Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 22.12.2025, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Гражданско дело 43/2025
Вид
Решение № 163
Подписан
22.12.2025
Състав
ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ВЪЛЧЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Луковит, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря НЕВЕНКА П. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20254320100043 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Г. Я. П., ЕГН *****, с адрес в [заличен адрес по GDPR], чрез адв. П. Р. от АК - Ловеч, против С. П. Н., ЕГН **********, с адрес в [заличен адрес по GDPR] и Я. М. Н.а, ЕГН **********, с адрес в [заличен адрес по GDPR], с правно основание чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.04.2020 г. в гр. Луковит, ищецът е сключил с ответниците С. П. Н. и Я. М. Н.а, предварителен договор, съгласно който страните по договора са поели задължението да сключат окончателен договор за покупкопродажба, с предмет прехвърляне в полза на ищеца на правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в [заличен адрес по GDPR], а именно: поземлен имот с идентификатор № *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [заличен адрес по GDPR], одобрени със Заповед № **** г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имота, няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на поземления имот: [заличен адрес по GDPR], площ 669 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер на предходен план: няма, при съседи: ***** и ****, както и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадено на С. П. Н., за имот с партиден № **********001, находящ се в [заличен адрес по GDPR], с планоснимачен номер *****, в едно с построените в този имот: полумасивна жилищна сграда и навес, всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, при граници и съседи: улица и от три страни общински имота, за сумата от 840 /осемстотин и четиридесет/ лева/ Твърди се, че при подписването на същия договор, ищецът е изплатил изцяло договорената сума от 840 лева, което е отразено и в договора в т. 5. Сочи се, че срокът за подписване на окончателния договор е изтекъл на 31.12.2020 г., като всички условия за неговото сключване към момента на предявяване на исковата молба са изпълнени. Освен това всички поети от ищеца задължения и ангажименти по този договор са изпълнени в уговорените за това срокове.

Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен сключения на 10.04.2020 г. между ищеца и ответниците предварителен договор за покупко продажба на описания по-горе недвижим имот.

1

Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: Предварителен договор от 10.04.2020 г.; **** на Нотариус П. Т. с рег. № 377; Скица на поземлен имот № ***** г. и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК; Скица на поземлен имот № ***** г. представляващ: Поземлен имот с идентификатор № *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дерманци, община Луковит, област Ловеч, одобрени със Заповед № **** г. на Изпълнителен директор на АГКК; Документ за довнесена допълнителна ДТ.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответниците С. П. Н. и Я. М. Н.а.

В съдебно заседание, ищецът Г. Я. П. редовно призован, не се явява.

Като негово процесуален представител се явява адв. П. Р. от ЛАК, като поддържа исковата претенция и моли да бъде поставено решение, обвяващо предварителния договор, предмет на делото, за окончателен.

В последното заседание по делото, ответникът С. П. Н., редовно призован, се явява лично, ответникът Я. М. Н.а, редовно призована, се явява лично, като и двамата признават иска за основателен и доказан.

Съдът, с оглед становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На дата 10.04.2020 г. между ищеца Г. Я. П. и ответниците С. П. Н. и Я. М. Н.а е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД, находящ се в [заличен адрес по GDPR], а именно: поземлен имот с идентификатор № *****, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [заличен адрес по GDPR], одобрени със Заповед № **** г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имота, няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на поземления имот: [заличен адрес по GDPR], площ 669 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер на предходен план: няма, при съседи: ***** и ****, както и Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадено на С. П. Н., за имот с партиден № **********001, находящ се в [заличен адрес по GDPR], с планоснимачен номер *****, в едно с построените в този имот: полумасивна жилищна сграда и навес, всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, при граници и съседи: улица и от три страни общински имота, за сумата от 840 /осемстотин и четиридесет/ лева/.

От съдържанието на процесния договор е видно, че купувачът Г. Я. П. е предал сумата от 840 лева на продавачите Я. М. Н.а и С. П. Н., която сума са получили при подписване на договора от ищцеца купувач П.. Продавачите Я. М. Н.а и С. П. Н. са задължили да прехвърлят на ищеца-купувач Г. Я. П. собствеността им в пълен размер, че ще заплатят всички дължими задължения към имота – местни данъци и такси и т.н.

От приетите писмени доказателства по делото се установява, че за процесният имот е издадена една скица от АГКК гр. Ловеч – Скица на поземлен имот №***** г., в която като собственик по данни от КРНИ на описаният недвижим имот е посочен С. П. Н.. За адрес на имот е посочен: [заличен адрес по GDPR]

От приетото по делото Удостоверение за данъчна оценка на чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. № ****/ 27.03.2025г. издадено от Община Луковит се установява, че е издадено в полза на С. П. Н. и касае имот, находящ се в [заличен адрес по GDPR] с партиден номер **********001 и планоснимачен номер *****, в удостоверението е посочено, че собственика на имота С. П. Н. има непогасени задължения в размер на 558.27 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предмет на делото е предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за прехвърляне на вещни права 2 върху недвижима вещ.

