Определение № 524 от 21.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. София, 21.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно търговско дело № 20261001000255 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 1181 от 13.03.2026 г. по т.д. № 1731/2025 г., СГС e върнал обратно исковата молба /ИМ/ на „БЪЛГАРИЯ 2009“ ЕООД и е прекратил производството по делото по искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 439 ГПК и вр. с чл. 36 ЗОЗ и чл.

29, ал. 1, предл. трето ЗТРРЮЛНЦ, срещу „ИНВЕСТБАНК" АД, „ДЕБИТУМ ИНВЕСТ" АДСИЦ, и „КОЛЕКТИВ ИНВЕСТ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, с които да бъде установено, че не са налице основания за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на особен залог върху търговското предприятие на „БЪЛГАРИЯ 2009" ЕООД, поради ненастъпили предпоставки за това - предсрочна изискуемост по Договор за кредитна линия № ДБ-8048 209/08.02.2023 г., като при уважаване на този иск съдът да установи, че вписването по партидата на „БЪЛГАРИЯ 2009" ЕООД, под № 20250508175853 по Заявление Б4 рег.№ 20250430165557 е вписване на несъществуващо обстоятелство.

Срещу определението е депозирана частна жалба от процесуален представител на ищеца „България 2009“ ЕООД. Твърди, че акта е неправилен, тъй като предявените искове били допустими, при което моли определението да бъде отменено, а делото – върнато обратно на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е редовна и допустима, като същата не е подлежала на размяна по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК /така чл. 130, изр. второ ГПК/.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с данните по делото намира следното:

Производството в първата инстанция е образувано по предявени от „БЪЛГАРИЯ 2009" ЕООД, ЕИК 131397985 срещу „Колектив Инвест МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, ЕИК 203998289 /в останалата част производството е прекратено и исковата молба е върната с влязло в сила определение на съда от 05.12.2025 г./ искове с правно основание чл.124 ГПК, 1 вр. с чл.439 ГПК, вр. с чл.36 ЗОЗ и чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че не е налице основание за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на особен залог върху търговското предприятие на „БЪЛГАРИЯ 2009" ЕООД, поради ненастъпили предпоставки за това - предсрочна изискуемост по Договор за кредитна линия № ДБ-8048 209/08.02.2023 г. и признаване за установено, че с вписване по партидата на „БЪЛГАРИЯ 2009" ЕООД под № 20250508175853 по Заявление Б4 per. № 20250430165557 е вписано несъществуващо обстоятелство.

С уточнителна молба от 01.12.2025 г. е посочено, че се оспорва правото за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, поради ненастъпване на предпоставките за това, а именно предсрочна изискуемост, предвид определения с Решение на УC на „ИНВЕСТБАНК" АД от 14.01.2025 г. нов падеж на задължението, от което възниква обезпеченото вземане 31.08.2025 г. В уточнителна молба от 17.12.2025 г. е посочено, че размерът на дълга по договора за кредитна линия № ДБ-8048-209/ 08.02.2023 г, е 3 274 257,67 лв., което задължение към настоящия момент е заплатено изцяло чрез плащане сумата 1 225 742.33 лв. и прихващане с вземане на „Абилико“ АД срещу „Инвестбанк“ АД в размер 3 946 407 лв.

В прекратителния акт на градския съд са развити съображения за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес, които САС в настоящия си състав не споделя, поради следните причини:

Съгласно чл.36 от Закона за особените залози, в производството по принудително изпълнение залогодателят може да оспори вземането или заложното право по реда на чл.439 ГПК - чрез иск, който по своята характеристика е отрицателен установителен иск: че вземането , за удовлетворяване на което се предприема изпълнението , не съществува, предвид факти настъпили след обезпечаването му с договора за залог /чл. 439, ал.2 ГПК / или че не са настъпили материалноправните предпоставки за упражняване на заложно право на кредитора , което по смисъла на чл.10, ал.1, т.1 ЗОЗ се състои в правото на удовлетворяване от заложеното имущество. Във всяка от двете хипотези, процесуалната защита е чрез отрицателен установителен иск , който при защита срещу материалноправната незаконосъобразност на предприето принудително изпълнение е с предмет - отричане на заложното право на кредитора, като право да пристъпи към удовлетворяване от заложеното имущество. Следователно, липсата на материалноправни предпоставки за преминаване към изпълнение по реда на Закона за особените залози, предпоставя допустим в защита на длъжника по изпълнението отрицателен установителен иск за право, а не за факт, с правна квалификация чл.124 ал.1 вр. с чл.439 ГПК вр. с чл. 36 ЗОЗ. Без значение е дали се твърди от ищеца липса на настъпила предсрочна изискуемост на обезпеченото с особения залог парично вземане на кредитора, погасяване на обезпеченото вземане с плащане и/или прихващане или друго обстоятелство, което препятства законосъобразното осъществяване на реализацията на обезпечението по реда на Закона за особените залози съгласно процедурата, описана в същия нормативен акт.

В този смисъл е и съдебната практика на ВКС – Определение № 720/27.07.12 г. по ч.т.д. № 436/12 на второ т.о. и Определение № 1/04.01.13 г. по ч.т.д. № 728/12 г. на второ 2 т.о., която практика следва да бъде споделена.

Следователно, търсената от ищеца материалноправна закрила от съда е допустима процесуално и не може да се каже, че няма правен интерес от предявените искове, така както е преценил Софийски градски съд.

Поради несъвпадение на изводите на първите две инстанции, налага се атакуваното определение да бъде отменено, като се постанови продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София, ТО, 15 с-в,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1181 от 13.03.2026 г. по т.д. № 1731/2025 г. на СГС и връща делото обратно на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3