Присъда № 43 от 11.09.2023, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 43, постановена на 11.09.2023г. по НОХД № 675 по описа на БОС за 2023г.

Съдебното производство е образувано по повод внесен в Б ОС обвинителен акт на прокурор при БОП срещу Т. С. Ч., ЕГН: **********, от с.

О., общ. Несебър, обл. Бургас за престъпление по чл. 149, ал.5, т.3, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а“, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Съдебното следствие бе проведено по реда на чл.371, т.2 от НПК по искане на подсъдимият и неговият защитник, при което той призна всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях.

В съдебно заседание представителят на БОП поддържа така повдигнатото обвинение, счита го за изцяло доказано както от обективна, така и от субективна страна, защото възприетата в обвинителния акт фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Пледира за налагане на подсъдимият на наказание от седем години лишаване от свобода, което да се редуцира по реда на чл.58а, ал.1 от НК. Акцентира на обремененото му съдебно минало.

Защитата на подсъдимият в лицето на адв.П.Чернаева не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието. Предлага да му се наложи наказание под предвидения от закона минимум като изтъква съдействието на разследването, признанието на вината, разкаянието, тежкото му семейно положение/ грижи се за малолетната си дъщеря и болния си баща/. Алтернативно, моли по отношение на размера на наказанието, то да бъде определено в минимален размер при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

Подсъдимият призна изцяло вината си и изрази съжаление. Той призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като даде съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО

ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И СЪОБРАЗНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.373,

АЛ.3 от НПК СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА

СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият Т. Ч.е роден на **** г. в с. О. общ. Несебър, обл. Бургас, *****. Същият бил известен с името „Я.“.

Той познавал малолетната Д. С., родена на **** г., живуща в същото село, която често играела с 11-годишната му дъщеря св. Ж. Ч., както и с други деца от същата махала в селото - св. Х.С., св. Б. М., св. А. Й., св. К. С. и др.

На 08.05.2020 г. св. Д. С. играела с част от горепосочените деца пред дома на подс. Т. Ч., находящ се в с. Оризаре, обл. Бургас, ул. „В.“ № **. В неустановен час подс. Т. Ч. извикал св. Д. С.в дома си, с намерение спрямо 1 нея да извърши действия с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление. Без да подозира за намеренията на обвиняемия, св.

Д. С. влязла в дома му. Той я хванал за ръката и двамата влезли в една от стаите в къщата. Тогава подс. Т. Ч. затворил вратата на стаята, след което накарал св. Д. С. да си събуе клина и да му направи „чекия“ т.е. да хване с ръка половия му орган и да я движи върху него. Св. Д. С. отказала, при което обвиняемият й ударил няколко шамара по лицето и повторил желанието си.

Малолетната Д. С. се изплашила от действията на подс. Т. Ч. и изпълнила неговото нареждане да му направи «чекия», като хванала с ръка половия му орган и започнала да я движи върху него. Вследствие на тези действия, след известно време подс. Т.Ч. еякулирал на пода. Тогава св. Д.С. обула клина си и двамата с обвиняемия излезли на двора, където се намирали св. Г. С., св. Х.

С., св. К. С. и дъщерята на обвиняемия св. Ж. Ч.. Там Ч. и св. Г. С. консумирали уиски, а децата пили безалкохолна напитка. Около 22:00 ч. 23:00 ч. на 08.05.2020 г. подс. Т. Ч. предложил всички да отидат до с. Р., обл.

Бургас, за да се види със свои познати. За целта той изпратил дъщеря си да повика свид. А. Ч., който да ги закара с автомобила си дотам, като му заплатят горивото. Ж. Ч. отишла до дома на свид. А. Ч., обяснила му за какво го търси и му предала парична сума от 60 лв., за да ги закара до с. Р.. А.Ч. се съгласил и със своя автомобил марка «Фолксваген», модел «Пасат» с per. номер РР ****АР отишъл до дома на подс. Т. Ч.. Там в автомобила се качили подс. Т.

