Решение № 3606 от 10.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3606 гр. София, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100500861 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18128/04.11.2023 г., постановено по гр.д. № 52652/2022 г. по описа на СРС, ГО, 171 с-в, са отхвърлени, като неоснователни, предявените от „ЗАД Армеец” АД, с ЕИК 121076907, със седалище в град София и адрес на управление: ул.

„Стефан Караджа” № 2, срещу Столична община, с Булстат: 000696327, с адрес: град София, ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца следните суми: 2 478,69 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски, на основание сключен договор за застраховка „Каско и злополуки", обективиран в застрахователна полица № 0306Х0282846/23.03.2017 г., за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 21.06.2017 г., в района на Автомагистрала „Тракия”, след отбивката за село Лозен, пътно-транспортно произшествие, за което е образувана щета № 10017030119587, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането, и 755,31 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху претендираната главницата в размер на 2 478,69 лв. за периода от 15.09.2019 г. до датата на депозиране на исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението от ищеца ЗАД „АРМЕЕЦ”. Същият твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи, че СРС неправилно е достигнал до извода и е приел за установено, че посоченият участък от пътя, на който е настъпило процесното 1

ПТП „намиращ се в непосредствена близост“ до АМ „Тракия“, е част от системата на републиканските пътища, следователно изключителен титуляр на правото на собственост по закон върху този път била Държавата, тъй като това не кореспондирало със събрания доказателствен материал по делото. По делото не били налице никакви данни, че произшествието е станало на АМ „Тракия“ или на която и да е друга магистрала, стопанисвана от АПИ, поради което моли въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Столична община в срока по чл. 263 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено.

Претендира разноски по производството пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предвид нормата на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която ЗАД „АРМЕЕЦ“ е предявило срещу Столична община осъдителни искове за заплащане на сумата от 2 478,69 лв., представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за причинени вреди на застрахованото при ищеца МПС „Мерцедес S63 AMG“ с рег. № ****, вследствие настъпило застрахователно събитие – попадане в необезопасена дупка на 21.06.2017 г. при движение по АМ „Тракия“ след детелината на АМ „Тракия“, в посока на движение за с. Лозен, преди мост, в средната част на пътното платно /с оглед направено уточнение във въззивното производство/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 755,31 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 15.09.2019 г. до 29.09.2022 г.

Ищецът твърди в исковата си молба, че по договор за застраховка „Каско“ на МПС на лек автомобил „Мерцедес S63 AMG“ с рег. № **** е заплатил на застрахованото юридическо лице сума в размер на 2 478,69 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на посоченото МПС, настъпили в резултат на застрахователно събитие – попадане в необезопасена дупка на 21.06.2017 г. при движение по АМ „Тракия“ след детелината на АМ „Тракия“, в посока на движение за с. Лозен, преди мост, в средната част на пътното платно /с оглед направено уточнение във въззивното производство/. Счита, че отговорността за вредите носи ответникът, в качеството му на стопанин на пътя, на който е настъпило процесното събитие, тъй като не е изпълнил задължението си за обезопасяване и сигнализиране на „дупка“ на пътното платно, която не трябва да създава опасност за движението на пътя. Сочи, че с плащането на 2 застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресното право в размер на сумата от 2 478,69 лв. Твърди, че поканил ответника да му заплати посочената сума, но последният не сторил това, поради което я претендира, ведно с обезщетение за забавеното й плащане.

Ответникът Столична община оспорва наличието на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение, получаването на регресната покана. Навежда доводи за неизясняване на фактическата обстановка за настъпване на произшествието, в частност относно мястото на настъпването му.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки:

1/. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството- ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционнообезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

