Решение № 225 от 11.07.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Враца, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. А.а при участието на секретаря Ваня Люб. В. като разгледа докладваното от Росица Ив. А.а Административно наказателно дело № 20231420200545 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. А. А. от с.****, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 408 от 11.04.2023 г., издадено от директора на РДГ - гр.Берковица, с което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ вр. чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и на основание чл.266, ал.1 вр. чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ му е наложено второ административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. Със същото НП на основание чл.275, ал.2 от ЗГ е постановено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – 14 броя иглолистни ритловици от дървесен вид бял бор, с дължина L=6.00м, възлизащи на 0.42 пл.м3 дървесина, в размер на 37.42 лева.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон, като се прави искане за неговата отмяна. Алтернативно моли за приложение на чл.28 ЗАНН и претендира присъждане на разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалният си представител поддържа жалбата и развива допълнителни доводи в подкрепа на становището си.

Ответната страна в приложените писмени бележки ангажира становище в подкрепа на законосъобразността на издаденото НП, установеността на нарушението и справедливостта на наложените санкции. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.

Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по 1 делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е започнало на 13.03.2023 г. със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия СЗДП №0002690 против И.

А. А. от с.****, ЕГН ********** за това, че на 13.03.2023 г. в землището на гр.Враца, местност „Мало Краище“, вилна зона, съхранява 14 броя иглолистни ритловици от дървесен вид бял бор, с дължина L=6.00 м, възлизащи на 0.42 пл.м3 дървесина, немаркирани с контролна горска марка и без превозен билет – документ, доказващ законния им произход.

По време на извършената проверка от служители на РДГ е установена описаната фактическа обстановка, а именно съхраняване на 14 броя иглолистни ритловици от дървесен вид бял бор без придружаващ документ и без К.Г.М., като същите са били в двора на настоящия жалбоподател. В АУАН е записано, че с това поведение лицето виновно е нарушило чл.213, т.1 и т.2 от ЗГ, чиято разпоредба гласи: „Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет и 3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход.”. Актът е съставен от подписалият се актосъставител – горски надзирател при СЗДП ТП ДГС - Враца– И. Ц. и в присъствието на свидетелите Д. К. и В. М. от СЗДП ТП ДГС - Враца. Актът е подписан от нарушителя, като същият е получил и препис от акта.

Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното Наказателно постановление № 408/11.04.2023 г., издадено от директора на РДГ – гр.Берковица, с което на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ вр. чл.213, т.1 от ЗГ на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на петстотин лева и на основание чл.266, ал.1 вр. чл.213, т.2 ЗГ му е наложено второ административно наказание глоба в размер на петстотин лева. Със същото НП на основание чл.275, ал.2 от ЗГ е постановено жалбоподателят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – 14 броя иглолистни ритловици от дървесен вид бял бор, с дължина L=6.00м, възлизащи на 0.42 пл.м3 дървесина, в размер на 37.42 лева.

В издаденото НП е възприета същата фактическа обстановка, както и в съставения АУАН.

При обжалване на НП пред ВрРС са допуснати до разпит свидетелите, посочени в АУАН, както и посочените от жалбоподателя. Въз основа на така събраните гласни доказателства от показанията на свидетелите Ц., К. и М. се формира изводът, че на посочената в АУАН дата е съставен актът в присъствие на жалбоподателя-нарушител за това, че при извършена проверка след подаден сигнал, последният е съхранявал 14 броя иглолистни ритловици от дървесен вид бял бор без придружаващ документ и без К.Г.М., като същите са открити в двора на нарушителя. Допуснатите до разпит свидетели Н. и В. потвърждават, че процесната дървесина се е намирала в двора на жалбоподателя и същата е 2 следвало да послужи за ремонт на падналия покрив на къщата.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, като обективни и достоверни, кореспондиращи един спрямо друг, както и на събарните писмени доказателства.

По делото са събрани и следните релевантни писмени доказателства: АУАН №0002690 от 13.03.2023 г., НП №408 от 11.04.2023 г. и Разписка 009463/2023 г. за отговорно пазене на процесната дървесина.

При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от териториално и материално компетентния за това орган и съдържа всички необходими реквизити, като при съставянето му не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и неотстранимите. Съдът намира, че така описаните нарушения са безспорно установени от събраните доказателствата по делото. Дадената от актосъставителя правна квалификация на нарушението по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ визира състав на две отделни административни нарушения, като с конкретното деяние са нарушени и двете разпоредби.

Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на доказване е на административнонаказващия орган, чиито гласни и писмени доказателства установяват по един безспорен и категоричен начин описаните нарушения, авторството им и начина и мястото на извършването им. В издаденото въз основа на акта наказателно постановление е преповторена същата фактическа обстановка, като на нарушителя-жалбоподател са наложени две административни наказания глоба в минимално предвидения от закона размер от 500.00 лева.

АУАН и НП са издадени при изяснена фактическа обстановка и при установени дата и място на извършване на нарушението. Съставените АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални нарушения.

НП е обжалвано изцяло, т.е. и в частта, с която на основание чл.275, ал.2 от ЗГ е постановено жалбоподателят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – 14 броя иглолистни ритловици от дървесен вид бял бор, с дължина L=6.00м, възлизащи на 0.42 пл.м3 дървесина, в размер на 37.42 лева. С ъдът намира, че и в тази част НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно с оглед вида на извършеното нарушение.

Относно възражението на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност от 3 обичайните. Законодателят, имайки предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване опасност за опазването, стопанисването и ползването на горските територии, за да въздейства възпиращо и да не се достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Предвид горното, въззивната жалба се явява неоснователна и като такава същата не следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото и предвид претендираните разноски от страните, следва на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН жалбоподателят да бъде осъден да заплати на АНО разноски по делото в размер на 80.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от посочените по-горе доводи и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Районен съд-Враца, VІІ наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 408 от 11.04.2023 г., издадено от директора на РДГ - гр.Берковица, с което на основание чл.266, ал.1 вр. чл.213, ал.1, т.1 ЗГ на И. А. А. от с.****, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева и на основание чл.266, ал.1 вр. чл.213, ал.1, т.2 ЗГ му е наложено второ административно наказание глоба в размер на 500.00 лева, и на основание чл.275, ал.2 от ЗГ е постановено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението в размер на 37.42 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН И. А. А. от с.****, ЕГН ********** да заплати на РДГ гр.Берковица сумата от 80.00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–Враца по реда на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4