.,ведно със законната лихва върху главницата от от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.12.2017год., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 277 от 07.12.2017г. по ч.гр.д. № 529/2017 г. по описа на РС – Момчилград.
В исковата молба,ищецът се позовава на издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№529/2017 год. по описа на МРС, връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, в следствие на което е предявил в срок иск за установяване на вземането си. Вземането му по процесната заповед за изпълнение произтича от неизпълнено от ответника задължение за плащане на получена от ищеца услуга.Сочи,че в качеството си на доставчик на ел.енергия - краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката е поел задължението да снабдява с ел.енергия,обекта на ответника с ИТН*** в гр.Момчилград,ул.“Сан Стефано“ №1592,представляващ „плетачен цех“,на когото бил наемател,съгласно договор за наем от 01.08.2013г.На ответника – юридическо лице, което е било клиент на ищеца е бил открит и клиентски номер ***.
Последният се е съгласил с общите условия публикувани от ищеца, влезли в сила на 27.06.2008год., съгласно които се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начините определени в същите. Също така, съгласно общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Обекта на ответника “А.БГ.Т.“ ООД гр.Момчилград е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на ЕВН.Б.Е. ЕАД, която мрежа се е ползвала от ищеца в качеството си на краен снабдител на потребителя, които са били присъединени към тази разпределителна мрежа. В исковата си молба ищеца се позовава също на това, че за периода от 06.10.2014 год. до 08.04.2016 год. е доставил до обекта на ответника ел.енергия и е предоставил мрежови услуги на обща стойност 199.76 лв., които до настоящия момент не били платени. В забава на горепосочената главница ответника дължи и законна лихва в общ размер от 48.47 лв. за периода от 11.12.2014 год. до 06.12.2017 год., като тази законна лихва се дължи по всяка една фактура отделно за периода. В предвид изложеното, ищеца моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземането на ЕВН.Б.Е. ЕАД към ответника “А.БГ.Т.“ ООД за сумата от 199.76 лв., представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя ел.енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 06.10.2014 год. – 08.04.2016 год.;
48.47 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.12.2014 год. – 06.12.2017 год.; законна лихва върху посочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.12.2017 год. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и деловодните разноски, както по заповедното ч.гр.дело № 529/2017 год. по описа на МРС разноски в размер на 175 лв., така и по настоящото производство.В с.з. , редовно призован не се представлява. От ю.к.Б.К. е постъпила молба, с която моли да бъде даден ход на делото. Направено е и искане за произнасяне на непресъствено решение.По същество моли съда да уважи претенцията,така както е предявена.
Ответникът
“А.БГ.Т.“ ООД не е представил в срок писмен отговор и съответно възражения не са направени. В с.з.,редовно призован при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, тъй като съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че юридическото лице е напуснало адреса си и в търговския регистър не е вписан новия му адрес, поради което всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени,не се представлява и не взема становище по иска.
С протоколно определение от 31.05.2018год.,съдът е оставил без уважение искането на ищеца „ЕВН.Б.Е.“ АД гр.Пловдив за произнасяне на неприсъствено решение съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК срещу ответника “А.БГ.Т.“ ООД гр.Момчилград,тъй като е намерил,че не са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.На страната – ответник не са указани последиците от неспазване на срокове за размяна на книжа и от неявяването му в с.з., поради което намира, че искането следва да бъде оставено без уважение и да се продължи разглеждането на делото.
Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Депозирано е заявление вх.№ 2296/07.12.2017год. от „ЕВН.Б.Е.“ЕАД,гр.Пловдив за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Заявителя е посочил,че длъжникът не е изпълнил задължение за заплащане на стойността на ел.енергия и мрежови услуги,доставени за периода 06.10.2014год. до 08.04.2016год.,на основание Общи условия за продажби на ел. енергия.Обезщетението за забавено изпълнение се претендира и е изчислено на основание чл.98а от ЗЕ,вр. чл.27,ал.1 он Общите условия,вр. чл.86 от ЗЗД.Ел.енергията и мрежовите услуги са доставени на партидата на „А.БГ.Т.“ООД,гр.Момчилград,с клиентски номер ***,отнасяща се за обект в гр.Момчилград,ул.“Сан Стефано“,плетачен цех,ИТН : ***.
Въз основа на така предявеното заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 277 от 07.12.2017г. по ч.гр.д.