За доказване на фактическия състав на вземането, по делото е разпитан свидетелят А.С.Г., който сочи, че няма спомен през 2017 г. какво се е случило и твърди, че до момента не е имал нито едно ПТП. В о.с.з пред СРС му е предявено уведомление-декларация за щета от 28.06.2017 г., във връзка с което същият заявява, че то е подписано от него, но не си спомня за случая и сочи, че ръкописният почерк, с който е попълнена декларацията, не е негов. Разпитан е и свидетелят Е.Д.С., която заявява, че през 2017 г. е работила във фирма „ЛЪЧ АУТО“ ЕООД, която е собственик на процесния автомобил и че при проба на служебен автомобил, управляван от А.Г., при завой на дясно до един мост попаднали в дупка, в близост до с. Лозен. Заявява, че дупката се намирала в средната част на платното, по - вляво, като отдясно същата била с по-голяма дълбочина, но била широка. Твърди, че вследствие на преминаването през дупката на автомобила били нанесени щети, обхващащи лявата част на двете джанти: лява и задна. Във връзка с претърпяното ПТП уведомили управителя на „ЛЪЧ АУТО“ ЕООД – г-н Л.М.. Сочи, че тя е попълнила уведомлението за щетата. Уточнява, че процесното ПТП е настъпило на обръщалото до с. Лозен, магистрала „Тракия“ и Цариградско шосе.

В представеното уведомление-декларация от 28.06.2017 г., в графата за описание на събитието е отбелязано: „движех се от магистрала Тракия, след като минах под магистралата на десния завой минах през дупка с лявата страна на 3 автомобила“. Никъде не е описано в коя част на магистралата и на коя отбивка се е случило процесното ПТП. Свидетелят А.Г., който е управлявал автомобила заявява, че не си спомня за инцидента. Твърденията за точното място, са наведени с посочените обстоятелства в исковата молба от застрахователя и от свидетеля Е. С., която сочи, че се е возила в процесния автомобил при настъпване на ПТП и в хода на първоинстанционното производство е заявила, че е попълнила уведомлението от името на А.Г..

Настоящата въззивна инстанция е дала указания на ищеца-въззивник за уточняване на конкретното място, където се твърди да е настъпило процесното ПТП.

С молба от 18.06.2024 г. е уточнил, че препятствието се намирало след детелината на магистрала „Тракия“, в посока на движение за с. Лозен, преди мост в средната част на пътното платно, като е представен и снимков материал.

С оглед посоченото и като се вземе предвид съвкупната преценка на събраните доказателства, въззивната инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд и не намира за установено по делото, при условията на пълно и главно доказване от ищеца процесното ПТП да е осъществено на общински път, или на път за поддържката и състоянието на който да отговаря Столична община.

Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата, пътищата са републикански и местни, като местните пътища са общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците. Разпоредбата на чл. 31 от ЗП предвижда, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗП, Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. В изпълнение на това нормативно изискване е прието Решение № 236 на Министерския съвет от 2007 г. за утвърждаване на списък на общинските пътища, изменено и допълнено с решения на Министерския съвет № 155 от 2009 г., № 301 и 677 от 2011 г., № 807, 871 и 1016 от 2012 г., № 340 и 646 от 2014 г., № 110, 852 и 1031 от 2015 г., № 148, 255, 315, 745, 869, 957 и 1030 от 2016 г., № 68, 374, 545 и 646 от 2017 г., № 45 и 353 от 2018 г., № 359 от 2019 г., № 20, 641, 696 и 887 от 2020 г. и № 283, 285 и 670 от 2021 г., № 552 и 1028 2022 г., и № 707 от 12 октомври 2023 г. Съдът, като взе предвид мястото, на което е настъпило процесното ПТП – АМ „Тракия“, намира, че произшествието е настъпило на републикански път и отговорност за неговото поддържане е имал Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, а не на Столична община, чиято отговорност за неизпълнение на посочените задължения в случая не може да бъде ангажирана. Според цитираните законови норми Агенция „Пътна инфраструктура“ е длъжна да управлява републиканските пътища /включая републиканския път, където е станало процесното ПТП/ и да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането им. Тъй като в случая настъпването на вреди по застрахования при ищеца автомобил от нарушената цялост на пътното платно, каквато представляват дупките на пътя, е станало на разклон на слизане от АМ „Тракия“, който е републикански път, е налице бездействие от страна на компетентните служби на посочената административна структура - АПИ, за ремонт и поддържане на пътя и за сигнализиране на препятствия на пътя /чл.167, ал.1 ЗДвП/, а не на съответните служби на ответната общинска администрация. Не се установява въз основа на събраните в процеса доказателства противоправно бездействие на служители на СО, поради което и липсва основание за ангажиране на отговорността й 4 като възложител на работата, при условията на чл.49 ЗЗД, съответно исковете по чл.