Решение № 38 от 27.03.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Варна, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Г. Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. НЕ.а в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600148 по описа за 2023 година Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 260001/08.12.2022г., постановена по НОХД № 189/19 г. на Окръжен съд Добрич, с която подс. Х. Д. била призната за виновна по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „В“ от НК, за което с приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК й били наложени наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, отложено по чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. С присъдата подс. Т. Т. бил признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „Б“ от НК, за което бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК и му били наложени административни наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. С присъдата подсъдимите били признати за невинни да са допуснали нарушение на чл.20, ал. 1 от ЗДвП, и били оправдани в тази част на обвинението. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил направените по делото разноски на подсъдимите.

1

Делото във въззивния съд е образувано по жалби на подсъдимите, чрез защитниците им. Съставът обобщи оплакванията, съответно:

По въззивната жалба и възраженията на защитата на подс. Д. срещу присъдата:

Във въззивната си жалба защитниците на подс. Д., адв. Ц. и адв. Ж., считат, че в хода на производството са допуснати множество нарушения на материалния и процесуалния закон, довели до незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Искат отмяна на осъдителната и постановяване на нова оправдателна присъда спрямо подс. Д., а в условия на алтернативност – връщане на делото за разглеждане от друг състав. В допълнително изложение, след запознаване с мотивите, адв. Ц. счита, че обсъждането на процесуалното му поведение е свързано с открито проявена пристрастност, създала опасност за подсъдимата и самостоятелна причина за отмяна на присъдата, както и че липсват мотиви относно направения оглед от съдебния състав и предявяването на веществените доказателства. В допълнително писмено изложение защитниците на подс. Д. конкретизират като нарушение на правото на защита с промяната на квалификацията, обоснована от предложението на прокурора в хода на пренията да оправдае подсъдимата по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП и при осъждането да се има предвид правилото на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. Счита се, че по този начин е изменено обвинението при запазване на представената в обвинителния акт фактическа обстановка, което следвало прокурорът да направи преди да пледира, за да преценят възможностите на защитата и да поискат по НПК делото да се отложи, за да се подготвят, послужило за допълнителна аргументация на съда в мотивите като да е изпълнен редът на чл. 287 ал. 3 от НПК. Твърди се, че липсват мотиви по възражението за неправилно представена фактическа обстановка, като съдът не е отчел, че произшествието е непосредствено след излизане от завой. Не са били обсъдени доводите, свързани с движенията на пострадалата и приноса на трети лица за фаталното събитие. Приемайки, че автомобилът на подсъдимата се е появил веднага след удара с автомобила на подс. Т. и падането на пострадалата, съдът не е отчел, че тялото на пострадалата е останало в легнало положение за неопределено и за обвинението време, както и силния шок на подс. Т., който може и да не е видял преминаването на друго 2 превозно средство, което да е имало принос за фаталния резултат. Не е намерил място в мотивите и приносът на лицата, които са наблюдавали пострадалата да приема огромно количество алкохол и след това са я оставили в пълната тъмнина. Движенията й, в резултат на алкохола, са изключвали тя да бъде възприемана като пешеходец. Без да съобрази възраженията на защитата, съдът приел, че дългите светлини на фаровете на автомобила на подс. Д. са осветявали на 20 м напред, ценил неподписани от подсъдимите протоколи за оглед и следствен експеримент. Неправилно е извършен и огледът на труп, само от служители на полицията, което според съдът било несъществено процесуално нарушение, а участието на специалист при аутопсията не може да санира опорочената процедура. В мотивите е възприета последната СМЕ, без да се разгледат останалите заключения, които твърдят, че разпределение на резултатите от действията на всеки от подсъдимите спрямо пострадалата е невъзможно. Според защитата съдът е игнорирал и факта, видим от фотоалбума при първоначалния оглед, че тялото е намерено в успоредно на осевата линия положение, както и находката от бяло вещество върху колата на подсъдимата, следите от множество превозни средства, странните находки, извършването на огледа в частен автосервиз и не в присъствие на поемните лица. Липсват съображения по доводите за порочност на АТЕ-зи.

