Разпореждане № 36876 от 22.03.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 6092/2023
- Вид
- Разпореждане № 36876
- Подписан
- 22.03.2023
- Състав
- НИКОЛА ДИНКОВ КЪНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 404, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 36876 гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско дело № 20231110106092 по описа за 2023 година намери следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от „Т С “ ЕАД.
Съдът е разпоредил и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2023 г. по ч. гр. д. № 6092/2023 г. по описа на СРС, II Г.
О., 177-ми състав.
От разписка се установява, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжниците на 21.02.2023 г.
В срока по чл. 414а ГПК е подадено възражение, в което се поддържа, че всички претендирани от заявителят вземания са погасени чрез плащане.
Към възражението са представени доказателства за плащане.
С Разпореждане от 13.03.2023 г., съдът е изпратил на заявителя препис от възражението и писмените доказателства за становище, като му е указал последиците в случай, че такова не бъде взето в предоставения тридневен срок.
В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК е подадено становище с молба с вх. № 75853/20.03.2023 г., в която заявителят поддържа, че вземанията са изцяло погасени чрез плащане, с изключение на юрисконсултското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл.
414а, ал. 4, изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Доколкото, 1 ако съдът констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно.
Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл. 416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно креансата посочена в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си. В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза, когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага касае разрешаването на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че всичко претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи подаденото възражение по чл. 414а ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземането е удовлетворено изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да бъде издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение трябва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражение, подадено от М. Н. Д., ЕГН: ********** и Д. В.
Д., ЕГН: ********** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2023 г. по ч. гр. д. № 6092/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 177-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Т С “ ЕАД, ЕИК: за издаване на
2 изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение от 09.02.2023 г. по ч. гр. д. № 6092/2023 г. по описа на СРС, II Г.
О., 177-ми състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение, а в останала си част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ДЕЛОТО да се архивира след изтичане на срока за обжалване на разпореждането, с което е отхвърлено искането за издаване на изпълнителен лист.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3