Ч., св. Г. С., св. Х. С., св. Ж. Ч. и св. Д. С. и около 23:00 ч. на 08.05.2020 г. потеглили от с. О. за с. Р.. По пътя спрели на бензиностанция „Петрол”, находяща се на изхода на гр. Бургас в посока гр. Созопол, местност „Пода”, където всички пътници слезли от автомобила, като подс. Т. Ч. и св. Г. С. закупили бутилка уиски, безалкохолна напитка и други продукти, след което се качили в автомобила и продължили към с. Р.. След пристигане в селото, отишли първо до дома, в който живеел сина на свид. Г. С.. След това отишли до дома на свид. П.Х. познат на подс. Т. Ч., където гостували известно време, около 15 минути, след което решили да се прибират обратно в с. О.. Всички се качили в автомобила, като подс. Т. Ч.седнал на задната седалка, в него седнала свид. Д. С., до тях седнали свидетелите Х.С. и Ж.Ч., а свид. Г.С. пътувал на предната дясна седалка. По време на пътуването, на неустановено място по пътя между с. О.и с. Р., обл. Бургас, подс. Т. Ч. решил да осъществи със свид. Д. С. действия с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление. За целта започнал да я целува по устата, при което тя започнала да се съпротивлява и да вика: „Не ме пипай, не те ли е срам”.

Тогава под.Ч.ударил шамар по лицето на свид. Д. С. и я заплашил с думите „Ще те бия, ще те изхвърля от колата“, като продължил да я целува по устата и бръкнал с пръст във влагалището й. Действията му били пряко възприети от свид. Х. С. и от свид. Ж. Ч., като последната се разплакала и казала на баща си думите: „Не те ли е срам”. Тогава и свид. А.Ч. разбрал, че подс. Т.Ч. извършва блудствени действия спрямо свид. Д. С., при което му направил забележка да спре и да не я закача повече. По време на случващото се на свид.

2

Х. С. му прилошало. Т. Ч. преустановил извършваните от него блудствени действия спрямо свид. Д. С.. По пътя свид. А. Ч. спрял на бензиностанция „Лукойл”, находяща се на изхода на гр. Бургас, посока кв. „Сарафово”. От бензиностанцията подс. Т. Ч. и свид. Г. С. закупили бутилка уиски и бутилка безалкохолно, след което се качили обратно в автомобила и продължили пътуването си. Пристигнали в с. О., обл. Бургас, около 04:00 ч. на 09.05.2020 г., като свид. А. Ч. спрял автомобила пред дома на обвиняемия. Тогава свид.

Д. С. веднага слязла от автомобила и побягнала към дома си. След като се прибрала, майка й я посрещнала, като в проведения разговор св. Д. С. не казала какво се е случило

На 16.05.2020 г. свидетелите Б. М. и А.Й. отишли при майката на св. Д.

С. й разказали, че подс. Т. Ч. принуждава св. Д. С. да прави неприлични неща.

Тогава св. З. С. провела разговор с дъщеря си, която потвърдила заявеното. За случая били сигнализирани органите на полицията.

Видно от приложеното по делото заверено копие от Акт за раждане № 0131/28.02.2007 г. на Община Казанлък, обл. Стара Загора /том II, л.264 от делото/, Д.З.С. е родена на ****г. т.е. към датата на извършване на инкриминираните деяния тя не е била навършила 14 - годишна възраст.

