Определение № 260212 от 23.12.2020, Окръжен съд - Плевен

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№…………….

23.12.2020 г. гр. Плевен

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Плевенският окръжен съд наказателен състав

На двадесет и трети декември две хиляди и двадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БАНКОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ЛАЗАРОВ

ИВАН

РАДКОВСКИ като разгледа докладваното от съдия РУМЕН ЛАЗАРОВ вчнд № 944 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.

341 и следващите от НПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат Деви Дилков – защитник на подсъдимата С.В.Л. ***, подадена срещу определение от 24.09.2020 г., постановено по нохд № 1492/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен, в частта, в която съдът е приел, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, както и в частта, в която искането на обвиняемата и нейния служебен защитник за отмяна на взетата по отношение на С.Л. мярка за неотклонение „Подписка“ е оставено без уважение.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение и се прави искане за неговата отмяна.

Плевенският окръжен съд, след като се запозна с оплакванията, съдържащи се в частната жалба и след като провери изцяло правилността на обжалваното определение намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество жалбата е отчасти основателна.

С постановление от 29.04.2020 г. разследващият полицай е определил срок за проучване на материалите по досъдебното производство от обвиняемата С.В.Л. и нейния служебен защитник – адвокат Татяна Конова, от 10,00 часа на 29.04.2020 г. до 17.30 часа на същата дата.

В протокола за предявяване на разследването обвиняемата изрично е заявила, че не е в състояние да вземе становище по обвинението, тъй като е прочела само 38 страници от досъдебното производство, което се състои от 173 страници. Посочила е, че се нуждае от допълнително време, за да може да се запознае с всички материали по делото, както и че едва тогава ще е в състояние да направи допълнителни искания, както и възражения по водене на разследването.

Л. е посочила и причините поради което не се е запознала с цялото досъдебно производство.

В нарушение на императивната разпоредба на чл. 228, ал. 2 НПК разследващият орган не е разяснил и прочел на обвиняемата материалите по делото, респективно – не е предоставил допълнително време на С.В.Л. да се запознае с тях.

В резултат на този процесуално недопустим подход е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като на практика разследването не е предявено на обвиняемата.

Със ЗИДНПК /ДВ, бр. 32/2010 г./ от 27.04.2020 г. бяха въведени законодателни промени в процедурата по предявяване на разследването, основани на диспозитивния характер на правото на обвиняемия и неговия защитник да се запознават с всички материали по делото и да правят необходимите извлечения. Съобразно действащата разпоредба на член 227 НПК те не са задължени да се явяват за участие в това процесуално действие. Непредявяването на разследването обаче, при направено искане от лицата, които имат право да се запознаят с материалите по делото, както това е в разглеждания случай, не променя обвързващите указания, залегнали в Тълкувателно решение № 2/2002 г., ОСНК на ВКС. Когато обвиняемият и неговият защитник са направили искане за предявяване на разследването, органите на досъдебното производство са длъжни да им осигурят реална възможност да упражнят правото да се запознаят с делото и да направят необходимите извлечения, гарантирано от разпоредбите на чл. 55 и чл. 99 НПК. Това тяхно задължение произтича и от разпоредбата на чл. 15, ал. 2 НПК, съобразно която разследващите органи разясняват на обвиняемия и на другите лица, участващи в наказателното производство техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражнят.

Съдът в Страсбург последователно и неизменно напомня, че „замисълът на ЕКЗПЧОС е да гарантира не права, които са теоретични или илюзорни, а права, които са практически и реални“ /ЕСПЧ, 09.10.1979 г., Еъри срещу Ирландия/; „това важи особено за правата на защита, с оглед на високото място, което заема в демократичното общество правото на справедлив процес, от което те произтичат“ /ЕСПЧ, 13.05.1980 г., Артико срещу Италия/.

Разследващият орган и прокурорът не са осигурили ефективно упражняване на правото на защита на обвиняемата С.В.Л. и са допуснали отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Поради това обжалваното определение в тази част следва да бъде отменено.

Частната жалба е неоснователно в останалата част.

Съгласно чл. 57 НПК мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането на влязлата в сила присъда. Предназначението на мярката за неотклонение е да бъде обезпечено законосъобразното провеждане на наказателното производство в разумен срок, както и възпрепятстването на обвиняемия да предприеме действия по укриване и извършване на престъпление. При определяне вида на мярката за неотклонение несъмнено е нужно да бъде намерен баланс между целите, посочени в чл. 57 НПК, относими към обществения интерес и засягането на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице. При това – съобразно константната практика на ВКС и останалите съдилища, основно изискване към законосъобразността на всяка мярка за неотклонение е тя да бъде пропорционална на преследваните цели и да не създава повече ограничения от действително необходимите за провеждане на ефективен наказателен процес, както това е и в разглеждания случай. Именно ниската обществена опасност на обвиняемата, процесуалното й поведение и наличието на постоянен адрес, а от друга страна обстоятелството, че тя е обвинена в извършване на тежко престъпление, са мотивирали разследващия орган да вземе спрямо нея най-леката мярка за неотклонение. Тази мярка за процесуална принуда не създава повече ограничения от действително необходимите, като се има предвид, че се състои единствено в поемана на задължение от страна на обвиняемата, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд

О

П Р Е

Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение от 24.09.2020 г., постановено по нохд № 1492/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен, В ЧАСТТА, в която е прието, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата С.В.Л..

ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.09.2020 г., постановено по нохд № 1492/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен, В ЧАСТТА , в която е потвърдена мярката за неотклонение „Подписка“, взета по отношение на обвиняемата С.В.Л..

На основание чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 248, ал. 1, т. 3 от

НПК ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по нохд № 1492/2020 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен и ВРЪЩА ДЕЛОТО на прокурора, поради допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата С.В.Л..

Определението не подлежи на касационна жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.