Протоколно определение № 155 от 03.07.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 93/2025
- Вид
- Протоколно определение № 155
- Подписан
- 03.07.2025
- Състав
- Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 323 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 65, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 · Закон за адвокатурата
ПРОТОКОЛ
№ 155 гр. Варна, 03.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253000500093 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:44 часа се явиха:
При спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. второ ГПК Въззивникът Н. Н. П. , редовно призован, не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ докладва молба от въззивницата П., подадена чрез адвокат Д.
С. на 30.06.2025г., с която последният сочи, че поради служебна ангажираност и невъзможност да присъства в днешно съдебно заседание, моли да се даде ход на делото. Поддържа въззивната си жалба. Запознат е с определение № 293/08.05.2025г., няма възражения и допълнения. Няма нови доказателствени искания. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Изразено е становище по съществото на спора, като се моли да се остави без уважение въззивната жалба и да се отмени решението по отношение на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, като се отхвърли в частта за горницата от 2 825.50 лв. до присъдената сума от 5 651 лв. като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени съображения. Представен е списък с разноските, в който се претендира присъждане на заплатена по настоящото дело държавна такса, както и адвокатски хонорар за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на цитирания чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв.
Въззивникът Ц. З. Ц., редовно призован, не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ докладва молба от 02.07.2025г., постъпила по електронната поща на съда, която е изпратена от страната на 02.07.2025г., в 02:54ч., с която г-н Ц. информира съда, че в момента не се намира в България и е възпрепятстван да присъства на откритото с.з. по делото на 02.07.2025г. от 1
09:00ч.; че не е надлежно информиран за започване и хода по в.гр.д. № 93/2025г. и че не е получавал никакви документи относно настоящото дело.
Отправените искания са следните: да се отложи насроченото о.с.з. за срок от минимум 14 дни, за да може да организира завръщането си; да му бъдат връчени документите по делото лично, по време на следващото открито заседание или на регистратура; да бъдат възстановени сроковете за отговор.
СЪДЪТ намира, че призоваването на въззиваемата страна Ц. е редовно, тъй като насрочването на делото за днешно с.з. е станало с определение от 08.05.2025г., което е изпратено на г-н Ц. на същата дата до адреса, посочен от него по делото, а именно в гр. Варна, ж.к. „* *“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, ведно с препис от цитираното определение. Изпратената призовка е върната в цялост в съда от длъжностното лице по призоваването, което на 24.06.2025г. е направило следното удостоверително изявление: „Адресът е посетен на 30.05.2025г., 10.06.2025г., 21.06.2025г., търсеното лице не е открито. По сведения на Кр. З. - майка на лицето, той живее и работи извън България, не посочва точна дата на завръщане. Лицето е търсено по телефон, който е посочен в призовката, но не отговаря. На адреса са оставени известия, призовката не е потърсена.“
СЪДЪТ докладва и изготвена на 24.06.2025г. докладна от секретаря на съдебния състав, Олга Желязкова относно призовката, цитирана по-горе, в която секретарят е докладвал, че на 20.06.2025г. и 24.06.2025г. е била извършена справка в Бюро „Призовки“ относно призовката от 08.05.2025г. до въззивника Ц. и след разговор с призовкаря, същият е докладвал, че е извършил посещения на адреса в различни дни в рамките на един месец, в който лицето не е било открито, както и не е отговорило на посочения от него телефон. На 20.06.2025г., 23.06.2025г. и 24.06.2025г., в различно часово време, съдебният секретар е извършил обаждания на посочения от страната телефон, на който той не е отговорил. Освен това секретарят е посочил, че липсва потвърждение за получаване на изпратеното на 08.05.2025г., на посочения от страната електронен адрес (цитиран), определение № 293/08.05.2025г.
Според данните, г-н Ц. няма електронна регистрация в ЕПЕП за получаване на съобщения и книжа на посочен от него електронен адрес по настоящото дело. Същият е посочил електронния си адрес в заявлението си за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в ЕПЕП пред Окръжен съд - Варна с депозиран документ на 16.09.2024г. (л. 343 - л. 344 от първоинстанционното дело), в който е посочил, че желае да получава електронни призовки и съобщения по делото на посочения електронен адрес.
Предвид обстоятелството, че страната не е направила подобно заявление като това пред първата инстанция и за въззивната инстанция, съдът е преценил, че не следва да спре с усилията си за призоваването на страната само с изпращането на книжата и съобщенията по делото на посочения от него електронен адрес пред първоинстанционния съд, поради което и е 2 предприел останалите действия за редовно призоваване и връчване на книжа на лицето на посочения от него по делото адрес, на който той е получавал съобщенията си – на адреса в гр. Варна, ж.к. „* *“, бл. *, който адрес страната е посочила с молбата си от 25.06.2024г. пред Варненски окръжен съд (л. 300 л. 302 от първоинстанционното дело). Ц. Ц. е получил лично съобщението на посочения адрес на 23.10.2024г. (л. 407 от първоинстанционното дело).
Същият адрес г-н Ц. е посочил и във въззивна жалба-отговор, депозирана пред Окръжния съд на 18.12.2024г. и приложена на л. 16 - л. 18 от настоящото дело, както и във въззивна жалба от 15.01.2025г. (л. 26 – л. 40 от настоящото дело) и въззивна жалба от 23.01.2025г. (л. 45 - л. 50 от настоящото дело).