№ 529/2017 г. по описа на РС – Момчилград,с която е разпоредено длъжникът „***” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Момчилград, ул.”Сан Стефано”, сграда пл.сн.1592, общ. Момчилград, обл. Кърджали, със законен представител Е.П.,да заплати на кредитора „ЕВН.Б.Е.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Хр.Г.Данов” № 37, ЕИК: ***, със законен представител ***и ***, с пълномощник Б.К. – юрисконсулт :сумата в размер на 199.76 лв./сто деветдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/; лихва: обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 11.12.2014 год. до 06.12.2017 год. в размер на 48.47 лв./четиридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2017 год. до пълното и изплащане, както и сумата в размер на 175.00 лв.-разноски по делото, от които 25.00 лв.-държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсулско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства: стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 06.10.2014 год. до
08.04.2016 год. на основание общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН.Б.Е.” АД и чл.98а от Закона за енергетиката.. Електрическата енергия е доставена по партидата на „А.БГ.Т.” ООД, с клиентски
№ ***, отнасяща се за обекти на потребление: гр. Момчилград, ул.”Сан Стефано” , плетачен цех, ИТН: ***.
Така издадената Заповед е връчена на длъжникът при условията на чл.47,ал.5 вр. ал.1,вр. чл.50 от ГПК – от връчителя е констатирано,че лицето е напуснало адреса.Нов адрес ,съгласно справка в Търговския регистър от 04.01.2018год. не е вписан.Ето защо съдът е дал указания на заявителя,че на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
По ч.гр.д.№529/2017год. по описа на МРС, в срок на 12.02.2018год. е постъпило доказателство,че заявителят в едномесечен срок е предявил иск за установяване на вземането си,а именно Искова молба вх.№310/12.02.2018год. до РС-Момчилград,въз основа на която е образувано настоящото производство.
В подкрепа на иска си ищецът е представил заверено копие от Решение № ОУ-013/10.05.2008 г. на ДКЕВР, зав. копие на Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН.Б.Е."
АД, зав. копие от Вестник "Дневник" от 27.05.2008 г., зав. копие от препис-извлечение от сметка на потребител „А.БГ.Т.” ООД, с клиентски № ***, отнасяща се за обекти на потребление: гр. Момчилград, ул.”Сан Стефано” , плетачен цех, ИТН: ***, издадено от ЕВН.Б.Е." ЕАД, зав. копие на фактури : фактура № **********/30.11.2014 год.; фактура № **********/31.12.2014 год.; фактура № **********/31.01.2015 год.; фактура № **********/28.02.2015 год.; фактура № **********/31.03.2015 год.; фактура № **********/28.04.2015 год.; фактура № **********/31.05.2015 год.; фактура № **********/30.06.2015 год.; фактура № **********/31.07.2015 год.; фактура № **********/31.08.2015 год.; фактура № **********/30.09.2015 год.; фактура № **********/31.10.2015 год.; фактура № **********/30.11.2016 год.; фактура № **********/31.12.2015 год.; фактура № **********/31.01.2016 год.; фактура № **********/29.02.2016 год.; фактура № **********/31.03.2016 год.; фактура № **********/30.04.2016 год..
Видно от същите на ответника са начислени ,за периода 06.10.2014год. – 06.12.2017год. – главница в размер на
199,76лв.,за периода 06.10.2014год. – 08.04.2016год. и лихва в размер на 48,47лв.,за периода 11.12.2014год. – 06.12.2017год.
Съгласно копие от Договор за наем от 01.08.2013год.,сключен между „***“ЕООД,с.Брош ,в качеството на наемодател и „А.БГ.Т.“ООД,гр.Момчилград- наемател,на последния е предоставен недвижим имот : Шивашко ателие,находящ се в гр.Момчилград,ул.Сан Стефано“,сграда с пл.сн№1592,целият от 60кв.м.,който наемен договор е безспочен.
Със Заявление-декларация за започване на продажба на ел. енергия от 07.10.2013год. и Декларация за достъп до мрежата,“А.БГ.Т.“ООД,гр.Момчилград е заявил желание да получава електрическа енергия за обект ИТН :***,клиентски №***,като достъпа до мрежата е необходим за постоянно захранване.
Представена е и декларация от 07.10.2013год. от наемодателя „***“ЕООД,с.Брош,че дава съгласие „А.БГ.Т.“ООД,гр.Момчилград,в качеството на ползвател да придобие качеството на клиент на ел. енергия.
Предвид изложеното и прието от за установено от фактическа страна,съдът счита,че предявения положителен установителен иск за съществуване на вземането на кредитора по заповедното производство е процесуално допустим.Разгледан по същество е основателен и доказан.
Предмет на положителния установителен иск по чл.422 от ГПК е установяване на съществуването на вземането на кредитора,за което е издадена заповед за изпълнение. Съдът,след съответните проверки по допустимостта на производството,по същество най-напред извършва преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора в заповедното производство, съответно - от ищеца по иска за съществуването на вземането. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум. С оглед това естество на защита, която се получава по реда на чл. 422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 от ГПК правопораждащи факти.
Основанието ,на което заявителя в заповедното производство е поискал издаването на заповед за изпълнение е ,че длъжникът е потребител на ел.енергия и му е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа.
В качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката "ЕВН.Б.Е."
АД, гр.Пловдив, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. са одобрени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН.Б.Е. ЕАД гр.Пловдив.