Решение № 1923 от 28.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1923 гр. Варна, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № **0243110113473 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от П. Д. П., ЕГН *******, с постоянен адрес: гp. ******* и А. П. П. ЕГН **********, с адрес с.

******* срещу О. В., адрес: гp. *******.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.2, ал.1, т.7 от ЗС да бъде прието за установено в отношенията между страните, че О. В., адрес: гр. ******* не е собственик на ПИ с кадастрален идентификатор № ******* по KK и KP на гp. Варна, одобрени със Заповед № РД 18-1897 от 27.11.2018г. на ИД на АГКК, с площ от 1710 кв.м., находящ се в с.*******“, предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория: пета, при граници на имота ПИ:

*******, ПИ *******, ПИ ******* и ПИ *******.

В исковата и уточнителната молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

Ищците твърдят, че на 16.04.2024г. ответната страна — О. В. е съставила Акт № **** от 16.04.2024г. за частна общинска собственост, с който е бил актуван като общинска собственост следният недвижим имот, а именно:

Поземлен имот с идентификатор № ******* по KK и KP на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД18-1897 от 27.11.2018г. на ИД на АГКК, с плoщ от 1

1710 кв.м., местност „*******“, предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория: пета, при граници на имота ПИ:

*******, ПИ *******, ПИ ******* и ПИ *******.

Твърдят, че актът за частна държавна собственост е съставен след подадена от ищеца П. Д. П. молба — декларация за признаване правото и на собственост по чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС по отношение на процесния ПИ, за предоставяне на информация за имота по отношение наличието или липсата на платени данъци.

Твърдят, че AOC е съставен в нарушение на материалния закон, доколкото процесния имот не попадал в посочените като основания за придобиване на имота по смисъла на закона.

След издаването на удостоверението от МДТ при О. В. било подадено заявление от 13.12.2023г. за заверка на молба декларация по обстоятелствена проверка, от О. В..

В отговор на инициирана от ищеца процедура по снабдяване с нотариален акт по реда на чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС и отправеното от него запитване за липса или наличие на съставени актове за държавна или общинска собственост по отношение гореописаният имот, О. В. издала удостоверение с peг.№ ******* 006ВН от 29.05.2024г., според което в О. В. има съставен AOC № ***** от 16.04.2024г. и вписан с Акт № ***, том ***, дело ****, вх. Peг.№ **** от **.**.2024г. на Сл. Вписвания — Варна към Aг. по Вписванията.

Твърдят, че ищците са владели и владеят за себе си процесния ПИ повече от 20 години, преди това имотът бил владян от техните праводатели.

Твърдят, че О. В. никога не е владяла имота.

Преди ищците имотът бил владян от бащата на А. П., П. П. П. и от дядото на ищеца П. П. П., покойник към настоящият момент. Владението върху имота било осъществявано непрекъснато, необезпокоявано, явно, несъмнено и продължило повече от 50-години давностно владение по отношение на процесния недвижим имот, като към своето владение ищецът А. П., присъединявал и владението на — П. П. П. и П. П. П..

Дядото на ищеца А. П. — П. П. П. владял процесния имот от 70-те години на 20-ти век. От този момент дядото на ищеца, респективно 2 родителите му П. П. и Д. А. П., и до настоящият момент ищцата и съпругът и А. П. П. ползвали и владели свободно, явно и необезпокоявано от никого процесния имот.

Ищците, а преди това техните праводатели повече от 50 години полагали грижи за поддръжката и почистването на имота. До смъртта на дядото на ищците, те помагали за обработването и поддържането на имота.

След смъртта на наследодателя на ищците, те продължили да поддържат и обработват мястото, да го орат и засаждат с зърнени култури с цел да изхранват животните, които гледали за лично ползване. Към момента на подаване на исковата молба, имотът бил засаден със слънчоглед и предстояло събиране на реколтата. Имота не бил ограден с цел комасиране, с останалите имоти и да бъде достъпен за селско стопанска извън габаритна техника, а именно Трактор, комбайн и др.

През годините по отношение на процесния имот не били извършвани отчуждителни или каквито и да били други сделки с този имот, нито пък същият бил отчуждаван по законоустановения ред от държавата или Общината, респективно, ищецът и неговите наследодатели не били уведомявани от Общината или държавата за предстоящи или започнали отчуждителни процедури.

Имотът не бил заявяван за възстановяване, тъй като не е била отнемана нито юридическата, нито фактическата власт върху него. Процесният имот, никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важала забраната по чл. 86, ал.1 от ЗС, нито по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, нито ограничението по чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ. По отношение на процесния имот не е била приложима разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тьй като в приложното му поле попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са били заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ.

Процесният имот не попадал в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, запазил е статута си на частна собственост и е владян от наследодателите на ищците и от последните в реални граници, то спрямо имота не се прилагало нито 3 разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да го придобие по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ/в т. см. решение №427/21.07.2009 г. по гр.д.N.3255/ 2008 г. на BKC, 11 г.о.; решение N.21/04.02.2011 г. по гр.д N.1327/2009 г. на BKC; решение № **49/04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на BKC- по чл.290 от ГПК/.

Актът за частна общинска собственост нямал правопораждащо действие, по apг. от чл.5, ал.3 от 3OC, поради което цитираните в него като основание законови разпоредби не установявали фактическия състав на придобито право на собственост.

Първата от двете норми, предвиждала, че общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон, а съгласно разпоредбата на §42 от П3P и ЗИД на 3OC застроените и незастроени парцели и имоти-частна държавна собственост, определени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общинните. Следователно, за да се приемело, че процесният имот е придобит от О. В. по силата основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОбС вр. §42 от П3P и ЗИД на 3OC, то следвало преди това имотът да е бил държавна собственост, каквито данни не били налице.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник по делото.

В него се излага, че предявеният иск бил недопустим поради липса на правен интерес. Твърденията на ищците, че са придобили собствеността върху процесния имот в резултат на придобивна давност било недоказани.

Процесният имот не можел да се придобие по давност от ищците, тъй като според разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, изтеклата придобивна давност не се зачита и започва да тeчe от деня на влизането на разпоредбата в сила (22.11.1997г.). Според константната съдебна практика ако възстановяването следва влизането в сила на разпоредбата, давността започва да тече от възстановяването до завършване на административното производство по възстановяване на собствеността, давност не тече.

4

В настоящия случай процесният имот бил придобит („възстановен") от О. В. с Решение № 492/17.06.2008г., от който монент нататък е било възможно да тече придобивна давност за него. По отношение на държавните и общински имоти придобивна давност не тече от 25.03.1941г. до 01.06.1996г. и от 31.05.2006г. до 07.03.2022г., поради което и към момента необходимия десетгодишен давностен срок не е изтекъл.

В случай, че съдът приеме, че предявеният иск е допустим, то той бил неоснователен.

Твърди се, че общината се легитимирала като собственик на процесния имот с Акт за частна общинска собственост №- ****/*******г., вписан в СВВарна под № ***, Т. ***, дело № ***/***г.

Съгласно чл.2, ал.1, т.7 от 3OC, общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон. В настоящия О. В. била собственик на имот на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.45 от ППЗСПЗЗ - земеделски земи от общинския поземлен фонд (алтернативно чл. 19, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ - земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата).

Съгласно чл.45 от ППЗСПЗЗ земеделските земи от държавния и общински поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по З.****. Така установените земи се индивидуализират в плана по чл. 18г от ППЗСПЗЗ по техните: граници, върху които собствеността се възстановява по реда на § 4 от П3P на ЗСПЗЗ; съществуващи на терена стари реални граници; възстанови на терена стари реални граници; нови реални граници с план за земеразделяне. След влизане в сила на плана по чл.18г и на основание влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба по З.**** постановява решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях (чл.27 от ППЗСПЗЗ). Това решение се признава за индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се проявява с приключване на процедурата по възстановяване на собствеността.

Процесният имот бил възстановен с Решение № 492/17.06.2008r. на ОСЗ-Варна в съществуващи стари реални граници на община ****, тъй като 5 към момента на възстановяване имота попадал в територията на община ****.

Към датата на съставяне на АЧОС имота попадал в пределите на О. В., съответно бил собственост на О. В..

Алтернативно твърди, че О. В. била собственик на имота по силата на чл. 19, ал.1 във вр. с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като имота бил земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, която не била притежание на граждани, юридически лица или държавата. За имота не било подавано заявление за възстановяване от граждани или юридически лица и същият не е установен като част от държавния поземлен фонд, поради което изцяло отговарял на нормативно установените условия да е общинска собственост.

Ищците не можели да придобият имота въз основа на придобивна давност, тъй като не бил изтекъл 10 годишния давностен срок, който би могъл да започне да тече от завършване на административната процедура по възстановяване на имота – 17.06.2008г. Но предвид мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти давността не била текла до 07.03.2022г.

Оспорва твърдението на ищците, че те и техните праводатели са владели, подържали и обработвали имота.

Иска се прекратяване на делото, в евентуалност отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител подържат предявените искове на сочените в исковата молба и уточнителните молби основания.

Ответникът чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, по съображения, изложени в отговора на исковата молба.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: