Протоколно определение № 73 от 19.03.2026, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 73 гр. Варна, 19.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Н. Грънчев

Членове:

Павлина Г. Д.а

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов и прокурора Р. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20263000600092 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:51 часа се явиха:

Жалбоподателят П. Д. Й., редовно призован, води се от органите на РД „Охрана“ – Варна, явява се лично и с адв. Д. Д. от АК – Варна, определен за служебен защитник отпреди.

З а АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА се явява прокурор Р.

Георгиева.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. Д.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържаме подадената жалба. От името на моя подзащитен Ви моля да постановите акт, с който да отмените поставеното от Окръжен съд - Варна определение, с което спрямо подзащитния ми е наложена най-тежката мярка „Задържане под стража“.

Считам определението за неправилно и в нарушение на закона. Окръжен съд – Варна е приел, че са налице основанията за приемане на най-тежката мярка по 1 чл.63, ал.1 от НПК с мотиви за наличие на обосновано предположение, че подзащитният ми е извършил престъпление, за което му е повдигнато обвинение. Видно от досъдебното производство, същият е привлечен в качеството на обвиняем по престъпление по чл.354а, ал.1 от НК. За да бъде постановена най-тежката мярка следва да се налице една от останалите двете предпоставки на НПК опасност да се укрие и да извърши друго престъпление.

Считам, че именно тук първоинстанционния съд си противоречи в мотивите на определението. Моите правни аргументи срещу мярката „Задържане под стража“, които са приети от окръжния съд са следните. Първо, според мен липсва реална опасност от укриване на подзащитния ми. В случая Й. има постоянен и известен адрес, на който пребивава трайно. Не е правил опити за укриване по време на задържането му от полицейските органи, напротив указвал е и до настоящия момент указва пълно съдействие на разследващите.

Има стабилна социална среда и социални връзки, живее на семейни начела, тоест семейство, както е приел и първоинстанционния съд, близки. В мотивите си съда не е посочил конкретни факти, които да сочат, че има реален риск, а изтъква само предположение, което е в противоречие изискванията на чл.63, ал.1 от НПК. Вторият ми аргумент срещу мярката за неотклонение опасността да извърши подзащитния ми престъпление е минимална.

Досъдебното производство е вече изцяло изяснено, голяма част от доказателствата са събрани, реално той няма на кого да указва влияние. Няма други доказателства, които да се приобщават, няма доказателства за други неустановени съучастници или за групи, включително организирана престъпна група, канал или нарко-разпространителна мрежа. Фактът е, че в изпитателния срок по условна присъда по чл.343б, ал.3 от НК не означава автоматично повишена обществена опасност. Предходното деяние е от транспортен характер и не е тежко престъпление, какъвто е критерия по смисъла на чл.63, ал.1 и ал.2 от НПК при определяне на най-тежката мярка за неотклонение. По делото липсват каквито и да е данни за системна престъпна дейност. На трето място считам, че с одобрение на мярката „Задържане под стража“ е нарушен принципа за пропорционалност от първоинстанционния съд. Тоест считаме, че продължаващото задържане на Й. придобива характер на предварително наказание, което е недопустимо съгласно практиката на ЕСПЧ. В този аспект мога да посоча например делото Бочев срещу България №73481 от 2001 г., чието решение е влязло в сила на 13.02.2009 г., параграфи 70 - 76 по делото ясно е посочено защо България е нарушила принципа за пропорционалност. В този аспект е делото Станев срещу България №36760 от 2006 г. голяма камара, делото Жечев срещу България №57045 от 2025 г., делото Ами срещу България №58149 от 2008 г. и други. Съдът би следвало да приложи най-ефективната мярка, която е достатъчна да обезпечи процеса, като считам, че в конкретния случай е „Домашен арест“, който гарантира контрол и не нарушава прекомерно правата на подзащитния ми. Четвъртият аргумент е липсата на всякаква опасност Й. да попречи на разследването.

Няма свидетели, на които той би могъл да повлияе, разпитите са проведени, 2 наркотиците са иззети. Няма други доказателства, които да са в риск, остава единствено в досъдебното производство заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза. На пето място считам, че домашния арест е напълно достатъчен, пълния контрол с електронно наблюдение ако уважаемия съд приеме, прави невъзможно укриването му или извършването на каквото и да е престъпление и мярката за неотклонение ще изпълни в пълнота и обем целите на чл.57 от НПК. На последно място ще изтъкна един икономически аргумент против мярката, а именно икономия на финансови средства и човешки ресурс от бюджета на съдебната власт, а и в настоящия момент както липсва приет държавен бюджет за 2026 г. Предвид изложеното моля уважаеми апелативни съдии да отмените определение на Окръжен съд – Варна по ЧНД №401/2026 г. и да измените мярката от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.

