Решение № 122 от 08.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. П., 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20244400600195 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.

С присъда № 10/23.01.24 г., постановена по НЧХД № 1844/23 г. РС-П. признал подсъдимата В. Л. Г. за невинна в това, че на **.**.**** г. в искова молба подадена до Районен съд - гр. П., въз основа на която е било образувано гр. д № 1472/2023 г. по описа на Районен съд - гр. П. е приписала на И. Л. П. престъпление, извършено в условията на домашно насилие, каквото не е реализирал, като на основание чл. 304 от НПК я оправдал по повдигнатото и обвинение за престъпление по чл. 147, ал.1, предл.2 от НК.

Отхвърлил, като неоснователен предявеният от И. Л. П. против В. Л. Г. граждански иск с правно основание чл.45 вр. с чл.52 от ЗЗД за сумата от 8 000,00 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането **.**.****г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил на основание чл.190, ал.1 от НПК тъжителя И. Л. П. да заплати по сметка на Районен съд - П. сумата от 320,00 лева, представляваща 1 държавна такса върху предявения граждански иск.

Осъдил на основание чл.190, ал.1 от НПК тъжителя И. Л. П. да заплати на В. Л. Г. сумата от 800,00 (осемстотин) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от присъдата е останал частния тъжител И. П., който я обжалва, като навежда доводи, че същата е неправилна.Моли въззивната инстанция да постанови решение,с което да отмени присъдата и да постанови друга,с която да осъди оправданата подсъдима и да уважи предявения граждански иск. Алтернативно отправя искане към ОС да отмени присъдата на РС и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответницата по въззивната жалба, чрез защитника си, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а постановената присъда е правилна.

Моли въззивния съд да постанови решение, с което да я потвърди и да осъди въззивния жалбоподател да й заплати направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е бланкетна, а и впоследствие въззивния жалбоподател и неговия повереник не развиват конкретни доводи досежно неправилността на присъдата, ОС намира, че следва в съответствие с изисквнето на чл.314 от НПК да извърши цялостна проверка на правилността на съдебния акт и конкретно да отговори на въпроса съществуват ли пороци които го определят като неправилен.

В този ред на мисли на първо място въззивната инстанция следва да провери допуснати ли са от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. При тази проверка прави впечатление, че разглеждайки делото първоинстанционния съд е съобразил и спазил всички основни принципи на наказателния процес, събрал е всички относими към процесния случай доказателства чрез допустимите от НПК доказателствени 2 средства, които впоследствие е коментирал подробно и задълбочено. В с.з. пред въззивния съд по време на пренията повереникът на въззивния жалбоподател изразява становище, че РС е ограничил правото на страната на защита, като не е допуснал сочените от нея доказателства. Тези доводи не се споделят от настоящата инстанция. Безспорно основен принцип в наказателния процес е разкриването на обективната истина. Това обаче означава събиране на доказателства, които са допустими, относими и необходими. Направените пред предходния съд искания за събиране на доказателства са били допустими, но неотносими към настоящия казус, поради което правилно РС не е счел за процесуално целесъобразно да събере посочените от частния тъжител доказателства, в какъвто смисъл е произнесе и ОС.

На второ място не може да се приеме, че присъдата е необоснована.

При постановяване на съдебния акт първоинстанционния съд е съобразил и коментирал всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, въз основа но които е изградил правилни фактически изводи. В съответствие с разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като е преценил, че в едната си част доказателствените материали са протИ.речиви, е изложил подробни доводи кои от тях кредитира и кои-не и защо, като тези му доводи въззивният съд оценява като правилни.

Прочее настоящата инстанция напълно предходната относно фактическата обстановка. споделя изводите на

По категоричен начин е установено,че тъжителят и подсъдимата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 4987/2016г. по описа на РС-П.. Двамата са родители на детето Л. И.в П., роден на *** година, като след развода родителските права били предоставени на майката, а на бащата бил определен режим на лични контакти със сина му.

Отношенията между бившите съпрузи (тъжител и подсъдима в настоящото наказателно производство от частен характер) се характеризират с конфликтност и нетолерантност, поради което и двамата често се обръщат за съдействие към различни институции – Съд, Прокуратура, Полиция и други.

Родителите на подсъдимата и семейството на тъжителя живеят в един и 3 същ жилищен блок, съответно във вх. "***" и вх, "***" на бл. №*** в ж.к.

"***" в гр. ***.

На **.**.**** година, подсъдимата В. Г. заедно с мъжа, с когото живее на семейни начала – свидетелят П.С. П. отивали в дома на родителите и, за да им помогнат за пренасяне на електроуред. Пред блока в същото време бил тъжителят, който изнасял багаж. Заедно със своя баща бил и синът им Л..

Подсъдимата се зарадвала, че вижда детето си и спътникът и му свирнал с клаксона на автомобила, с който се придвижвали за поздрав, но Л. се обърнал с гръб. Тази негова реакция силно притеснила майка му и тя слязла от автомобила и отишла до него, за да разбере как се чувства. Попитала го как е, защото до скоро бил болен и казала, че трябва да внимава да не изстине.

Бившият и съпруг бил гърбом към тях, а след като се обърнал първоначално казал: „Здрасти“, след което с рязък, заповеднически тон започнал да крещи срещу подсъдимата, че трябва да запише час за зъболекар на детето, да я нарича „тъпа овца“ и да я псува. Дори заметнал с един чувал към нея, но се възпрял преди да я удари. Свидетелят П. я дръпнал, за да тръгнат, тъй като детето било силно разтревожено от случилото се и в негов интерес било инцидента между родителите му да бъде преустановен незабавно.

