Решение № 616 от 11.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Г.Т. при участието на секретаря Ю.К.Г. като разгледа докладваното от В.Г.Т. Гражданско дело № 20221110149681 по описа за 2022 година искове за обезщетения, които работодателят дължи на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение от последния поради съкращаване на щата и при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по чл. 222, ал. 1, предложение III от Кодекса на труда и чл. 222, ал. 3, предложение I от Кодекса на труда, разгледани по реда на по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на Гражданския процесуален кодекс по аргумент от противното основание на чл. 310, ал. 1 от същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищецът В. М. Н. с ЕГН**********, живеещ в гр. София в част I на жилищен комплекс М в блок LХV във вход III в апартамент LХIII, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на ул. „М“ №21 чрез пълномощницата адвокат Т. Н. С. твърди, че заемал в ответното „М“ ЕАД с ЕИК********* със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „Л.С.“ №9, представлявано от управителя Т.Б.Д., длъжността “техник, поддръжка на сграда” за времето от 11. II. 2019 година до 01. VII. 2022 година. Твърди още, че трудовият му договор бил прекратен поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, след като ищецът придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът поддържа, че така за него възникнало право да получи обезщетения от работодателя.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца следните суми:

1 527.00 лева обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата;

3 054.00 лева обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение след като ищецът придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 12. IХ. 2022 1 година до окончателното плащане; разноските по делото.

Ответникът оспорва иска по размер. Развива съображения, че за присъждане на обезщетение поради съкращаването на щата, ищецът следвало да представи доказателства, че останал без работа. Работодателят не бил уведомен за възникването на право на обезщетение от работника.

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на трудовия договор:

На 01. IV. 2019 година в гр. София страните в настоящото производство сключват представен по делото с исковата молба трудов договор №16. По силата на договора ищецът заема в ответното дружество длъжността “техник, поддръжка на сграда”.

На 04. I. 2022 година страните сключват представено по делото с исковата молба допълнително споразумение, с което уговарят месечно възнаграждение за ищеца в размер от 1 100.00 лева.

Горните обстоятелства не се оспорват от ответника.

2. По прекратяването на трудовия договор:

На 31. V. 2022 година Изпълнителният директор на ответното дружество отправя до ищеца представено по делото с исковата молба предизвестие с изходящ №93-00-688 за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01. VII. 2022 година. В известието като основание за прекратяването е посочено съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2, хипотеза II от кодекса на труда.

На 22. VІ. 2022 година Изпълнителният директор на ответното дружество издава представена по делото с исковата молба Заповед №514, с която прекратява трудовото правоотношение между страните в настоящото производство, считано от 01. VII. 2022 година поради съкращаването на щата.

Според вписванията в трудовата книжка, представена пред съда в проведеното на 03. VII.

2023 година открито съдебно заседание, ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение за времето от 01. VII. 2022 година до 14. ХI. 2022 година.

3. По придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца :

На 14. VІІ. 2022 година на Ръководителят на Софийското градско териториално поделение на Националния осигурителен институт издава Разпореждане №**********, представено по делото с исковата молба. С разпореждането на ищеца е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01. VІІ. 2022 година.

4. Данни, установени от експертното заключение:

На 06. VІ. 2023 година вещото лице Е. В. Ж. представя в съда заключение на съдебносчетоводна експертиза, според което обезщетението по чл. 222, ал. 1 от кодекса на труда възлиза на 1 397.00 лева, а обезщетението по третата алинея на същата разпоредба – на 2 794.00 лева.

2

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По спазването на срока за предявяването на иска :

Според чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 358, ал. 2, т. 2 от същия кодекс исковете по трудови спорове, които не се отнасят до ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, до отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, до случаите по чл. 357, ал. 2 от кодекса на труда, до отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, до изменение на мястото и характера на работата или до прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват в три годишен срок. Съдът следи за спазването на срока служебно.

В настоящия случай обезщетенията е следвало да се изплатят на ищеца при прекратяване на трудовото правоотношение на 01. VII. 2022 година, затова съдът приема, че срокът изтича на 01. VII. 2025 година по силата на чл. 60, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Исковата молба постъпва в съда на 12. IХ. 2022 година, затова съдът счита, че искът е предявен в срок.

2. По иска за обезщетение, дължимо при съкращаването в щата по чл. 222, ал. 1, предложение III от Кодекса на труда:

Според чл. 222, ал. 1, предложение III от Кодекса на труда работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя при уволнение поради съкращаване в щата. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец.

