Решение № 578 от 21.12.2018, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ……. гр. Велико

Търново, 21.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Великотърновският районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1876 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Производството е образувано по жалба на К.Л.К. ***, който не е съгласен с Наказателно постановление № 18-0319-000176 от 20.03.2018 г. на Началник РУ – *** при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което за нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на 3 000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за първото нарушение и на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП, съответно: "Глоба" в размер на 50,00 лева за второто нарушение и 20,00 лева за третото нарушение. В жалбата се сочи, че наказателното постановление по отношение на първите две нарушения е незаконосъобразно, недоказано, издадено при допускане на съществени процесуални нарушения. Не оспорва извършеното нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление в частта му за първите две посочени нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез защитника адв. Л.Б. от ВТАК, поддържа жалбата по подробно изложени съображения.

Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.02.2018 г. на жалбоподателя К.К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия Г № 665482 за това, че на същата дата, в 19,45 часа, в гр. ***, ул. „Търговска” до пл. „Възраждане”, управлявал лек автомобил „***”, рег. № ВТ 4294 КВ, собственост на Л.К. Ламбев, при което извършил следните нарушения:

1. Използва пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на предни моторни колела и поднасяне на задната част на МПС по посоката си на движение, първо надясно и последователно наляво, като с тези си действия застрашава останалите участници в движението – нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; 2. По време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудвано посоченото МПС от категория „М1” – нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и 3. Ограничена е видимостта /намалена прозрачност чрез фолио/ на предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя – административно нарушение по чл. 105, ал.

1 от ЗДвП.

Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 25.02.2018 г. без възражения, като такива не са постъпили и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На 20.03.2018 г., въз основа на констатациите на съставения АУАН срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 18-0319-000176 на Началник РУ – *** при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което за нарушенията по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП, на К. са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 3 000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца за първото нарушение и за второто и трето нарушение - "Глоба" в размер на 50,00 лева, респективно 20,00 лева.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 28.06.2018 г. и е обжалвано от него в законоустановения срок /жалба, вх. № 319000-2468 от 29.06.2018 г./.

За установяване фактическата обстановка обективно, всестранно и пълно по делото бяха разпитани актосъставителят Й.П. и свидетелят по акта Р.П..

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се установи, че жалбоподателят К. е нарушил разпоредбата на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, доколкото при управление на процесното МПС не е използвал обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила. Съгласно показанията на актосъставителя П.: „След като го спряхме, водачът смъкна предно ляво стъкло на автомобила и видяхме, че беше без обезопасителен колан...” Посоченото нарушение е субективно съставомерно, тъй като водачът е знаел, че следва да ползва обезопасителен колан по време на движение, съзнавал е, че неизпълнявайки това си задължение нарушава обществените отношения, свързани с движението по пътищата, регулирани в ЗДвП, но въпреки това го и извършил. Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като за посоченото нарушение на К. е наложено единствено предвиденото в закона наказание – глоба в размер на 50,00 лева, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.

Досежно административното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП: Съдът счита, че така описаното нарушение в АУАН и впоследствие в атакуваното наказателно постановление не се доказа по несъмнен и категоричен начин.

Действително, по делото се установи, че потегляйки от знак „Стоп” на Т-образно кръстовище в гр. ***, автомобилът на жалбоподателя е поднесъл. Актосъставителят П. посочи: „При самото тръгване при заснежена пътна настилка колата тръгна с въртене на гуми и автомобилът се занесе...”, като свидетелят П. допълни: „Не мога да кажа дали е карал с превишена скорост. Нямаше друго, освен поднасяне на заснежената пътна настилка. Друго, освен поднасянето на автомобила, не съм чул и видял...” Тоест, не може да се изключи именно снежната пътна настилка да е причината за поднасянето на автомобила, като движението с несъобразена скорост не може по презумпция да се третира и счита за доказващо "използването на пътя за обществено ползване за други цели". За да се докаже в случай като разглеждания, че пътят, отворен за обществено ползване, се ползва за други цели, извън превоз на пътници и товари, следва да се установи съзнателното и умишлено извършването на такива движения, които съвсем целенасочено изваждат автомобила от контрол и водят до загуба на сцепление в задните гуми и специфичен силен звук от превъртането и приплъзването им, каквито целенасочени и демонстративни действия в случая не се установява по безспорен начин да са извършени от жалбоподателя. Поради изложеното съдът приема, че е недоказано извършените от К. действия да се окачествяват като използване на път отворен за обществено ползване не по предназначението му, за да се приеме нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което и НП в тази му част подлежи на отмяна.

По отношение нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно посочената разпоредба се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Тази забрана обаче не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации по аргумент на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително, чрез поставяне на фолио. Единственото изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Според т. 6.3.1.1.1. от чл. 6. 3 „Тълкуване на резултатите” общата светлопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената светлопропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши тест, замерване с техническо средство, което в случая контролните органи не са извършили. Предвид изложеното, не може да се приеме, че констатираното затъмнение на предните странични стъкла на автомобила /чрез залепване на фолио/ е в отклонение на допустимите ограничения, поради което и НП относно нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП следва да се отмени.

По гореизложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление на Началник РУ – *** при ОД на МВР – Велико Търново, с което на жалбоподателя К. е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а в останалата част за нарушенията по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП – отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0319-000176 от 20.03.2018 г., издадено от Началника на РУ – *** при ОД на МВР – Велико Търново, с което на К.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0319-000176 от 20.03.2018 г., издадено от Началника на РУ – *** при ОД на МВР – Велико Търново, с което на К.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП, са му наложени административни наказания "Глоба" в размер на 3 000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, съответно и административно наказание "Глоба" в размер на 20,00 /двадесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: