Определение № 363 от 29.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 363 гр. София, 29.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20238002101376 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Ответникът по касация П. С. Р. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК иска съдът да измени определение № 3103/19.10.2023 г. по настоящото дело в частта по разноските. Основният довод е, че касаторът „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ЕООД няма право на разноски, защото не е представил списък по чл. 80 ГПК. Евентуалният е, че присъдените разноски с определението по чл. 288 ГПК се изчерпват с адвокатското възнаграждение, което следва да се намали поради прекомерност (чл.

78, ал. 5 ГПК).

Касаторът възразява, че молбата е неоснователна.

С определението, чието изменение се иска, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът/ищец по отхвърлените искове по чл. 344, ал.

1, т. 1 – т. 3 КТ е осъден да заплати на ответника/ответник и по касация, сумата 1 416.00 лв. – разноски пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и заплатено възнаграждение на „Адвокатско дружество С. Р., Н. К.“.

Непредставянето на списъка по чл. 80 ГПК не е условие за възникване и/или за допустимо упражняване на правото на разноските по делото. Списъкът по чл. 80 ГПК е условие (абсолютна процесуална предпоставка) за правото на страната да иска изменение в частта по разноските на крайния акт, с който делото е приключено пред съответната инстанция (т. 9 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. Основният довод в молбата по чл. 248 ГПК за обратното е неоснователен.

Дори когато адвокатското възнаграждение е прекомерно в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно разпоредбата съдът не може да го намали под минималните размери в НМРАВ. В случая, възнаграждението за представителството на ответника пред ВКС е уговорено с договор от 17.03.2023 г. Приложима е актуалната редакция на чл. 7, ал. 1, т. 1 и на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (Обн., ДВ, бр. 88/2022 г.). Разпоредбите определят сумата 780.00 лв. за минимален размер на адвокатското възнаграждение по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, и сумата 1

400.00 лв. за минимален размер на адвокатското възнаграждение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, който е за сумата 755.55 лв. (до 1 000 лв. Упълномощеното от ответника адвокатско дружество е регистрирано по ДДС. При начислените 20% ДДС върху сумата 1 180.00 лв. адвокатското възнаграждение е за сумата 1 416.00 лв. В отговора на касационната жалба адвокатът на ответника е развил възражения и срещу основанията за допускане на касационното обжалване, и срещу касационните основания. Това изключва приложението на чл. 9, ал. 3 НМРАВ. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, а с това – и евентуалният довод в молбата по чл. 248 ГПК.

Настоящият състав следва да я отхвърли.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 14914/21.11.2023 г. на касатора П. С. Р. за изменение на определение № 3103/19.10.2023 г. по гр.д. № 1376/2023 г. в частта по разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2