Решение № 354 от 17.07.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Габрово, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20234210100330 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води по иск Т. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********" № 5, вх Б, ет. 6, ап. 16 срещу Г. И. И. , ЕГН **********, с адрес: гр.

Габрово, ул. „********" № 5, вх Б, ет. 6, ап. 16 за развод.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че с ответника сключили граждански брак на 31.08.1986 година в гр.

Габрово, който бил първи по ред за двамата. По време на брака им се родили двете им дъщери, които вече били пълнолетни.

Преди сключването на брака дружили няколко месеца след което ответникът заминал в казармата. По време на отпуските му си идвал в Габрово и т е през тези периоди от време били заедно и имали интимни отношения. След една такава отпуска забременяла с голямата им дъщеря и това наложило сключването на брака.

След сключването на брака независимо от обстоятелството, че ответникът се завърнал в казармата, където трябвало да служи още една година, заживяла в дома на неговите родители. Те се държали добре с нея. След раждането на голямата им дъщеря, поради това че имала тежка жълтеница се наложило да й се извърши подмяна на кръвта. Два месеца по-късно заради развита анемия на детето и поради това, че била изплашена и отказала да влязат в болницата за ново кръвопреливане отишла с детето да живее при родителите си, където успяли да стабилизират състоянието на дъщеря им.

След завръщането на ответника от казармата отново се събрали и заживяли при родителите му. Винаги от родителите на ответника среща ла разбиране и помощ до момента, в който го напуснала в началото на ноември 2020 година.

1

През 1998 година била на банкет с колети от местоработата й. На присъмване, когато се разделили с колегите тръгнала да взема такси от стоянката на хумора. Била пресрещната от млад мъж, който започнал да я дърпа, отскубнала се и започнала да бяга към такситата, защото разбрала, че намеренията на този мъж не са добри и се изплашила много. Прибирайки се в дома им споделила със съпругът си случилото се, но той вместо да я успокои започнал да я обвинява, че е виновна. В продължение на 1 година при всеки разговор й се натяквало това и била обвинявана за връзки с друг мъж, което не отговаряло на истината. През 1999 година починал баща й и едва тогава ответникът преустановил нападките. За да нямат скандали започнала да се съгласявам с всички негови изисквания. От негова страна настъпила студенина в отношенията им и ако се опитала да изкаже свое мнение за да не се съгласи с неговото последвало удрянето на шамар.

На 29.12.2006 година ответникът бил на банкет за Нова година с негови колеги. Когато се завърна л й показл снимка с някаква жена, която била в скута му и изглеждали интимни. Казала му, че не й е приятно да гледа тази снимка. Няколко дена след това последвали скандали предизвикани от него, докато в един момент агресията му ескалирала и й нанесъл побой, като я ритал с крака и й счупил ребрата. Посетила лекар и трябвало до зарастването на ребрата да носи корсет. За известно време ответникът преустановил агресията, но през 2015 година заради някакво „наранено его" от негова страна, защото в продължение на 6 месеца мълчал и бил сърдит без да казва защо, отново започнал с натякванията. Когато го попитала той се връщал винаги към историята след нейния банкет, като си украсявал случката, както на него му било изгодно. След няколко дена, тъй като не му отговаряла се успокоил, като продължили да живеят по стария начин.

През лятото на 2020 година ответникът отишъл да пазарува в Кауфланд, където се видял с негов бивш колега, който бил и неин колега преди това. С поздравяването им той го нарекъл „баджанак". Завръщайки се в къщи съпругът й мълчал, но отново показвал, че е сърдит. В един момент й признал как го нарекъл бившият му колега и й набедил, че била с този колега. Винаги при скандалите я обиждал, като я наричал „миндил” и „боклук”. Тъй като отново започнало мълчанието му се принудила да отиде да спи в друга стая, особено след като споделил за казаното от колегата. Имала чувството, че по този начин искал да я принуди да му кажа това, което той желаел и в което я упреква, въпреки, че не било истина.

Една вечер през м. ноември 2020 година дошъл в стаята, където спяла и я извикал да отидат в хола за да говорят. Отново започнал да й напомня за младия мъж, който я преследвал, като й заявил че трябва да му признае, че тогава е била изнасилена, че имала връзки с бившият му колега. Въпреки, че му заявила, че няма нищо общо и с двата случая, той искал да отидат една сутрин при бившият му колега да направят очна ставка защо му е казал „баджанак". Тъй като нямала никаква вина в нея се зародило съмнението, че тази дума е употребена в случай, че двамата са имали отношения с една и съща жена.

Когато говорили в хола в един момент той скочил и започнал да я удря с юмруци в лицето. Разбил й носа, от където започнало обилно да ми тече кръв. Накарал я да забърше кръвта и когато се навела да го направи започнал да я рита. Бил като обезумял. Тръгнала към банята за да се измие, но той продължил да я рита и влязъл в банята след нея, а когато се изправила й казал да се погледне в огледалото за да види как изглежда една изнасилена жена.

2

На другият ден отишла на работа и тъй като по това време се носели маски, а и не искала колежките й да я виждат в състоянието, в което била си сложила слънчеви очила и по-голямо количество фон дьо тен. На обяд ответникът й се обадил по телефона не за да се извини за стореният от него побой, а с подигравателен тон да я попита дали колежките й са я видели и какво представлява изнасилена жена и че разговорът им не е приключил.

