Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 31.07.2023, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
Гражданско дело 776/2022
Вид
Решение № 153
Подписан
31.07.2023
В сила
29.08.2023
Състав
Хрисимир Максимов Пройнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 141 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Попово, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20223520100776 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове от „****" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С****, с ЕИК: ***, чрез пълномощник адвокат Д. Д. К., Адвокатска колегия - гр. В. Т., преупълномощена от Ж. Д. Д., Адвокатска колегия ****, в качеството му на управляващ съдружник на „И. и Д. - Адвокатско дружество", гр. ****, адрес за призоваване: гр. ****, ПРОТИВ: Г. Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***** и Д. Д. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. ****, за признаване за установено, че ответниците, при условията на солидарност, дължат на ищеца сумата от 1426.95 лева - главница, частично претендирана от общо задължение за главница в общ размер на 14 564.64 лева и 1573.05 лева - частично претендирана от общото задължение за договорна лихва 3 573,05 лева, предмет на заповедта за изпълнение по частно гр. дело № 20223520100636, по описа на Районен съд гр. Попово, дължими по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 16.10.2013г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 16.10.2013г. бил сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 16.10.2013г. между „****“ АД (универсален правоприемник на „*****" АД, Банка *** АД и **** АД) и Г. Г. К. - кредитополучател и Д. Д. К. - поръчител, по силата на който банка „****“ АД е отпуснала на длъжника кредит в размер на 9 400.00 евро за текущи разходи, а кредитополучателят се е задължил да погаси отпуснатите суми чрез минимални ежемесечни вноски.

Съгласно условията на договор за кредит, същият се олихвява с годишен лихвен процент върху редовна главница на 9,25 %.

Годишния лихвен процент върху просрочена главница е в размер на 19,25 %.

Годишния процент на разходите е в размер на 12,1022 %.

Срокът на действие на договора е до 16.10.2023г.

Солидарно отговорните лица не са били изпълнили задължението си за плащане на месечните вноски съгласно договора и погасителния план, поради което била останала непогасена сума по процесния Договор за кредит в размер на 18 137.69 лева, от които с настоящата искова молба се претендира частично сумата от 3000.00 лева, както следва:

1

1426,95 лева - главница, частично претендирана от общо задължение за главница в общ размер на 14 564,64 лева по гореописания договор и 1573.05 лева - частично претендирана от общото задължение за договорна лихва - 3 573.05 лева.

На 04.12.2017г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), задължението на Г. Г. К. и Д. Д. К., било прехвърлено на „***“ ЕООД, с ЕИК: 204868131.

На 26.09.2018г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), задължението на Г. Г. К. и Д. Д. К., било прехвърлено на „***“ ЕООД.

На 15.10.2018г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.10.2018г., задължението на Г. Г. К. и Д. Д. К., било прехвърлено на „****“ ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на 26.02.2021г. на Г. К. и на Д. К. на посочените от тях в договора за кредит адреси били изпратени писмени съобщения за извършената цесия от пълномощник на цедента - адв. дружество „И. и Д.“, че Кредитор спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е „****“ ЕООД.

Заедно със съобщаването на цесията, на всяко от задължените лица е било изпратено и писмено уведомление за предсрочна изискуемост, с което им е предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение.

Писмото, изпратено до Г. Г. К. било получено на 09.03.2021г. - лично.

Писмото, изпратено до Д. Д. К. е било получено лично от него на 09.03.2021г.

Предоставения срок за доброволно изпълнение по отношение на всяко едно от солидарно отговорните лица бил изтекъл, но действия по доброволно изпълнение на задължението не са били предприети от никой от ответниците.

Моли се за уважаване на исковете.

Претендират се разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците са депозирали писмен отговор, с който оспорват исковете.

Отв. К. възразява, че множество от посочените в исковата молба обстоятелства не отговарят на истината, тъй като не била получавала банков кредит в размер на 9400 евро и банката не изпълнявала законовите и договорни задължения. Освен това, кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем на 09.03.2021г., а бил предсрочно изискуем от 04.07.2017 г. Не били налице твърдените цесионни правоотношения, тъй като и в трите договора не била налице валидна цесионна сделка.

Възразява се, че процесният договор е недействителен. Нямало валидно договорно задължение. Ищецът не бил изправен кредитор, а ответницата не била изпадала в забава.

От тримата цесионери единствено последният - **** имал лиценз за факторинг, издаден от БНБ, което обуславяло нищожността на предходните цесионни договори като противоречащи на закона.

Двамата ответници възразяват, че исковите претенции са погасени по давност.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраша процесуален представител.

Депозирано е писмено становище, в което се излагат аргументи в подкрепа на исковите претенции като се моли същите да бъдат изцяло уважени.

Ответникът Г. К., редовно призована, не се явява. За нея се явява пълномощникът й Д. К., който пледира за цялостно отхвърляне на исковете.