Ищецът Г. П. е материално-легитимиран да предяви този конститутивен иск, понеже съгласно чл. 19, ал. 3, изр. 1 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор, а това, че до този момент не е сключен окончателен договор, обуславя правния интерес и активната процесуална легитимация на ищеца /купувач по предварителния договор/ да води настоящото производство, а ответникът е пасивно легитимиран, в качеството си на собственик на имота придобит по наследство по предварителния договор.

От представеният по делото предварителен договор се установи, че същият е валиден, тъй като съдържа съществените условия на окончателният договор, а именно конкретизиран предмет - имот и цена. Договорът е съставен в изискуемата писмена форма.

Нормата на чл. 363 от ГПК задължава съдът, когато се касае за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали са изпълнени особените изисквания на закона. Освен това и във връзка с наличието на особените законови изисквания за извършване на сделката, ищецът следва да докаже, че ответникът няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения към държавата, произтичащи от собствеността на имота, чието прехвърляне е предмет на договора – чл. 264, ал. 1 от ДОПК. Това е материално правна предпоставка, от наличието на която пряко зависи уважаването на иска.

От изпратеното Удостоверение издадено от Община Луковит се установява, че за имота има задължение за неплатени данъци към община Луковит в размер на 558.27 лева.

При проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК се установи, че прехвърлителят или учредителят имат публични държавни или общински задължения, прехвърлянето може да се извърши след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

Съдебните решения по чл. 363 ГПК имат вещно-прехвърлителен ефект и същото подлежи на вписване. Видно от правилото на чл. 264, ал. 4 ДОПК, вписването се допуска само при реално плащане на публичните задължения на продавача или внасяне на уговорената продажна цена за погасяването им. Нормата предоставя възможност за изпълнение на изискването на закона и без съдействие на продавача, поради което няма основание да се дерогира прилагането й. В този случай, след като не е изпълнено изискването на чл. 264, ал. 4 ДОПК, съдията по вписванията ще постанови отказ да впише съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на недвижим имот.

Налице е и последната предпоставка, която също трябва да е налице за сключване на окончателният договор - липсата на сключен такъв.

При така очертаната фактическа обстановка, съдът приема, че са налице особените изисквания на закона съобразно чл. 362, ал. 1 и сл. от ГПК, както и по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и следва да обяви за окончателен сключеният на 10.04.2020 г. предварителен договор.

Съдебното решение по делото замества договора, за чиято действителност е предвидена по-тежка форма, в конкретния случай - нотариален акт. Съгласно нормата на чл.

364, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да заплати следващите се нотариална такса и местен данък, като върху имота следва да се впише възбрана като обезпечение на дължимите от ищеца разноски по прехвърлянето на имота.

Ето защо ищецът следва да бъде осъден, на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК да заплати на държавата по сметка на Районен съд - Луковит следващите се разноски по прехвърляне на имота – държавни, местни данъци и такси, съобразно продажната цена от 840 лева /която е по-ниска от данъчната оценка на имота - 2186.30 лева/, а именно: местен данък на Община Луковит 3% върху данъчната оценка - 65.59 лева, нотариална такса съгласно чл. 85, ал. 2 и ал. 3 от ЗННД, която възлиза на 41.10 лева, съгласно т. 8 от Тарифата 3 за нотариални такси към ЗННД и такса вписване в размер 15.00 лева съгласно чл. 37 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

До заплащането на тези суми върху процесният имот, следва да се впише служебно възбрана върху имота.

Следва да се даде шестмесечен срок на ищеца, на основание чл. 115, ал. 2 от ЗС от влизане в сила на решението да извършат вписването му.

На основание чл. 364, ал. 2 ГПК следва да се укаже в диспозитива на решението, че препис от него ще бъде издаден, само след представяне от ищеца Г. Я. П. на документи, удостоверяващи заплащане към съда на разноските по прехвърлянето, както и на дължимите към Община Луковит данъци по чл. 10 и сл. от ЗМДТ /данък върху недвижим имот/ и чл. 44 и сл. от ЗМДТ /данък при придобиване на имущество по възмезден начин/.

От представеното Удостоверение за данъчна оценка на чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх.

№ ****/ 27.03.2025г. издадено от Община Луковит се установява, че собственикът на имота С. П. Н. има непогасени задължения в размер на 558.27 лева. ето защо следва купувачът да се задължи да представи доказателства за липса на данъчни и други публични задължения на праводателя към държавата и към общината.

Ищецът е внесъл държавна такса в размер на 22.00 лева, която е дължимата такава според чл. 71, ал. 2 от ГПК, съобразно данъчната оценка на имота от 2186.30 лева.

Ищецът не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.

Мотивиран от горното, съдът