ЖАЛБ. Й.: Моля за по-лека мярка „Домашен арест“.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, аз считам подадената въззивна жалба за неоснователна, тъй като беше с бланкетен характер и беше трудно да взема становище предварително. В днешното съдебно заседание разбирам, че се оспорва единствено наличието на втората кумулативно предвидена в закона предпоставка, а именно липсата на опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, като не бяха изложени така възражения досежно наличието на обосновано предположение относно авторството в извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение. Същото е по чл.354а, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание от 2 до 8 години „Лишаване от свобода“. Опасността, която съдебния състав първоинстанционният е обосновал в акта си изобщо не се извлича с оглед посоченото от защитника, че има постоянен адрес и предишното му осъждане не налага такава мярка „Задържане под стража“. Първоинстанционният съд не наложил мярка за извършеното престъпление от него, за което е осъден и няма как по чл.343б, ал.3 от НК, а е посочил, че е налице осъждане за умишлено престъпление, свързано с управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, като настоящото деяние е извършено в изпитателния срок именно на тази присъда и визирайки размера на наказанието, което се предвижда за това престъпление, за което е обвинен, съвсем обосновано и законосъобразно е посочил, че с оглед тези данни за предходни осъждания е налице опасност от укриване с цел пречене за провеждане на наказателно преследване срещу обвиняемия и това са били съображенията, изложени в съдебния акт. Досежно наличието за опасност за извършване на друго престъпление по същия начин това, че едно лице има постоянен адрес по никакъв начин не гарантира липсата на опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление. Факт е, че наркотичните вещества, които са в един значителен размер 509.74 гр., от които е установено по делото, че са разпространени само в един ден 398 гр. на другия обвиняем, са установени именно в дома на обвиняемия. Поради това и съдът правилно е преценил, че една мярка „Домашен арест“ дори с електронно наблюдение по никакъв начин 3 няма да възпрепятства възможността той да извършва и продължава да осъществява такава дейност, за която е привлечен като обвиняем, а наред с това количеството визирано сочи на по-висока степен на обществената опасност и липсват данни за трудова ангажираност на обвиняемия за други доходи, поради което правилно е направен извода, че това са основния източник на доходи за семейството, а именно извършената от него престъпна дейност. В този смисъл считам, че съдебния акт е правилен и законосъобразен и правилно са обсъдени всички събрани по делото доказателства, поради което моля да го потвърдите.

ПОСЛЕДНА ДУМА:

ЖАЛБ. Й.: Искам по-лека мярка „Домашен арест“.

СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание

СЪДЪТ след тайно съвещание, съобразявайки се с доказателствата по делото и изразените становища на страните в днешното съдебно заседание, намира следното:

Предмет на проверка пред настоящия състав е определение на Окръжен съд – Варна, с което спрямо обвиняемия П. Й. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В атакуваното определение първата инстанция е изложила аргументите си за това решение, като е преценила, че е налице обосновано предположение за извършване от страна на обвиняемия Й. на престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, наказуемо с „Лишаване от свобода“ от 2 до 8 години и „Глоба“. За този извод са посочени наличието на протоколи за разпит на свидетели, протоколи от извършени процесуално-следствени действия и съответните веществени доказателства, които са приобщени и са част от материалите по делото. От тези доказателства съдът е направил извода, че е налице обосновано предположение, което да уличава в съпричастност на обвиняемия в престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Съдът е стигнал до извода, че не е налице основателна опасност обвиняемият да се укрие, поради това, че има постоянен адрес, който обитава заедно със своето семейство, има развита социална среда, но разглеждайки другата предпоставка, а именно опасност да извърши престъпление, първата инстанция е стигнала до извода, че такава е налице, Съобразила е разсъжденията си със справката за съдимост на обвиняемия, от която е видно, че той е извършил престъпление по чл.343б, ал.3 от НК управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Присъдата е влязла в сила през 2025 г. и настоящото деяние се явява извършено в изпитателния срок, тъй като е наложено наказание „Лишаване от свобода“, за което е определен изпитателен срок три години. Съдът е съобразил, че обвиняемият е държал значително количество наркотично вещество, разпространил е на обвиняемия С. също значително количество вещество. В 4 жилището му са открити наркотици, заедно с това е открита и везна, която определено се свързва с разпространителска дейност, която би могла да бъде извършвана от обвиняемия и която всъщност е извършена и документирана по настоящото наказателно производство. Всички тези аргументи, изложени от Окръжен съд - Варна се споделят от настоящия съдебен състав. Налице са предвидените в чл.63, ал.1 от НПК предпоставки за вземане спрямо обвиняемия Й. на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, поради което акта на първата инстанция се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден. Искането мярката за неотклонение да бъде заменена със следващата по-лека, а именно „Домашен арест“ се явява неоснователно и неаргументирано, тъй като от материалите по делото е видно, че от домашния си адрес обвиняемият е извършвал разпространение на наркотични вещества, което е директно против аргумента за това, че по-леката мярка за неотклонение би изпълнила целите на мерките за процесуална принуда, предвидени в чл.57 от НПК.

Предвид гореизложеното и на основание чл.64 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение с рег. №270/16.03.2026 година, произнесено на 13.03.2026 г. от Окръжен съд – Варна по ЧНД №401/2026 година, с което е взета мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на П. Д. Й., ЕГН ********** , обвиняем по ДП №326/2026 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР- Варна.

Определението е окончателно.

ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11:08 часа.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Секретар: _______________________

5