При първите прения в с.з. от 22.06.2023г. пред въззивната инстанция, след оставяне на доказателствените искания пред въззивната инстанция без уважение, адв. Ц. твърди, че поисканите нови свидетели биха предоставили косвени сведения как е било съхранявано произшествието по отношение трупа на пострадалата, пожарникар в полицията казал, че са изпуснали движението и е било допуснато върху тялото да преминат и други превозни средства, и че колите на подсъдимите са били постоянно премествани и по този начин съхранявани като веществени доказателства. Защитникът намира, че единственият извод от доказателствата по делото е за случайно събитие, при което участниците в инцидента са били изправени пред невъзможност да овладеят ситуацията и е последвал фаталният изход, без подсъдимите да са виновни. Поддържа и развива аргументите по допълнението към въззивната жалба. Адв. Ж. посочва, че след последната дума и във фазата на тайното съвещание, присъдата и мотивите се произнасят три месеца след това, което буди съмнение за повлияване на съдебния състав. Защитникът преценява, че 3 не е обсъдено в детайли защо не е налице приложение на чл. 15 от НК.

Подчертава и, че пострадалата е имала и тежки, несъвместими с живота други заболявания, възможно е да е била подтикната по някакъв начин, но е шокиращо, че е била изоставена в безпомощно състояние на международен път при интензивно движение. Подкрепя искането да оправдаване на подсъдимата или връщане на делото за ново разглеждане.

Подс. Д. в личната си защита посочва, че късно са разбрали, че движението е било изпуснато и през пострадалата преминал поток от автомобили, станало мазало, повикали пожарникари да мият. Посочва, че на мястото видяла, че пострадалата няма премазване на черепа, че по пътя нямало кръв, а в полицията чула как казват на близките й, че е с премазан череп, овъргаляна, недопускащо разпознаване и идентификация и полицаите молили съпругът й да не я поглежда. Тогава разбрала, че тя не е причинила всичко това, за което я обвиняват и поискала да се разпитат тези неутрални свидетели, чули нещо с ушите си, което им станало интересно. Подс. Д. заявява, че също издържа семейство, работи като начален учител. Счита присъдата за недопустима и иска да бъде оправдана, защото е невинна, иска да си гледа детето и да продължи да работи, защото шокът, който търпят години наред, е ужасен.

След отмяна на хода по същество и провеждане на въззивно съдебно следствие, при пренията в с.з. от 08.02.2024г. защитата на подс. Д. поддържа въззивната жалба. Защитникът адв. Ц. намира, че прокуратурата не е доказала че подсъдимата не си била поддържала колата, което е причина за настъпилия резултат. Излага теза, че по делото има достатъчно данни, че в хода на съхранение на веществените доказателства е имало възможност някой да наруши възможността колата на подс. Д. да излъчва нормални светлини, установено и чрез експертиза, според която за този модел л.а., с шестограм могат да се променят фаровете. При първия следствен експеримент поемното лице К. е забелязал на дистанция от 58.6 м нещо, което има пряко отношение към видимостта и осветеността, тъй като на 13.09.2017 година, пет месеца и три дни след ПТП, фаровете на л.а. на Д. са работили нормално или са работили по-добре, отколкото посоченото впоследствие. Подчертава, че не е установено кои са отговорните лица за начина, по който са съхранявани ВД по делото, но по нахвърляните данни и при наличието на завой, конкретната фактология не обосновава заключения за отговорността на подсъдимите.

4

Посочва, че действията по разследването са порочни, като развива аргументи за движението на тампон от л.а. на подсъдимата, който се появява при огледа на колата в пръстите на някой си, за да покаже къде е бил отворът за поставянето му, но не знае дали този тампон е бил до стъпалото на починалата, а на снимката по огледа на ПТП може да е нещо друго. По същия начин оспорва намирането на връзката от анорака/суитчъра на пострадалата на някакъв теглич, като в албума въпросната лента лежи върху земята.

Изразява несъгласие с приетото от допълнителната комплексна експертиза, назначена във въззивното производство, за движението на тялото на пострадалата под л.а. на подсъдимата, като счита, че няма как пострадалата да е променила положението си по отношение на осевата линия, и след усукване и известно разстояние тя се отзовава на 180 в друго положение. Поставя акцент, че по делото няма изрично изследване дали са намерени мозък, кръв или тъкани, поради което никой няма право да говори, че фотографираните обекти са такива, тъй като те могат да бъдат от всякакъв материал.