Ден след този случай вечерта му казала, че имам болки в ребрата като при това той се надвесил над нея и започнал отново да я удря с юмруци в главата. Успя ла да запазя лицето си, но ударите били толкова силни в областта странично на главата й, че в един момент помислила, че ще получа инсулт. Същевременно й заявявал, че не само е била изнасилена, но и че той я водил при гинеколог за да правя аборт след този случай, което не отговаряло на истината. Дори нарекъл една от дъщерите им „копеле" изразявайки се, че не е искал да имат второ дете копеле. На следващият ден ответника отишъл да вари ракия и тя след като приключила с домакинската работа си събрала багажа и напуснала семейното им жилище и отишла да живее при майка си.

В началото на м. декември съпругът й дошъл на работното й място за да й съобщи, че неговият бивш колега е починал. Преди това й се бил обаждал само един път за да я пита къде е рецептата за лекарствата му, тъй като през целият им семеен живот се грижела за неговото здравословно състояние и закупувала изписаните му лекарства.

Месец след като б и л а напуснала дома и м по съвет на адвокат, който й предложил да направя опит да се помирят, се завърнала в един неделен ден в семейното им жилище, но вече не се чувствал а на свое място и след три дн и отново напуснала окончателно ответника.

През целият им съвместен живот ответникът проявявал психически тормоз в ъ р ху н е я с най-различни обвинения, които я правел и несигурна и й тежали неоправданите му упреци.

От м. декември били във фактическа раздяла. Ответникът й се обаждал само около датите, когато трябвало да се внасят вноските по кредита, който бяили изтеглили, за да си закупят къща на село, но винаги отново започвал с обиди и нападки.

Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника и неговото запазване не било оправдано.

Искането на ищцата е съдът да постанови решение, с което:

- да бъде прекратен бракът й с ответника чрез развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника;

- след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – И.;

- да й се предостави ползването на семейното жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ състоящ се от хол, две стаи, кухня и сервизни помещения , находящо се на адрес: гр. Габрово, ул. „********" № 5, вх Б, ет. 6, ап. 16;

- присъждане на направените по делото разноски.

2. От страна на ответника:

Ответникът не взема отношение по заведения иск.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в 3 тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. От фактическа страна:

Не е предмет на спор, че на 31.08.1986 година страните сключили граждански брак в гр. Габрово с Акт за граждански брак № 379 от 31.08.1986 г., съставен в гр.

Габрово /видно от неоспореното по делото Удостоверение за сключен граждански брак от 31.08.1986 г. на Община Габрово/.

Съпрузите нямат малолетни и непълнолетни деца, родени по време на брака, видно от извършената справка в НБД Население относно родствени връзки на ищцата.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка И.Г. И. се установява, че страните в момента живеят разделени от 2,5 години. Причината да се разделят била нанесен побой от баща й на майка й. След побоя майка й се изнесла при баба й и дошла при тях в къщи да разговарят. Била цялата синя, имала охлузвания и синини отпред, по лицето и по гърба. Преди също имало случай на побой на баща й над майка й, на който била свидетел.

Семейното жилище на страните е апартамент, находящ се на адрес: гр.

Габрово, ул. „********" № 5, вх Б, ет. 6, ап. 16. Същото към настоящия момент е прехвърлено от страните на техните внуци с договор за дарение, но двамата съпрузи имат запазено право на ползване.

2. От правна страна:

2.1. Относно наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака и вината за това:

Съгласно чл. 15 от Семейния кодекс /СК/ съпрузите живеят съвместно, освен ако важни причини налагат да живеят разделено. От доказателствата по делото се установява, че поради напускането на ответницата, съпрузите не живеят заедно от около 2,5 години. Причината за раздялата между страните е физическато насилие, Съгласно чл. 14 от СК „Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство”. От ответника не само е нарушена посочената разпоредба, но е нарушена и физическата неприкосновеност на съпругата му.

С поведението си в пряко противоречия с предписанията на СК ответникът окончателно е разрушил брачната връзка между страните. Взаимната любов и привързаност, взаимното уважение и доверие, другарските отношения и готовност за взаимопомощ са заменени от нежелание за съвместен живот. Налице е фактическа раздяла между съпрузите, която никой от тях не желае да бъде прекратена – ищцата съгласно заявеното от нея пред съда, а ответникът - с конкретните си действия.

Състоянието на отчуждение между двамата не би могло да бъде преодоляно - никой от тях не демострира желание за продължаване на брачната връзка, а такова желание не 4 би могло и да се и очаква, предвид продъжителната фактическа раздяла между страните. Бракът на страните е лишен от съдържанието предписано от закона и съществува само формално. Същият е безполезен за двамата съпрузи и обществото, поради което следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

Причината за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака е поведението на съпруга, в пряко противоречие с нормите на чл. 14 от СК, чиято е вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

2.2. Относно семейното жилище:

Съгласно § 1 от ДР на СК семейно жилище е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В конкретния случай това е апартамент, находящ се на адрес: гр. Габрово, ул. „********" № 5, вх Б, ет. 6, ап. 16.

Негови собственици са внуците на страните, но двамата съпрузи имат запазено право на ползване.

Поради склонността на ответника към насилие над съпругата си, съвместното съжителство на страните в жилището е невъзможно. Тъй като не е налице противопоставяне от ответната страна, искането на ищцата за предоставяне ползването на семейното жилище следва да бъде уважено, като бъде осъден ответникът да го освободи след влизане в сила на решението за прекратяване на брака.