Настоящият съд е изпратил съобщение за постановеното по делото на 04.03.2025г. определение, с което е била оставена без движение насрещна въззивна жалба на Ц. Ц. до посочения от него адрес, на който същият е получил съобщение от ВОС, която призовка на ВАпС е приложена на л. 62 от настоящото дело. Това съобщение длъжностното лице по призоваването е върнало в цялост на 13.03.2025г. с отбелязването, че „по сведения на Кр. З. – майка на лицето, същият не е в България, пътува; не се обажда от два месеца; не знае кога ще се връща и не желае да получи призовката.“ Поради това и съдът е разпоредил да се изпрати ново съобщение на адреса и лицето да бъде търсено в продължение на един месец. Новото съобщение е изпратено на 19.03.2025г. и е върнато на 23.04.2025г. с отбелязването от призовкаря, че „адресът е посетен на 21.03.2025г., 02.04.2025г., 12.04.2025г.-събота, но лицето не е открито на адреса; разговаряно е с майка му Кр. З., която отново е заявила, че синът й пътува на кораб, не посочва точна дата на завръщане; оставените известия на адреса не са потърсени.“ Имайки предвид, че в продължение на повече от един месец, считано от предходното съобщение и до второто върнато съобщение, страната не е била открита на адреса, който е посочила, не е посочила нов адрес, съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 41, ал. 2 ГПК и приложил съобщението към делото, приемайки че същото е редовно връчено.
Имайки предвид тези констатирани обстоятелства, СЪДЪТ намира, че призоваването за днешно съдебно заседание е редовно, тъй като страната, която отсъства повече от един месец от адреса, на който веднъж вече й е връчено съобщение по делото и който тя самата е съобщила по делото, при неизпълнение на задължението си да уведоми съда за нов адрес, както и не е потърсила съобщенията си на посочения от нея електронен адрес, който сама е посочила, включително и в настоящата си нова молба пред Апелативен съд, нито е отговорила на телефонните обаждания на съдебния секретар на телефона, който самата страната е посочила, включително и е потвърдила с молбата си от 02.07.2025г., намира, че призоваването е редовно и не са налице пречки по хода на делото (още повече, че очевидно страната е в известност за хода на делото си, имайки предвид подаването по електронен път на молба на 02.07.25г. в 02:54ч., с искането за отлагане на насроченото за същата дата открито съдебно заседание), поради което съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ
ИЗВЪРШВА доклад съобразно определения от разпоредителни заседания № 131/04.03.2025г. и № 293/08.05.2025г.:
Производството по в. гр. д. 93/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби, подадени от всяка от страните срещу различни части от решение № 1023/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2074/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на Н. Н. П., подадена чрез адв. С., против решение № 1023/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2074/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която същата е осъдена да заплати на Ц. З. Ц. сумата от 5 651 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „*“ № *, ет. * за периода от деня на постановяване на привременни мерки по чл. 323 ГПК в производството по гр. д. № 15412/2021г. по описа на Районен съд Варна, с което ползването му е предоставено на съпругата Н. П. до деня, предхождащ влизане в сила на съдебното решение за развод - 09.04.2023г. /вкл./
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжия съд е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано. Навела е оплаквания, че не дължи сумата изобщо, предвид, че ищецът е бил отстранен от семейното жилище поради собственото му неправомерно поведение – упражнено домашно насилие. Евентуално, че не дължи сума над от 2 825 .50 лв., тъй като окръжният съд не отчел, че ищецът като съсобственик има право на обезщетение само за ½ от наема, след приспадане на площта за децата (т.е. ½ от 5 651 лв.). Молила е за отмяна на решението за горницата над 2 825.50 лв. до 5 651 лв. и за присъждане на сторените по делото разноски.
-По насрещна въззивна жалба на Ц. З. Ц., уточнявана с две молби от 15.01.2025 г. и от 23.01.2025 г., подадени по електронна поща, против решение № 1023/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2074/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд по съображения за допуснати от окръжния съд процесуални нарушения, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Изложил е оплаквания за неотчитане от съда на всички факти по делото, водещи до извод за изключителния му принос в придобиването на имуществото, включително тези за заплатена от него първоначална вноска за жилището, за изплащане на кредита, за платените му отпуски и за полагани лично грижи за децата при престоя му. По отношение на обезщетението по чл.
4
31, ал.2 ЗС е сочил, че съдът неправилно приспаднал сума заради площта за децата и отхвърлил за разликата над присъдената сума до претендираната такава. Молил е за определяне на справедлива наемна цена от 6 800 лв. и за начисляване на законни лихви, както и за присъждане на разноски. Към жалбата си е приложил незаверени документи, но искане в тази връзка не е отправил до съда.
С определение №131/04.03.2025 г., съдът е оставил без движение двете въззивни жалби с указания до страните за поправяне на недостатъците им и с предупреждение за неблагоприятните последици от непоправянето им.
С определение № 293/08.05.2025г. въззивният съд, след като е констатирал, че на въззивника Ц. съобщението с определението от 04.03.2025г., ведно с дадените указания за отстраняване на нередовности на неговата въззивна жалба, е редовно връчено, съдът е постановил връщането на насрещната въззивна жалба, подадена от Ц. срещу решение № 1023/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2074/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд и е прекратил въззивното производство в тази му част. Приел е, че тъй като с дадените на Н. П. указания не са направени уточнения на въззивната й жалба, то нейната жалба има за предмет осъдителното решение по иска по чл. 31, ал.2 ЗС само в частта за горницата над 2 825.50 лв. до 5 651 лв., поради това и ще разглежда жалбата в тази й част. Последното е потвърдено от Н. П. чрез адвокат С. с докладваната в днешно съдебно заседание молба от 30.06.2025г.