Използването на червените петна по пътя за изследване, сочи, че има три вида следи, а няма спирачна следа. Намерената следа от 80 см не може да бъде оставена от гума на л.а., но може да е от гума от ТИР, тъй като не е изключена възможността през тялото да са преминавали и други ППС и никой не може да докаже, че това не е станало така. Счита, че по делото не може да се установи на база на изчисления какви са били видимост, осветеност, опасна зона, скорост, обикновено в основата на един осъдителен акт за ПТП, моли подсъдимата да бъде оправдана. От своя страна, защитникът адв. Ж. счита, че въззивната инстанция е положила достатъчно и професионално усилия, за разлика от органите на ДП и първоинстанционния съд, но въпреки това е налице неопределеност и недоказаност. Намира, че са налице множество процесуални нарушения, допуснати в хода на ДП, и се присъединява към съображенията на защитата, изразени по-рано. Моли да се обсъди възможността за оценка на случилото се като случайно деяние, тъй като вината не е доказана по безспорен начин и в конкретната обстановка подсъдимата не е била длъжна да предвиди неправомерното поведение на друг участник в пътя. Преценява като по-важно от АТЕ, установяването от СМЕ на причинно следствената връзка с вредоносния резултат, огромното количество алкохол в кръвта на пострадалата, наличието на пешеходец на пътното платно при ограничена видимост. Обобщава извод, че подсъдимата 5 не следва да носи отговорност.

Подс. Д. в личната си защита се придържам към казаното от нея и защитниците й. Иска да бъде оправдана, защото е невинна.

По въззивната жалба и възраженията на защитата на подс. Т. срещу присъдата:

Въззивната жалба на адв. К., защитник на подс. Т., съдържа становище, че присъдата е неправилна, необоснована, постановена в нарушение на съдопроизводствените правила, иска се отмяната й с постановяване на оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се моли за намаляване размера на наложената глоба до законовия минимум, намаляване до минималния срок или отмяна на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.

В допълнително писмено изложение, подробно са изложени възражения за постановяване на присъдата при използване на негоден доказателствен способ – следствен експеримент от 13.09.2017г., основан на разпитите на подсъдимите в качеството им на свидетели, саниран чрез назначената от ДОС нова комплексна АТЕ от 07.11.2022г., вместо да бъде изключен от доказателствената маса. Посоченият, и проведеният на 26.11.2017г. следствени експерименти, не следва да бъдат ценени, тъй като чрез тях не могат да се събират нови доказателства, а само да се извършва проверка и уточняване на вече събрани. Експериментите са основани на негоден източник на доказателства – показанията на подсъдимите, дадени в качеството им на свидетели, поради което и резултатите не могат да установят съществени за изхода на делото факти, още по-малко за авторството на подс. Т.. Порочните следствени експерименти не могат да се санират, тъй като преди съдебния оглед автомобилите са били преместени на неохраняемо място, оставени отключени с отворени капаци, с възможност за манипулация, като от произшествието са изминали почти 5 години, променящо значително техническото им състояние, вкл. и протектора на фаровете. Назначената от първоинстанционния съд нова КАТЕ е формирала изводите си по резултатите от следствения експеримент от 13.09.2017г. и съдържанието й преповтаря предходната. По-голяма част от поемните лица са полицейски служители, при това от същото РУ, и на основание чл. 137 ал. 2 от НПК се явяват заинтересовани от изхода на делото, поради което така 6 изготвените протоколи за оглед се явяват опорочени и не могат да бъдат годно доказателство по делото. С оглед степента на алкохолно опиване пострадалата е била изцяло неадекватна, не е било ясно психическото й състояние, защо се е намирала на средата на платното, не е било ясно и в каква посока ще поеме. Пострадалата носи вина за произшествието, защото с поведението си тя е нарушила множество правила на ЗДвП, без пешеходецът да има абсолютно право при пресичане на пътното платно, с оглед и разясненията по т. 6 от ТР 2/2016г. на ВКС. В допълнение е развито и искане за намаляване на наказанията глоба – определено над средния размер и значително по-високо от възможностите на подсъдимия, и лишаване от право, което в процедурата по чл. 78 а от НК може и да не бъде налагано.