За уважаването на такъв иск е необходимо сбъдването на следните условия: сключването на трудов договор между страните; прекратяване на трудовия договор заради съкращаване в щата; оставане на ищеца без работа в продължение на поне един месец.

В настоящия случай всички изброени условия са налице: между страните е бил сключен трудов договор, прекратен от работодателя с предизвестие поради съкращаване в щата. От представената в открито съдебно заседание трудова книжка на ищеца се установява оставането му без работа след прекратяване на трудовото правоотношение за повече от четири месеца. Що се отнася до размера на вземането, той се установява от експертното заключение.

Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1 397.00 лева, за горницата до 1 527.00 лева да бъде отхвърлен.

3. По иска за обезщетение, дължимо при съкращаването в щата по чл. 222, ал. 3, предложение I от Кодекса на труда:

Според чл. 222, ал. 3, предложение I от Кодекса на труда При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

За уважаването на такъв иск е необходимо сбъдването на следните условия и отсъствието на една отрицателна предпоставка: сключването на трудов договор между страните; придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца; последващо прекратяване на трудовия договор на каквото и да е основание;

3 на ищеца да не е било изплащано такова обезщетение от същия или от друг работодател.

В настоящия случай всички изброени условия са налице: между страните е бил сключен трудов договор, ищецът е придобил право на лична пенсия, в последствие трудовият договор е бил прекратен от работодателя в деня на придобиването на право на пенсия от ищеца. От обстоятелството, че ищецът е придобил право на пенсия в деня на прекратяване на процесното трудово правоотношение, а не преди това, може да се счита установено, че такова обезщетение не му е било изплащано преди. Що се отнася до размера на вземането, той се установява от експертното заключение.

Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 2 794.00 лева, за горницата до 3 054.00 лева да бъде отхвърлен.

4. По възраженията на ответника:

Основните възражения на ответника са свързани с размера на исковете, както и с обстоятелството, че не му е било известно, че дължи плащане на ищеца. Размера на вземанията се установява безспорно от експертното заключение. Що се отнася до уведомяването на работодателя, то е извършено с връчването на исковата молба. Липсата на по-ранно уведомяване щеше да има значение за решаването на спора, ако ищецът претендираше плащане на лихва за време, предхождащо предявяването на иска. Ищецът обаче не претендира за такова вземане, затова и съдът на взема предвид възражението на ответната страна.

5. По иска за обезщетение за забава :

Предвид уважаването на главните искове, акцесорният иск за лихва следва също да бъде уважен като основателен.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

Ищецът предявява искове за общо 4 581.00 лева, уважени за 4 191.00 лева и отхвърлени за 390.00 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ответникът следва да бъде осъден да му заплати част от направените по делото разноски в размер на общо 850.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Ответникът поддържа, че заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

За да се произнесе по искането за намаляване на размера на платеното адвокатско възнаграждение съдът взема предвид, че минималното адвокатско възнаграждение за дело с определен интерес от 4 581.00 лева възлиза на 758.10 лева по силата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет на 09. VII. 2004 година.

В случая е платено адвокатско възнаграждение в размер от 850.00 лева, който надвишава минималния размер с почти 100.00 лева. По делото са проведени две открити съдебни заседания, на всяко от които пълномощникът на ответника се е явила. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че следва да приеме за дължими адвокатско възнаграждение в пълен размер от 800.00 лева и от тях да присъди 731.89 лева.

За отхвърлената част от иска ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение по силата на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Ответникът обаче 4 не претендира разноски, затова съдът не му присъжда такива.

На основание ал. 6 от същата разпоредба ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса от общо 167.64 лева (55.88 лева за уважената част от първия иск и 111.76 лева за уважената част от втория иск), както и разноски по делото на Софийския районен съд в размер на 182.97 лева – изплатено възнаграждение на вещото лице.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

1. ОСЪЖДА „М“ ЕАД с ЕИК********* със седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „Л.С.“ №9, представлявано от управителя Т.Б.Д., да плати на В. М. Н. с ЕГН**********, живеещ в гр. София в част I на жилищен комплекс М в блок LХV във вход III в апартамент LХIII, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.

София на ул. „М“ №21 чрез пълномощницата адвокат Т. Н. С. следните суми:

1 397.00 лева обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата;

Разпечатката съдържа 60 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5620db6c-ffe7-42d2-a872-deb73f897e0e