Ответникът Д. К., редовно призован, се явява лично. Оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1, вр. чл. 141, във вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1., вр. чл. 141 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД:

2

Въз основа на заявление с вх.№ 2857 от 09.09.2022г. по ч.гр.д. №636/2022г. на РС – Попово е издадена Заповед № 259/12.09.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от ГПК, с която е разпоредено длъжниците Г. Г. К. и Д. Д. К., солидарно да заплатят на кредитора „****” ЕООД, сумата от 1426.95 лв., представляваща главница, частично претендирана от общо задължение за главница в общ размер на 14564.64 лв., дължими по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 16.10.2013 г., сумата от 1573.05 лв. - частично претендирана лихва от общо задължение за договорна лихва в размер на 3 573.05 лв., начислена за периода от 16.10.2013 г. - дата на договора за кредит до 24.03.2021 г. - изтичане на срока предоставен на длъжниците за доброволно изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.09.2022 г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата 60.00 лв. -разноски по делото за заплатена държавна такса.

Срещу така издадената Заповед за изпълнение, на 26.09.2022г. длъжниците са депозирал възражения.

С определение № 484 от 27.09.2022г., заповедният съд е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Определението е получено от заявителя на 07.10.2022г. и ищецът е депозирал установителни искове срещу длъжниците на 07.11.2022г., т.е. в законоустановения едномесечен срок, следователно предявените искове са допустими.

Видно от приложения по делото Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 16.10.2013г. се установява, че същият е сключен между „****“ АД, от една страна и Г. Г. К. - кредитополучател и Д. Д. К. - поръчител, от друга страна. По силата на процесния договор, банка „****“ АД е отпуснала на Г. К. кредит в размер на 9 400.00 евро за текущи разходи, а кредитополучателят се е задължил да погаси отпуснатите суми чрез ежемесечни вноски. Съгласно условията на договор за кредит, същият се олихвява с годишен лихвен процент върху редовна главница на 9.25 %. Годишния лихвен процент върху просрочена главница е в размер на 19.25 %. Годишния процент на разходите е в размер на 12.1022 %. Срокът на действие на договора е до 16.10.2023г.

Възраженията на ответника Г. К. за недействителност на договора за кредит, съдът намира за неоснователни. Процесният договор е сключен съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – в писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със специалната уредба на този вид договори. Правата и задълженията на страните по договора са изложени по ясен и разбираем начин и по своето съдържание договорът отговаря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, която съдът изцяло кредитира се установява, че размерът на отпуснатия кредит е 9400.00 евро с левова равностойност 18330.00 лева, като същия е усвоен на 17.10.2013г., по Б. сметка ********* с титуляр Г. Г.

К..

Експертизата дава заключение, че плащания по договора за кредит към цесионера – ищец по делото не са извършвани.

Плащания са сторени към банката – кредитор като са погасени задължения за периода от 05.11.2013г.до 05.10.2016г., от които суми по главницата в размер на 1953.22 евро с левова равностойност 3820.16лв. и договорна лихва в размер на 2328.29 евро с левова равностойност 4553.73лв.

Последните погасявания са били извършени на 27.10.2016г.

Според заключението на в.л., размерът на непогасените задължения по договора за потребителски кредит към 08.11.2022г. - датата на подаване на исковата молба са общо 9273.65 евро с левова равностойност 18137.68 лв., а по пера:

Непогасена главница 7446.78 евро с левова равностойност 14564.64 лв..

Непогасена договорна лихва 1826.87 евро за периода от 05.10.2016г.- 24.03.2021 г.изтичане на срока предоставен на длъжниците за доброволно изпълнение 1826.87 евро с левова равностойност 3573.05 лв. лева.

Видно от приложените по делото 2 бр. ПДИ от 27.06.2017г., изпратени от „ ****“ АД до Г.

Г. К. и Д. Д. К. се установява, че Банката е реализирала правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканите са получени лично от адресатите им на 04.07.2017г..

3

В последствие, Банката, чрез адвокатско дружество „******“ е изпратила и нотариални покани до длъжниците, обективиращи волеизявление за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, които са им е връчени лично на 14.07.2017г.

От своя страна, на 26.02.2021г. цесионерът „Е. М.“, чрез адвокатско дружество „И. и Д.“ е изпратил до ответниците уведомителни писма, с които ги информира за извършената цесия, както и че задължението по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 16.10.2013г. е изцяло и предсрочно изискуемо, като им се предоставя седемдневен срок за доброволно изпълнение. Уведомителните писма са получени от Г. К. и Д. К. на 26.02.2021г., видно от приложените по делото 2 бр. известия за доставяне.

Съгласно разясненията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.

При това положени и с оглед заключението на обсъдената по – горе ССчЕ се налага извода, че от 04.07.2017г. е настъпила предсрочната изискуемостта на главния дълг и акцесорните вземания за лихви по отношение на кредитополучателя и солидарния длъжник.