Подсъдимата изпитала чувства на притеснение за оказаното негативното емоционално въздействие върху психиката на детето, което ставало свидетел на проявено от родителя му грубо и унизително отношение към майка му и от факта, че в присъствието на баща си, синът и дори не смеел да я поздрави. Изпитала също така и чувства на обида и опасение, че това по вид поведение не е с инцидентно проявление в техните взаимоотношения. Поради това на следващия ден посетила Дирекция „Социално подпомагане“ в гр. П., където била консултирана да подаде искова молба срещу бившия си съпруг с правно основание чл. 8, т.1 във вр. с чл.4, ал.1 във вр. с чл. 5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от Закона за защита от домашно насилие.

Подсъдимата Г. приела дадения и съвет и на **.**.**** година депозирала пред П.ски районен съд искова молба за защита по ЗЗДН, в която посочила, че последния акт на психическо насилие от страна на И. Л. П. е осъществен на **.**.**** година и поискала спрямо него да бъдат постановени съответни мерки за закрила. Към исковата молба била 4 приложена и Декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН.

Въз основа на посочения иск в П.ски районен съд било образувано гр. д.

№ 1472/2023 година. Скоро след това подсъдимата В. Г. направила своя, лична преценка, според която евентуалното провеждане на разпит на детето и пред съда ще доведе до повишаване на неговите тревожност и ранимост и допълнително ще повлияе негативно на крехката му психика, поради което с Молба вх. №7806 от 22.03.2023г. оттеглила подадената искова молба и с Определение №1321/23.03.2023г., постановено по гр. д. 1472/2023г. на РС-П. посоченото дело било прекратено.

Запознавайки се с изнесените в исковата молба твърдения, частният тъжител се почувствал засегнат, тъй като счел, че подсъдимата му е приписала престъпление като посочила, че е извършител на акт на домашно насилие. Фактът на депозиране на исковата молба пред съда и скорошното и оттегляне бил възприет от него не като желание за търсене на защита и възстановяване на нарушени права, а като цел на подсъдимата В. Г. да го оклевети, да засегне доброто му име в обществото и да бъде отстранен от работата му като военнослужещ.

В хода на съдебното следствие пред РС са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на две групи свидетели – първата, обхващаща показанията на Н. С. П. и И. Ц. Х. и втората, включваща показанията на П.С.

П. и П.Ц.В..

Правилно предходния съд е приел, че трябва да цени с доверие показанията на свидетелите П. и Х., отразяваща техните лични и непосредствени впечатления досежно релевантните за делото факти, като обективни и непротИ.речиви. Двамата не са присъствали на инцидента между подсъдимата и тъжителя на **.**.**** година, но като близки на тъжителя лица, съответно майка и приятел/колега са били запознати с обтегнатите отношения между бившите съпрузи, за депозираните от всеки от всеки от тях множество жалби до различни институции, както и че подаваните от подсъдимата жалби и молби са били причина И. П. да се чувства напрегнат и притеснен. Тъжителят споделял със своя приятел, че се тревожи да не би в резултат на същите да бъде отстранен и от работа като военнослужещ. В този смисъл са и показанията на свидетелката Н. П. (майка на И. П.), която твърди, че след като сина и получил призовка за образуваното гр. д. 1472/2023г. по 5 описа на РС-П. получил главоболие, вдигал високо кръвно не можел да спи, поради което след няколко дни посетил личния си лекар. В този смисъл е приобщената към доказателствената съвкупност по делото Справка вх.

№1809/19.01.2024 година, изготвена от д-р В. Б., в която е посочено, че частният тъжител е посещавал кабинета на личния си лекар в периода от 23.03.2023г. до 24.08.2023г. с оплаквания за напр егнатост, главоболие и несистемно повишаване на кръвното налягане и му били предписани медикаменти на билкова основа, които не са психотропни и не изискват отсъствие от работа. Отразено е също така, че в резултат на приеманите медикаменти симптомите отзвучали. В съответствие с изложеното в цитираната справка е и информацията, съдържаща се в Писмо с вх.

№299/04.01.2024г. на Командира на военно формирование 52090 от 29.01.2023г., а именно, че от **.**.****г. до 24.08.2023г. старшина (тъжител в настоящото производство) И. Л. П. не е ползвал отпуск поради заболяване.

Правилна е и преценката на РС, че в останалата част свидетелските показания на свидетелите Н. С. П. и И. Ц. Х. не следва да бъдат кредитирани, тъй като съдържат техни субективни предположения и лични оценки.

В мотивите към постановения съдебен акт, предмет на проверка в настоящето производство, РС е коментирал и показанията на свидетелите от втората група, които, както счита и настоящата инстанция следва да бъдат приети с доверие като логични и убедителни. Двамата възпроизвеждат свои преки наблюдения относно възникналия между тъжителя и подсъдимата конфликт на **.**.**** година.

Свидетелят П.С. П. излага пред съда възприятията си, според които на посочената дата отивал с подсъдимата към дома на родителите и в ж. к. „***“ в гр. П., като се придвижвали с лек автомобил. Твърди, че подсъдимата видяла пред блока бившият си съпруг, който товарел багаж в едно камионче и че там е и сина и Л. и радостно помахала на детето, а самият той му свирнал с клаксона, но то обърнало гръб. Посочва, че тази реакция натъжила и притеснила подсъдимата и тя слязла от автомобила, за да види какво се случва. Свидетелят лично възприел проявеното от тъжителя към подсъдимата грубо отношение, изразяващо се в отправяне към нея на израза „тъпа овца“, псувни, замахване с чувал и крещейки и да се маха, както и че В. Г. се разтреперила и уплашила. Посочва, че поради случилото се посетила 6