Видно от заключението на назначената комплексна съдебнопсихиатрично-психологична експертиза, Д. З.С. не страда от психични заболявания (с изключение на наличието на лека умствена изостаналост, която до голяма степен е съобусловена от педагогическа занемареност и примитивна микросоциална среда). Към датата на деянието Д. С. възрастово обусловено не е била способна да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Основен мотив за поведението на пострадалата към периода на извършеното спрямо нея деяние е страх, настъпил в резултат на манипулация и физическа заплаха. Според вещите лица няма пълно съответствие на интелект и личностно развитие спрямо календарната възраст, на която е Д. С.. Отчетено е изоставане в рамките на лека умствена изостаналост. Въпреки малолетната възраст и наличната лека умствена изостаналост, пострадалата С. е способна да възприема, запаметява и възпроизвежда правилно факти и обстоятелства, имащи отношение към делото, да дава достоверни показания за тях и да участва пълноценно в наказателното производство. Личностната й структура е в процес на формиране. Представя се със следните особености: умерена контактност, общителност и активност, пасивен поведенчески стил, подчиняемост, интравертна насоченост. Отличава се и с възрастово специфичните: физиологична, психична и емоционална незрялост, отсъствие на достатъчен социален опит и личностов самоконтрол, както и внушаемост, импулсивност, податливост на въздействия и емоционална лабилност. Отношението на Д. С. към осъщественото спрямо нея деяние е като към „нещо, заслужаващо наказание“. Според заключението на назначената и изготвена по делото съдебномедицинска експертиза № 49/2020г. по тялото на Д. З. С. няма травматични увреждания. Установена е запазена девствена ципа с 3 ненарушена цялост, която не позволява извършване на полов контакт без разкъсване. С пострадалата не са извършвани анални и полови контакти.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия, доброволно направени пред настоящия съдебен състав, които се подкрепят от показанията на свидетелите Д. З. С. ( том II, л.103 - 104; 119-121), З. С. А. (том II, л, 105), Х. Ф. С. (том II, л. 107; л. 123-Л.125), Г. А. С. (том II, л. 108-110), К.

Д. С. (том II, л. 111; л.127- л.128), А. Н. Й. (том II, л. 112- л.113), Б.А. М. (том II, л. 115- л. 116; л.130-л.132), А. З. Ч. (том II, л. 117-118), заключенията на назначените съдебномедицинска експертиза (том II, л.147-148), комплексни съдебно-психиатрично-психологични експертизи (том II, л.151-188), видеотехническа експертиза (том II, л.192- 215), заверено копие на Акт за раждане (том II, л.264) и др.. Според настоящия състав изброените доказателства в достатъчна степен подкрепят самопризнанието на подсъдимия и установяват по несъмнен начин релевантните за обвинението факти, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо при постановяване на присъдата си съдът въз основа на самопризнанията на подсъдимия и гореизброените доказателства, прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената му част.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че от обективна и субективна страна подсъдимият Ч. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл. 149, ал.5, т.3, вр. ал.2, т.1, вр. ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“, вр. чл.26, ал. 1 от НК. Това е така, защото в периода от неустановен час на 08.05.2020г. - до 04:00 часа на 09.05.2020 г., Т. Ч. е извършил блудствени действия спрямо малолетната Д. С., целящи възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Те се изразявали в това,че накарал пострадалата да хване с ръка половия му орган и да я движи върху него, целувал я по устата, бръкнал с пръст във влагалището й. Извършените от Ч. действия несъмнено са от естество да възбудят и удовлетворят полово желание. Квалифициращият признак - чрез употреба на сила и заплашване е налице, тъй като за да осъществи блудствените действия, Т. Ч. ударил шамари по лицето на Д.С. и я заплашил с думите „Ще те бия, ще те изхвърля от колата“. Извършеното от Т. Ч. е продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като описаните две деяния осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Престъплението е извършено от Ч. в условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като към датата на извършване на престъплението той е бил осъждан с Присъда по НОХД № 617/2015 г. по описа на Районен съд - Несебър, влязла в сила на 11.05.2016г., за умишлено престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години при първоначален „строг“ режим. Наложеното 4 наказание е изтърпяно на 26.02.2018г. респ. към датата на извършване на престъплението по настоящото обвинение, не е изтекъл регламентирания в разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК петгодишен срок.